Ангел Искрев

Хандбал: преди Евро'2012

2012-01-11T13:46:00.014+02:00

По-малко от седмица ни дели до началото на десетото европейското първенство по хандбал за мъже. Сърбия ще домакинства на турнира след като се пребори с тежката конкуренция на Германия и Франция, които също имаха апетити към Евро’2012. Пет зали в четири града ще поемат тежестта на надпреварата - Ниш, Вършац, Нови Сад и столицата Белград. Регламентът отново включва четири групи по четири тима, първите три отбори от всяко подреждане се класират за втората групова фаза, която ще включва две групи по шест тимове. Най-добрите два състава от всяка се класират за полуфиналите, а 29 януари ще бъде определен новия континентален шампион с двубой в „Арена Белград”. Освен със златото, победителят ще си тръгне и с олимпийска квота за Игрите в Лондон.

Много от отборите страдат от сериозни травми на основни хандбалисти и ще се опитат да намерят адекватни заместници за контузените си звезди, докато други експериментират с различни нападателни и защитни системи.

В група "А" са домакините Сърбия, Полша, шампионите от 2008 Дания и Словакия. Поляците са основният тим, пострадал от травми – те ще са без вратаря Славомир Шмал, който претърпя операция на коляното, Томаш Росински и Марчин Лижевски. Дания спечели срещу Полша в двубой от подготовката на двата тима, а селекционерът Улрик Вилбек изненадващо включи в състава младия гард - Расмус Лауге. Словаците спечелиха само един мач преди началото на европейското първенство, но Золтан Хайстер ще може да разчита на големите си звезди. Сърбите ще се опитат, тласнати от собствената си публика, да достигнат до олимпийска квота, а основните им притеснения са травмите на Стойкович и Манойлович.

Мачовете от тази група ще се проведат в Белград, а Полша и Сърбия ще открият турнира на 15 януари.

Четирикратните шампиони Швеция, победителите от 2004 Германия, Чехия и Македония ще се подвизават в група "Б". Чехите ще разчитат на своя лидер Филип Иха, а девет от момчетата на Мартин Липтак се подвизват в най-силното клубно първенство – немската Бундеслига. Македонците са „на тръни”, защото реализаторът на Атлетико Мадрид Кирил Лазаров пропусна няколко тренировки, заради различни травми. Другите главоболия за треньора Звонко Шундовски са причинени от отсъствието на Митко Стоилов и пивота Ванчо Димовски. Четирикратните шампиони Швеция са в Сърбия без Йонас Келман и Оскар Карлен, което понижава очакванията към състава, граден от Стафан Олсон. Германия ще бъде без травмирания Михаел Краус, а новият наставник на Маншафта Мартин Хойбергер ще има тежка задача да наследи легендата Хайнер Бранд.

Двубоите от тази група ще се играят в Ниш, а в първия кръг Германия се изправя срещу Чехия, а Македония срещу Швеция.

Всяко голямо първенство има своята „група на смъртта”, а за Евро’2012 този епитет приляга на Група "В" с олимпийския, световния и европейски шампион Франция, Русия, Испания и Унгария. Тоталният доминант в мъжкия хандбал от последните години Франция вече спечели своята олимпийска квота, което ще смъкне част от напрежението върху състава на Клод Онеста. Водени от братята Карабатич и младия Акамбре, „петлите” са фаворити за титлата, която спечелиха на австрийска земя преди две години. Русия притежава опита на своя треньор Владимир Максимов и състезатели като Сергей Шелменко и Константин Игропуло. Клубният хандбал на Испания се намира в агресивен подем, а националният им тим е твърдо решен да пренесе това и в Сърбия, разчитайки на Хуанин Гарсия, Жулен Агинагалде и Раул Ентрериос. Унгарците вече се класираха за олимпийските квалификации, заради добрите си резултати на световното първенство, което ще им позволи да играят без напрежение двубоите си от групата, но треньорът Лайош Мочай е убеден, че неговите момчета са способни на много повече.

Срещите от тази група се играят в Ниш, Франция открива с Испания, а Унгария се изправя срещу Русия.

Група "Г" включва Хърватия, Норвегия, Исландия и Словения – битка на Севера срещу Балканите. Сребърните медалисти от Евро’2010 Хърватия спечелиха местната купа в компанията на Иран, Словакия и Швеция, но имат известни проблеми с контузии на Ивано Балич и Драго Вукович. Младият тим на Словения обляга надеждите си за участие в олимпийските квалификиции върху опита на Давид Шпилер. Треньорът Бори Денич ясно заяви, че неговите момчета имат за цел преминаване на предварителните групи. Мъжете на Норвегия трудно ще покрият стандартите на „викингите” при дамите, но дори без опитния вратар Стейнар Еге, те са фаворит за първото място в групата. Исландия ще играят за първи път на голяма сцена от 18 години насам без суперзвездата си Олафур Стефансон, което кара Гудмундур Гудмундсон да бъде предпазлив в целите на бронзовите медалисти от Австрия преди две години.

Мачовете в групата ще се изиграят във Вършац, а в първия ден от програмата Норвегия играе със Словения, Хърватия среща Исландия.

Българският зрител може да следи първенството посредством всекидневните обзори на "Евроспорт 2" около полунощ, а полуфиналите и финала ще бъдат излъчени пряко в ефира на "ТВ+".

О,ТЕРОр!

2012-01-05T13:56:00.003+02:00

Предлагам ви една статия от лятото на миналата година, когато имах проблеми с достъпа до блога. Вдъхновен от световното първенство по ориентиране, моят любим спорт, и титаничното представяне на Тиери Жоржу написах тази статия, а тя започва така:

“Едва ли някога ще направя толкова перфектно бягане” – тези думи, изпълнени с поразителна доза самочувствие, идват от устата на 24-годишния Тиери Жоржу, който току що е спечелил средната дистанция от Световното първенство по ориентиране в Швейцария през 2003 година, побеждавайки легендата Бьорнар Валщад с 2:37 минути.

Променил изцяло философията си за ориентирането след незадоволителното първенство във Финландия през 2001г. (б.а. тогава шампионатите се провеждат на всеки две години), младият французин успява да достигне световния връх с изумителна лекота. Но тогава едва ли е предполагал, че осем години по-късно ще сътвори не едно, не две, а цели три бягания, които да се доближават до това, което го извиси в сърцата на приятелите на спорта като един от най-великите ориентировачи разхождали се по планетата Земя.

Теро, както го наричат в Скандинавието, завоюва прозвището си “Краля на средната” с още две победи на Световно първенство (Швеция и Япония) в добавка – две титли от Европейските шампионати в Дания и Естония. Първият му неуспех дойде на Световния шампионат в Дания през 2006г. когато сбърка фатално на 4-та точка и загуби любимата си титла от норвежеца Холгер Хот. Зареждащ се от собствените си разочарования като вампир с кръв, френският майстор отговори с още три последователни световни титли от първенствата в Украйна, Чехия и Унгария плюс европейско злато от Латвия през 2008г. Следват две последователни разочарования за Жоржу – средната дистанция на Европейското първенство в България и Световното първенство в Трондхайм, но те по-скоро показаха, че всеки гений има право на своя лош ден.

Нагълтал се от собствения си неуспех през 2010г., като казак с водка, Теро беше твърдо решен да избухне на домашното си Световно първенство в Савоа/Шамбери . Настана време на О-ТЕРОр. Преди шампионата Краля (освен титлите в средната) имаше едно злато от спринта в Украйна, сребро и бронз на дългата дистанция, сребро от щафетите в Япония. Идеята за златен медал от дълга дистанция буквално беше обсебила Жоржу. Какво по-добро място за титлата от родната му Франция?

Гледайки финала на дългата дистанция изпитах отново онова чувство на сигурност в предстоящото, така както съм се чувствал при победите на Майкъл Джонсън, Ланс Армстронг, Петер Нортхуг и Оле Ейнар Бьорндален – просто убеден в това, което предстои да се случи. Жоржу преминаваше през точките като зъл гений готов да заличи всичко и всеки пред него, но да стигне до своето. Теренът прилягаше на неговата изумителна техника, публиката беше с него, историята чакаше да бъде написана. Един час 47 минути и 29 секунди по-късно – ТЕРОрът беше започнал. Французинът изпълни своята първа цел. Оставаха още две.

Ден почивка беше достатъчен за Краля да стигне до своя девети златен медал от Световни първенства и общо седми от средната дистанция. Думите на втория Петер Йоберг (Швеция) обрисуват достатъчно акуратно случилото се през онзи ден – “Той просто е невероятно силен на такъв тип терен”. Победа с две минути и 21 секунди преднина доближаваща се до ТЕРОра от преди осем години време в Швейцария.

Дойде време за щафетата. Дисциплина, коята е тотално различна като психология от другите. Индивидуалността се среща с отборната мисъл. Бирата е съвсем друга, а за Жоржу в последните три години – тя беше топла. Три години, в които първата френска титла от щафета беше толкова близо, но и толкова далече, а Тиери беше главен герой във филма “Франция не трябва да печели златото” - я заради феърплей, я заради намеса на природата, я заради изумителна техническа грешка. Този път нямаше място за прошка, нито за хеликоптер. Филип Адамски и Франсоа Гоньон изведоха френското трио до първите позиции. Борба между Миша Мамлеев, Улав Лунданеш, Давид Андершон и Тиери Жоржу на последен пост. Още на втората вилица французинът имаше преднина от 22 секунди пред Лунданеш. Норвежецът никога повече не видя цветовете на френския спортен екип.

Отново гениално безгрешно бягане на Теро до края, което закръгли титлите му на десет, но тази беше по-различна. Тя беше извинение към френските треньори, съотборниците му (Адамски и Гоньон) и френската публика за последните три разочарования. ТЕРОрът приключи. Поне за тази година

Когато бърза Чък Норис се обръща към Петер Нортхуг

2012-01-03T11:36:00.006+02:00

Всички приятели на ски бягането знаем, че Петер Нортхуг разполага с необикновен арсенал от качества. Спортист без аналог в днешно време, но победата му в първия ден на 2012 беше фантастична... Прекалено. Гледаш и не вярваш на очите си!

А сега една интересна асоциация в стил "Чък Норис":

- Петер Нортхуг е причината Михаел Шумахер да се откаже от Формула 1. Не издържал на напрежението

- Вече няма вълнение в ски бягането, само финална линия, която Нортхуг вече е пресякъл.

- Когато Болт направил световния си рекорд на 100м, Нортхуг вече разпускал

- Когато бърза Чък Норис се обръща към Петер Нортхуг

- Нортхуг винаги свършва първи, само приятелката му Рейчъл може да оспори това

- Нортхуг вече е приключил с всички тренировки за Олимпийските игри в Сочи'14

- Ред Бул е разработен от ДНК-то на Нортхуг

- Нортхуг има повече скорости от велосипеда на Ланс Армстронг

BGathletic.com пита, Ангел Искрев отговаря

2012-01-02T12:05:00.008+02:00

В края на миналата година от BGathletic.com разговаряха с мен за лекоатлетическата 2011. Получи се интересен материал - част, от който може да прочетете:

- Ако в съзнанието ти има място само за един атлетически момент от 2011 година, който трябва за запомниш, кой ще бъде той?

- Постижението на Йохан Блейк в Брюксел. Не само защото това е второто най-бързо бягане в дисциплината, а и заради момента, в който дойде - към края на сезона, след голямото първенство на годината, когато спортната форма би трябвало да търпи спад. Резултатът е потресаващо изненадващ, защото Блейк имаше „едва" 19.78 от Монако през 2010 г. Огромно редуциране на рекорда му в по-слабата дисциплина. Ако трябва да бъда искрен, за мен, това бе най-силният и най-странен резултат през сезона на открито. Наистина зашеметяващо, анализирайки автора на бягането, резултата, периода от година - едва ли някой е очаквал подобно избухване. Естествено, в избора ми има и сантиментална нотка, защото Майкъл Джонсън и неговите 19.32 в Атланта ′96 ме спечелиха за Царицата и всяко постижение, което избутва феноменалния Джонсън назад в ранглистата влияе върху съзнанието ми.

- С какво ще свързваш 2011-а година?

- Освен с бягането на Блейк в Белгия - световното първенство в Дегу, двата финала на Ивет Лалова и Ваня Стамболова, завръщането на Лалова, там където бе преди седем години, бягането й под 11 секунди, националния рекорд на Стамболова от осма пътека в Рабат, чудесното представяне на България в Нови Сад, фаулстарта на Юсейн Болт. Мисля, че това са лекоатлетическите моменти, с които ще свързвам отиваща си година за дълъг период от време. Първенството в Дегу имаше всичко - драми, рекорди, разочарования, изненади, щастие, български успехи, така както отива на най-голямото спортно събитие през годината. Финалите на Ивет и Ваня са като незаслужено украшение на трагичния български спорт и смея да твърдя, че не бяха оценени подобаващо от широката спортна общественост, особено резултатът на Стамболова. Годината за Ивет Лалова беше изумителна - случаят й е достоен за учебниците по анатомия като медицинско чудо.

- Сали Пиърсън и Юсейн Болт. Това ли са Атлетите на света и според теб?

- При жените Сали Пиърсън категорично бе най-добрата през сезона, защото бяга най-бързо, там където трябваше - на финала на световното първенство в една от най-техничните дисциплини на Царицата. Но при мъжете съм на друго мнение. Наградата прилягаше повече на Блейк, защото фаулстартът на Болт беше детински - най-очевадният от въвеждането на новото правило. Все пак Блейк стана световен шампион на стотачката, завърши годината като лидер в ранглистата на 200м, участваше в рекордна щафета на Ямайка.

- Може ли да се каже, че 2011-а беше успешна за българската лека атлетика, след като имаме един медал от европейско първенство за юноши и два финала на световното първенство?

- Годината беше успешна, но „красивите" емоции, които ни завладяват трябва да са умерени, защото има дисциплини, в които сме на вселена време от голямата атлетика. При мъжете само Виктор Нинов като приятен полъх е крайно недостатъчно. Ваня и Ивет са от световна класа и са повод за гордост...

Целият материал може да прочетете ТУК

Да помогнем на Рачо да оздравее!

2011-12-27T17:58:00.004+02:00

По Коледа ставали чудеса. По Коледа хората ставали по-добри. Това разправят всички преди... всяка Коледа. По радиото звучат до втръсване коледни песни. Народът откача предпразнично и пазарува все едно от 26-ти декември настъпва краят на света. Няма да ви занимавам с Коледа. Празнувайте, както намерите за добре. Ако искате слушайте коледни песни. Яжте, или по-добре недейте. Вярвайте в чудеса, или създавайте такива. Абе, правете, каквото пожелаете.

Имам само едно желание. Да ме чуете. Ако накрая съм успяла да ви накарам и да се замислите, моята Коледа ще има смисъл. Нека ви разкажа за едно смело момче, за един необикновен, млад и изпълнен с мечти 34-годишен мъж. За нашия приятел Рачо. Казвам наш, защото точно днес и точно сега искам той да знае колко много хора го обичат, мислят за него, страдат с него и ще се борят с него в най-тежката битка на неговия живот.

Рачо е сърцето на така наречената баскетболна журналистическа гилдия в България. Рачо е душата й. Рачо е разликата й. Рачо е човекът, който пише докато другите отдавна са спрели. Той никога не спи. И работи, когато ние, останалите мрънкаме колко ни е тежко и колко сме изморени. Той обича баскетболната игра повече от всичко на света и се бори огнено за всеки макар и нищожен шанс тази същата игра да стане по-добра у нас. Рачо е имал десетки възможности да избере друго за свое призвание, но е избрал журналистиката. Нищо, че единственото, което е получил през годините е пълна чаша с горчиво разочарование. От отношението ни, от посредствеността ни, от безсърдечността ни, от проклетията ни и тъпото сметкадийжство и интересчийство. Въпреки цялата тази мръсотия, Рачо не се пречупи. Рачо си остава пример за професионализъм и за отдаденост.

Някои знаят. Други сега ще разберат. През лятото Рачо се разболя. Изведнъж. Тежко. Много тежко. След пет месеца лечение диагнозата поставена тук се оказа погрешна. От седмица насам новата диагноза, правилната, официално е факт. Еритроцитна левкемия, тип М6. Много рядък вид. Засягаща червените кръвни телца. Рачо се нуждае от спешен курс на нова химиотерапия, а след нея – незабавна трансплантация на костен мозък. Химиотерапията трябва да започне веднага. Всеки ден е изпитание за нашия приятел. Ако Господ е с него, той ще се повлияе още от първата, която би го вкарала в ремисия и би позволила бързото трансплантиране на костен мозък. Ако резултатите не са задоволителни, следва втора терапия.

Лечението ще се проведе в клиниката „Джон Хопкинс“ в Истанбул. Рачо се завърна от там преди дни. И потегля отново за там в понеделник. Ден след Коледа. Цената на един курс химиотерапия е 25 000 евро. Цената на трансплантацията на костен мозък струва 150 000 евро. Рачо и майка му нямат тези пари. Имат вярата, че Рачо ще оздравее и ще се върне при нас. Имат надеждата, че многобройните му приятели, които докато бе здрав гравитираха около него, черпеха сила, топлина и усмивки от заразителния му смях и необикновено присъствие, наистина са истински. Толкова истински, че да не го оставят сам точно сега.

Рачката бе човекът, който работеше неуморно в името на това да бъдем по-стойностни хора и да се научим да се подкрепяме, когато ни е трудно. Той бе в основата на акцията за набиране на средства за тежко болната Ели, пак той изнесе тежестта на организацията по благотворителната кампания за набиране на средства на тежко контузения шампион по джудо и самбо Георги Огнянов.

P.S. Не си мислете, че Рачо се е предал. Мога да ви уверя, че макар и изтощен, съсипан от погрешните химиотерапии, убит от жалката ни мизерна действителност, драстично отслабнал, той продължава да носи най-смелото и непокорно сърце, което някога ст срещали. Вместо да мисли за себе си, Рачо мисли за Евлоги. За нашия скъп приятел и колега Евлоги Атанасов от Канал 3, който си отиде нелепо през юли. Месецът, в който Рачо се разболя. Рачо иска Евлоги никога да не бъде забравен. Иска ние, т. нар. му колеги спортни журналисти да не забравяме не само него, но и синът му, който се роди три месеца след кончината на баща си. Рачо има грандиозни планове, които ние просто сме длъжни да му помогнем да осъществи! Как? Като му подадем ръка и като докажем, че не ни е необходима Коледа, за да бъдем хора и да градим чудеса.

Дарителските сметки на Рачо Колев:

Leva: BGN BG25 UNCR 7000 1520 3787 84

Evro: EUR BG74 UNCR 7000 1520 3807 15

USD: USD BG90 UNCR 7000 1520 3807 18

UniCredit BULBANK

Весела Коледа!

Влади Лазарова, TV7

Срамната десетка

2011-12-22T10:59:00.012+02:00

„Сапунът няма да отмие срама ти” се пее в една от песните на великите „Депеш Мод”. Слушам парчето и се чудя какво може да заличи срама на журналистите от десетката за „Спортист на годината”. Пускам песента отново и отново, и отново, но не намирам отговор. Признавам, че доскоро живеех в един утопичен свят, разбит с лекота още с обявяването на номинациите за наградата. Е, десетката напълно ме извади от будната кома, в която идеалистичната ми натура беше изпаднала.

Никога не съм предполагал, че България ще предпочете световната титла в женската борба пред такава в плуването. Нищо против Станка Златева, напротив само респект към работата й със Симеон Щерев, но класификация между спортове има, навсякъде по света и тя не се дели само на олимпийски и неолимпийски. Лека атлетика, плуване, гимнастика – това са спортове, без които програмата на Олимпийските игри не може. Иначе казано – има спортове, които са по-значими от другите и когато за първи път имаме златен медал в един от тях би било хубаво да уважим труда на Петър Стойчев, защото скоро може и да нямаме световната титла в плуването. А в борбата ще печелим медали от тук до края на света (дори и той да настъпи през 2012г.).

Анализът на резултатите, обстоятелства, конкуренцията, значимостта на спорта са задължителни преди всеки журналист да пусне своя вот, но много от тях са водени от медийния продукт „Станка Златева – българското момиче, което тръшка всички на земята”, по друг начин не мога да си обесня защо тя не бе избрана за „Борец на годината” от собствената си федерация.

Дирк Новицки е спортист на годината в Германия и местните журналисти показаха нагледно „Що е то анализ на спортните резултати” – вероятността немски баскетболист почти сам да изведе своя отбор до титла в НБА е равностойна на преминаване на Халеевата комета. Андреа Петкович пък сигурно е последната немска спортистка, за която се сещате, но тя е втора в класиране при дамите, изпреварвайки Мария Рийш – световна шампионка и носителка на Световната купа по ски-алпийски дисциплини. Немските ни събратя осъзнават, че това е истински подвиг, значителен успех за германския тенис. Нещо подобно ми се искаше да видя и българската десетка, но уви останах адски разочарован.

Но не това е най-голямата драма, при големи условности бих се съгласил с победата на Станка Златева, въпреки че след време ще се чудя как да обеснявам на децата си, аджеба защо Станка Златева има повече награди от Стефка Костадинова. Какво прави в десетката Константин Паскалев? Как се случи това? Защо бе допуснато? Отговорите на тези въпроси вече са ясни дори за студент от художествената академия. Задължаването на журналисти да гласуват за определен спортист е чудовищна глупост. Едва ли на Тути му е сладко присъствието в десетката, защото знае как точно попадна там за сметка на Димитър Бербатов, Красимир Анев, Александра Жекова, Григор Димитров, Матей Казийски и тн. Е, хайде де, и аз се чудя защо те не са там и продължавам да слушам "медения" глас на Дейв Геън, но отговор на въпроса за срама, така и не намирам.

Добави в Svejo

Блогови затруднения и още нещо

2011-12-21T15:31:00.007+02:00

През последните месеци имах страшни затруднения с влизането ми в системата на моя блог, но всичко вече е наред, за да мога отново да публукивам, защото беше неприятно да загубя блога, който вече повече от пет години поддържам. А като за ново начало, страницата има нов изглед - малко по-свеж, дори детински, връзки с мен чрез facebook, twitter и е-mail също са достъпни. Публикувам едно интервю с мен от последния месец - темата е биатлон, а сайтът - http://biathlonbg.in.

Ангел Искрев: "Би било кощунство Краси Анев да не попадне в Топ 10 на Спортист на годината"

Замисляли ли сте се някога какви хора стоя зад коментаторския пулт? Дори да не сте го правили, ние ще ви дадем минимална представа за журналистите, които дават импулс на всяко едно състезание и с гласa си внасят атмосферата, която е необходима на всеки зрител. В първата част от нашата рубрика ви представяме един млад и по наше мнение доста талантлив коментатор - Ангел Искрев!

-Г-н Искрев, разкажете ни малко повече за това как започнахте да се занимавате със спортна журналистика и в частност как попаднахте зад коментаторския пулт?

-В края на 2008г попаднах в „Канал 3“ като репортер, това е една от най-добрите школи за млади хора, които искат да навлезат в този занаят. Шест месеца по-късно, получих покана от „Евроспорт“ да стана част от екипа им преди да тръгне версията на български на „Евроспорт 2“. Това е възможност, на която не може да се откаже, въпреки че предизвикателсвото беше огромно.

-Фен ли сте на всички спортове, които коментирате или има и такива, които не Ви допадат?

-Аз съм човек, който обича да гледа спорт без значение какъв е той. Всеки един вид спорт може да ме заинтригува с много малки изключения. Естествено, има спортове, с които съм израснал и те са по-специални за мен, като биатлон, лека атлетика, ориентиране, ски бягане и италианското първенство по футбол. Но това не означава, че пренебрегвам другите спортове, които коментирам в ефира на „Евроспорт“, напротив тази година се проведе Световната купа по ръгби в Нова Зеландия и прекарах значително време пред компютъра, подкрепяйки домакините. И за да отговоря на въпроса ти, за един коментатор е задължително да бъде привързан към спорта, който коментира, но тези пристрастия трябва да останат извън кабинката и ефира.

-Как започнахте да коментирате биатлон?

-Титулярният коментатор Асен Спиридонов често е зает с други спортове през зимните месеци, когато се провеждат състезанията от Световната купа. Шефовете на „Евроспорт“ знаеха за моя интерес към биатлона и така започнах да коментирам един от любимите си спортове. Още си спомням дебютното състезание – дамски спринт в Хохфилцен през 2009г., Ана Карин Олофсон го спечели категорично Естествено, че бях много притеснен, защото знам колко голяма и най-вече заинтересована е аудиторията на биатлона. Пак казвам, предизвикателството е огромно. През 2010г стартовете, които коментирах се увеличиха, включително част от световното първенство в Ханти Мансийск и последният кръг за Световната купа в Норвегия.

-Трудно ли е да се коментира спорт като биатлона, в който понякога човек не може да разбере какво се случва на трасето?

-За да не бъде трудно, винаги трябва да си напълно концентриран, особено в спринта и индивидуалното, защото ситуацията се променя много динамично. Постоянно има биатлонисти, които стрелят или са заплаха за водещото време. Никога не трябва да останат незабелязани и български резултати, независимо какви са те. Именно тази динамика на случващото се прави толкова интересен биатлона, а за мен като коментатор винаги е изключително удоволствие да бъда част от шоуто.

-Както всеки човек и вие сигурно си имате фаворити в биатлона. Усещали ли сте някога в коментара ви везните да накланят в полза на вашите любимци?

-Биатлонът не е като футбола. Това не е спорт, който предразполага за „фенщина“ в коментара. Да, имам своите любимци, съвсем нормално е, но уважавам победата на всеки един биатлонист, защото зад нея стои зловещ труд. Естествено на преден план винаги са били българските резултати и се надявам този сезон да бъде още по-качествен за Краси Анев, Владимир Илиев, Мишо Клечоров и другите наши състезатели. Иначе моите любимци са Ларс Бергер и Хелена Екхолм. Ларс, защото има нещо много специално в този велик атлет, а от представянето на Хелена винаги лъха на истински биатлон.

-По-скучен ли е биатлонът в сравнение с преди 10 години?

-Биатлонът никога няма да бъде скучен. Как би могло да е така, когато имаме битка между Тарей Бьо и Емил Хегле Свендсен, а в нея тази година ще се присъедини и Мартен Фуркад. Времето на Оле Ейнар Бьорнделен не е приключило. Има състезатели като Бьорн Фери, Карл Йохан Бергман, Яков Фак и тн., които могат да изненадат във всеки един момент. Мъжете ни също се представят чудесно, което порожда интерес към състезанията. Да, успехите при жените ни са много под това, което направиха Катя Дафовска, Ирина Никулчина, Ива Шкодрева, Павлина Филипова и Радка Попова, но винаги има какво да прикове вниманието ни към случващото се на пистата и в женските състезания.

-Какво мислите за това което се случва с българския мъжки биатлон през последните два сезона?

-Тези момчета пишат историята на мъжкия ни биатлон и се надявам резултатите им да бъдат оценени. Очаквам с огромен интерес класацията за „Спортист на годината“, защото Красимир Анев заслужава място в първите десет, всичко друго би било кощунство. Този сезон ще бъде много важен, защото на световното първенство в Руполдинг ще започне борбата за олимпийските квоти през 2014 в Сочи, а очакванията към момчетата са големи, заради високите стандартите от миналия сезон.

-А какво мислите за женския?

-Резултатите са посредствени, но за това има логично обяснение. След постепенното отказване на „златното“ поколение адекватни заместнички нямаше, а сега за по-младите биатлонистки е много трудно да отговорят на очакванията. Сигурен съм, че в близко бъдеще, България ще има силни резултати и при жените, сравними с тези при мъжете, защото е доста по-лесно да се изгради успешен дамски биатлон в нашите условия, отколкото мъжки.

-Заслужава ли БФБ средствата, който са необходими за оптимална подготовка на базата на резултатите, които показват българските състезатели?

-Биатлонът е най-успешният ни зимен спорт и заслужава всичко необходимо, за да се продължи традицията. Лошото е, че спонсорите не са особено впечатлени от резултатите, а без наличието на спонсори е много трудно в днешно време.

-Последен въпрос! Най-актуалната тема в биатлона през последните дни е отказването на Магдалена Нойнер от активна спортна дейност. Вашият коментар по този въпрос?

-Първото нещо, което научих онзи ден като се събудих. Останах в тотален шок. Магдалена Нойнер е нужна на биатлона, защото състезатели с нейната харизма, талант и държание, правят спорта още по-интересен и атрактивен за фенове и спонсори. Все още има опция да размисли до края на сезона, защото тя е в график да се превърне в най-великата биатлонистка на всички времена. Аз лично бих заложил на това, че дори и да се откаже, рано или късно отново ще се върне към спорта, но не знам дали доминацията й ще бъде такава. Бьорн Борг, Йън Торп, Майкъл Джордан, Ким Клайстърс , Жустин Енен всички те се отказват прекалено рано от спортните си кариери. Общото между тях е, че всички те – с успех или без се връщат към спорта.

Синдромът ′Асафа′

2011-12-21T11:42:00.009+02:00

Бивш световен рекордьор на 100 м (между юни 2005 г. и май 2008 г.), 82 пъти под границата от 10 секунди (най-много от всички спринтьори), най-бързият този сезон и само два бронзови медала от индивидуална дисциплина на голямо състезание. Звучи неправдоподобно, но когато се казваш Асафа Пауъл - провалът е специалитетът в менюто.

Големият ямаец бе разпределян като основен конкурент на Болт. Човекът, който може да свали от трона Светкавицата на предстоящото световното първенство в Дегу. Южнокорейците са изобретателни хора, дори се появиха плакати с лика на двамата бегачи под надслов „Кой е по-бърз", някак забравяйки за присъствието на Уолтър Дикс и Джъстин Гатлин. Но дуелът от рекламите няма да се пренесе на пистата. Пауъл е аут от първенството заради травма. Мъките на атлета по големите форуми продължават с притеснителна сила. Абсолютно същата травма, която го извади от шампионата в Хелзинки преди шест години, няма да позволи на Асафа да бяга и в Дегу. Възможностите на Пауъл да покрие големите си резултати със златен медал от големите състезания намаляват драстично.

Всъщност проблемите на спринтьора стартираха още на първенството в Париж през 2003 г., когато заради актьорското майсторство на Джон Дръмонд, фаулстартът му на четвъртфиналите във френската столица остана апокрифен. Година по-късно ситуацията бе тотално различна, Пауъл вече бе фаворит за титлата на Олимпийските игри и един от малцината, които дръзваха да разбият американската хегемония. Но провалът в Атина бе грандиозен. Ямаецът остана едва пети и дори не бе близо до медалите. Зареждащ се от собственото си разочарование като вампир с кръв, Пауъл спечели всички състезания до края на сезона. Но какво от това? Неуспехът на големия форум бе неизлечим.

Сезонът за Пауъл през 2005 г. започна прекрасно и завърши отново с разочарование. Още през юни в Гърция, ямаецът подобри световния рекорд на Тим Монтгомъри с давност от три години. Новото върхово постижение - 9.77 сек, но след месец време стана ясно, че няма да го видим на световния шампионат във Финландия заради травма. Поредната неизпълнена цел, която остана незадраскана в тренировъчния дневник на спринтьора.

Сезон 2006 се оказа най-успешен за Пауъл, но при липсата на Олимпийски игри или световно първенство. Година по-късно той все още държеше световния рекорд в дисциплината, но поредната травма го лиши от добра подготовка преди шампионата на планетата в Осака. Въпреки всичко Пауъл води убедително малко преди финалната линия в битката за титлата на 100 м, но атаката на Тайсън Гей от задни позиции така го вцепени, че той дари сребърното отличие на братовчед си Дерик Аткинс. Само, за да докаже максимата, че в спорта всичко се случва първо в главата. До края на сезона Пауъл отново бе над всички и подобри собствения си рекорд на турнир в Риети, поставяйки нова кота от 9.74.

През 2008г. рекордът му бе отнет от новото чудо в спринта Юсейн Болт, но все още Пауъл бе сред фаворитите за Олимпийските игри в Пекин. В китайската столица ямаяцът претърпя още едно разочарование - отново толкова близо да медал и същевременно толкова далеч. Асафа остана без медал от индивидуална дисциплина на Олимпийски игри и се утеши с присъствието си на последен пост в „рекордната" щафета на Ямайка.

В тези моменти от кариерата му бегачът беше принуден да изтърпява обилно количество критика от специалистите в леката атлетика, сред които се нареди великият Майкъл Джонсън, за липсата на психическа устойчивост на големите форуми. Ситуацията през 2009 г. вече беше много различна - на пистата имаше един доминант в лицето на Юсейн Болт, а за другите оставаше битката за второто място и сребърното отличие. Пауъл пробяга най-бързата стотачка (9.84), осигуряваща едва трето място от голям форум. Но и това не бе достатъчно за критиците му да спрат. Напротив те продължиха да коментират лабилната му психика - компонент от фундаментално значение за високи спортни резултати.

Преди ден ямаецът даде поредния сигнал, че той не е роден за шампион. Пауъл отново бе стоварен на земята от травма, която със сигурност го вади от бягането на 100 м, но евентуално ще го видим по време на щафетите. Бързината в мускулите е качество, което намалява с годините за сметка на издръжливостта. Пауъл ще навърши 29 години през ноември, а на Олимпийските игри ще бъде почти на 30, когато стигнем до световното първенство в Русия ще бъде почти на 31. Възможностите на един от най-големите атлети на нашето време да спечели бленувания златен медал от голямо състезание намаляват драстично. Ако той иска да промени историята, трябва да пребори травмите, но и случващото се в главата му.

Добави в Svejo

Бегачът без крака

2011-12-19T19:43:00.005+02:00

Събуждам се. Сряда е. Опитвам се да стана, за да се сдобия с първата чаша кафе за деня. Оказва се невъзможна мисия след редовния вторнишки мач с приятели. Глезените ме болят и отказват да слушат, докато проработят отново прибягвам към книгата на Барак Обама, която започнах да чета преди седмица. Десет минути по-късно всичко е наред и вече отпивам от кафето си с детинско удоволствие. Злободневна тема и до болка познато чувство за мен, но чувство, което Оскар Писториус никога няма да усети. И двата му крака са ампутирани от колената.

22 ноември 1986 година е най-щастливият ден за Хенке и Шийла Писториус, защото на бял свят се появява първородният им син Оскар. Девет месеца по-късно младото семейство е принудено да вземе драматичното решение да ампутира двата крака на най-красивото нещо в живота си. Оскар се ражда с влакновидни връзки вместо малки пищяли. Лекарите уверяват Хенке и Шийла, че единствения шанс отрочето им да ходи е незабавна ампутация. Едва ли тогава, някой от тях е подозирал, че Оскар не само ще ходи, а ще може да бяга толкова бързо, че да покрие норматив за участие на световно първенство и Олимпийски игри в една от най-тежките дисциплини в леката атлетика - бягането на една обиколка.

За да постигне своята мечта, Писториус трябваше да премине през дълъг, мъчителен и дори унизителен път. Южноафриканският смелчага за първи път се пусна в редовно състезание по лека атлетика през 2007 г., още тогава се забелязваше неговата непримиримост с несгодите. По онова време Оскар мечтаеше само за едно-едничко нещо, но толкова съкровено за него - участие на Олимпийските игри през 2008 г. Нормативът се оказа далеч от неговите способности, но това не бе най-силният удар върху амбициите на 21-годишния младеж. На 14 януари 2008 година IAAF взе едно от най-скандалните си и жалки решения - спиране на правата на Оскар Писториус за редовните лекоатлетически форуми, заради предимство, което получавал от карбоновите си протези спрямо глезените стави на другите състезатели.

Трудно ми е да си представя как цялостта на човешкото тяло може да бъде заменена адекватно, та дори с предимство чрез безчувствена материя. Едва ли всички ние, които нямаме увреждания, можем да си представим през колко тежки моменти е преминал Оскар Писториус, за да проходи, а какво остава да бяга толкова бързо. Решението на лекоатлетическата централа бе отменено от Спортния арбитражен съд и това запази хуманността на спорта, защото в противен случай, то щеше да остане в историята като едно от най-жалките и дискриминационни в историята на социалния феномен.

Но крайният зов на Съда не спря знайни и незнайни, прочути и не толкова учени да се упражняват върху „странния случай на Оскар Писториус". Данни със стойността на изследвания от типа „десет процента от мъжкото население на България пият бира, докато гледат предаването на Марта Вачкова" изникват със скоростта на хотели по родното Черноморие.

Истината е една. Писториус е герой на нашето време, посланик на спорта и човешката воля. Не можем да бъдем сигурни дали карбоновите му протези дават предимство, но сме сигурни в едно - не искаме да сме на негово място. Замислете се колко от нас събуждат хипохондрика в себе си, когато нещо в организма ни не работи, така както трябва. И колко плашещ е този момент за всеки? Оскар просто живее с тази мисъл и се бори, за да успее. Трудно би се намерил лекоатлет от световния елит в дисциплината, който да изиска отстраняването на бегач без крака. Би било смешно, патетично и на километри в страни от мъжеството.

Леката атлетика може само да спечели от присъствието на Бегача с остриетата и да възвърне част от позагубения си блясък, заради „правилното" управление на Ламин Диак.

Ето защо датата 19 юли 2011 година ще остане завинаги в историята на Царицата. Тогава Писториус пробяга едната обиколка за 45.07 в близост до „златните" брегове на Линяно Сабиадоро (Ит). Покрит норматив за световното първенство в Дегу и Олимпийските игри. Сбъдната мечта.

Моля, г-да учени, не отнемайте щастието на Бегача без крака. Единственото му предимство пред нас се крие в огромното му сърце.

Атлетически оптимизъм в умерени граници

2011-08-04T01:28:00.011+03:00

2011 е година, в която няма Световно първенство по футбол за мъже или Олимпийски игри, а при отсъствието на тези форуми - най-голямото спортно събитие през 12-те месеца на календара е Световното първенство по лека атлетика. Шампионатът ще бъде приет от южнокорейския град Тегу в края на месец август. Спомням си много добре последното първенство на планетата в Берлин, по стечение на обстоятелствата едновременно работех за отразяването му в две телевизии. Тогава родните атлети заминаваха с надеждата за финал, две години по-късно ситуацията изглежда по-оптимистично, но в умерени граници.

Родната атлетика е в подем, това би трябвало да е очевидно и за Йерихонския слепец. Имаме повод за оптимистични настроения във всички възрастови групи като се започне от продукта на Христо Марков – Дейзи Иса, премине се през Карин Околие, Георги Димитров, Георги Цонов, Златозар Атанасов, Петър Кременски и Галина Николова. Не случайно завърших с името на Николова, защото тя бе най-яркия лъч светлина. Никой ли не забеляза срещу какви 17-годишни чудовища се бореше на финала на 100м. от Световното първенство в Лил. Николова извлече максимума от ситуацията и дори бе близо до личния си резултат, поставен в сериите на шампионата. Другите момчета и момичета също дадоха всичко от себе си за достойно представяне на най-важните форуми за тях през лятотото. Сравненията с времената от комунизма не са уместни и най-много да причинят главоболия на всеки верен фен на Царицата. Това са времена, които няма да се върнат, и по-добре. Сега ситуацията е друга. Трябва да адаптираме очакванията си според условията за подготовка. Атлетите ни правят всичко, за да се представят добре на шампионатите, понякога успяват, по-често – не. Та правителството не сметна за нужно да приюти един от най-успешните си спортове удобно в новото си „уникално бижу” в София,а Пловдив може да остане без лекоатлетическа писта. Условията са мизерни, дори критични, следователно и резултатите трябва да са такива, но не би – любителите на леката атлетика имаха много поводи за радост през годината.

Оптимистичен полъх долетя още с изненадващото представяне на българския отбор в Нови Сад. Лекоатлетите ни се изкачиха с една дивизия на Европейския отборен шампионат след прекрасни два дни в Сърбия. Няма как да не споменем Ваня Стамболова, защото варненката е доказана класа и константа в родната атлетика. Стамболова постави нов национален рекорд в дългите препятствия. Едва ли, Георги Димитров – Корема ще се задоволи само с финал на Стамболова в Тегу. Тя има квота и за 400м гладко бягане, но програмата не предразполага участие и в двете дисциплини, коя от двете ще избере тандема Димитров-Стамболова по традиция ще се разбере малко преди шампионата. Венелина Венева-Матеева отново е сред най-добрите в скока на височина, а слабата форма на тотална доминантка Бланка Влашич може и да е от полза на нашата атлетка.

Но една личност взриви не само България, но и цялата лекоатлетическа общност по света. Ивет Лалова отново бяга бързо, отново е сред онези чернокожи торпедо-носители, а често съумява да ги победи. Освен победата й в Диамантената лига, Лалова пак е в клуб под 11 секунди. За втори път в кариерата си. Отново в България, но този път в Сливен и седем години по-късно. Подвигът на Лалова след тежката й травма би трябвало да е анатомичен и медицински феномен, чудо, което няма логическо обяснение. Последната стъпка към затварянето на устата и на последния останал критик ще бъде една стотачка под 11 секунди извън България. Защо да не се случи в Тегу, това би гарантирало финал за Лалова. Звучи оптимистично, но в умерени граници. И за момент отново се сещам за първенството в Берлин, ако тогава изброявах поводите за оптимизъм – статията щеше да свърши след първия абзац.

Смъртоносен спорт

2011-05-10T15:49:00.018+03:00

„Този, който не се страхува от смъртта, умира само веднъж” според Джовани Фалконе, един от най-известните италиански прокурори, водили борба срещу сициалианската мафия. Не толкова далеч от неговия роден Палермо, един млад спортист извървя своя последен път.

Блокирал педал по време на Обиколката на Италия се оказа фатален за Волтер Вейландт. Белгиецът се спускаше драматично бързо по хълма Пасо дел Боко, когато техническия проблем с велосипеда му причинява тежко падане и смъртоносна лицева фрактура. Медиците трудно пробиват път през колоната, но пристигат до безжизненото тяло на колоездaча. Тридесет минути по-късно, отчаяни сърдечни масажи – нищо не се е променило, Вейландт лежи на асфалта близо до локва от собствената му кръв. Лекарите прибягват към крайната инстанция – адреналина, когато той се намеси – положението наистина е смъртоносно. И това не помага.

Мечтите на съпругата му да наблюдава победите на любимия заедно с нероденото им дете – угасват, както и тялото на Вейландт. По абсурдна ирония на съдбата, преди сезон той спечели третия етап от Джирото, а година по-късно заплати с живота си. Това е четвърти смъртен случай от създаването на надпреварата и първи от 25 години насам...

Историята на колоезденето, за жалост, помни много други случаи, но някои от тях променят същността и правилата на спорта:

13 юли 1967 година (петък) и сякаш, за да да бъде добавенa още повече фаталност към случилото се етапът е номер 13 от Обиколката на Франция. Колоната трябва да премине през едно от най-тежките предизвикателства на Алпите – Мон Венту. Всички състезатели са решени да се борят до край с „Плешивия хълм”, но един от тях вижда пред себе си само победата. Том Симпсън започва Тура с надеждата за победа, но в средата на Обиколката страшни болки в стомаха го лишават от заветната цел. Не всичко е загубено. Британецът ще опита да спечели ценния 13-и етап. Преди неговото начало, главният лекар на състезанието Пиер Дюма казва „Днес времето е изключително горещо, ако някой от колоездачите е приел нещо, етапът ще бъде смъртоносен”.

Две години по-рано, Симпсън признава пред британския вестник „The People”, че е приемал непозволени вещества, за да подобри своите резултати.

В онзи юлски ден на 1967г. , британецът атакува Мон Венту с убийствен коктейл от амфетамин и ефедрин, което комбинирано със стомашните му проблеми и топлото като в Ада време, водят до смъртоносни реакции в организма му. Десет километра преди края на етапа Симпсън започва да кара зигзагообразно, всеки метър асфалт се превръща в двоен, дори троен. На няколко пъти щабът на отбора му го моли да слезе от велосипеда, но той отказва безкомпромисно. Припада. Пиер Дюма започва изкуствено дишане и сърдечен масаж, за кратко Симпсън се връща към живота , но само да изрече последните си думи „ Върнете ме на колелото ми”. Малко след това смъртта е официализирана, а аутопсията отчита огромно количество амфетамин в кръвта му.

28 години и пет дни по-късно, Обиколката на Франция отново се изправя пред смърта. Олимпийският шампион от Игрите в Барселона през 1992 Фабио Казартели преминава за последен път през Пиринеите, последно спускане от Кол дьо Порте д’Аспе, което се оказва и последно за италианския колоездач в кариерата му. Състезателят на Моторола попада в масово падане, губи контрол над велисипеда си, удря главата си в циментови блокчета поставени близо до пътя. Лекарският екип пристига само десет секунди след падането, но италианецът вече не диша. Роден близо до езерото Комо, той никога повече няма да зърне красотите му отново. Следват много спекулации дали Казартели би оцелял, ако е носел каска, но според главният медик на състезанието Жерар Порт – фрактурите просто са смъртоносни.

Следващият етап е фиктивен. Колоната допуска отборът на Казартели – Моторола да премине заедно финиша. Два дни по-късно, неговият съотборник и близък приятел Ланс Армстронг печели убедително етапа, сочейки към небето в негова памет. Оттогава тексасецът превръща този жест в традиция.

Началото на новия век не минава без смъртен случай в колоезденето. Вторият етап от пробега Париж – Ница през 2003 година завърша фатално за казахстанеца Андрей Кивилев. 40 километра преди края на етапа, той се сблъсква с полския си съотборник Марек Руткиевич и германеца Фолкер Ордовски. Единственият от тройката, който не носи каска, е Кивилев. Руткиевич и Ордовски продължават състазанието без сериозни наранявания, но казахстанецът лежи безжизнено на асфалта. Хеликоптерът го транспонтира до болнцита в Сен Етиен, където ден по-късно умира от лицевите си фрактури.

Осем седмици след след смъртта на Кивилев Международния колоездачен съюз прокарва правилто за задължелно носене на каски, което влиза в сила още за предстоящото Джиро д’Италия, въпреки протестите от страна на водещите колоездачи.

Оттогава смъртните случаи са лимитирани, но те винаги ще са част от колоезденето, просто защото това е смъртоносен спорт.

AFL 2011: свраки, котки и светци в битка за титлата, Слънцата ще огреят лигата за първи път

2011-03-23T14:55:00.015+02:00

Зимата в Австралия настъпва застрашително, кенгурутата все по-рядко ще бъдат забелязвани, сърфърите ще изберат по-топли дестинации, почитателите на крикета още няма да са забравили загубата от Англия, но на сцената ще излязат железните момчета от Австралийската футболна лига (АФЛ).

Сезон 2011 стартира на 24 март с огромни очаквания и купища новости. За първи път от 1994г в употреба ще влезе системата с bye – е , за първи път лигата е със 17 клуба, централата реши да промени правилата, а аномалиите в програмата на първенството все така са в ущърб на „малките” тимове. Те в един глас възроптаха срещу неправдите, но нито един от отборите няма да бойкотира, за да се запази шоуто, което радва 15 млн. австралийци от март до края на септември.

Шампионите от Колингууд запазиха своя състав и гарнираха титлата си с отличие от предсезонната купа. „Свраките” се превърнаха в едва втория тим, който дублира титлите след Есендън от сезон 1994. Колингууд запази селекцията, спечелилa 15-та титла в историята на клуба, единствено Джош Фрейзър се поблазни от парите на новия член в първенството - Голд Коуст Сънс. Големият Мик Мелтхаус ще каже сбогом на професионалния футбол след края на сезона. Легендарният треньор ще се опита да спечели титлата по време на последния си танц в Австралийската футболна лига.

Най-големите неудачници и двукратни финалисти от 2009 и 2010 Сейнт Килда ще се впуснат в предизвикателството отново да достигнат до Големия финал, но този път да го спечелят. За целта „Светците” запазиха всички свои футболисти от последния сезон и подновиха договорa на наставника Рос Лайън. Поколението на Ник Рийволдт и Джъстин Кошички е най-силното за Килда от цяла вселена време, но то все още не гарнира таланта си с флаг от АФЛ, което се случи само веднъж в историята на спорта през 1960г.

Промените в другия отбор от голямата тройка Джийлонг Кетс тoзи път са налице. И те не са никак малки. Отборът бе напуснат от Марк Томпсън, тактикът отвел „Котките” до три поредни финала, побеждавайки в два. След десет години зверска работа в Джийлонг, Томпсън изненадващо прие офертата на Есендън, където ще бъде, забележете, помощник-треньор. Неговият наследник е великият нападател от началото на века Кристофър Майкъл Скот. Легендата на Бризбан Лайънс поема по нов път, ново изпитание, ново предизвикателство, нова професия, дали ще успее предстои да разберем. В края на миналия сезон, „котараците” бяха напуснати от Гари Аблет младши, което накара привържениците на тима да стигнат почти до протести и траур. Всъщност да отнемеш Аблет от състава на Кетс е като да се събудиш рано сутрин и да осъзнаеш, че секторът в мозъка ти, отговарящ за креативността, не функционира. Заместник – няма. Скоро няма и да има. Аблет е явления в този спорт, но след едногодишни спекулации свързващи го с трансфер в Голд Коуст, Младши прие офертата, която го превърна в най-добре платеният футболист в двувековната история на спорта.

И говорейки за Слънцата, те също са явление. Клубът е създаден едва през 2009г, но за две години прескочи толкова много граници и прелетя през всякакви срокове, за да може в края на март да открие нова ера в АФЛ. Консорциумът GS17, който управлява тима, е болно амбициозен да превърне селекцията си не само в част от лигата, но в дългосрочен фактор. Имената на Нейтън Бок, Нейтън Кракур, Майкъл Рискители, Кембъл Браун, Джаръд Харброу, Джош Фрейзър, Джаръд Бренън, Зак Смит и Гари Аблет звучат стряскащо за всички клубове в лигата. И не случайно „Слънцата” получиха статут на Дрийм тийм от медиите в Даун Ъндър, въпреки това специалистите предвиждат слаб първи сезон за Гай Маккена и компания. В неговия тим има цели 27 футболисти под 20 годишна възраст, което ще окаже огромно влияние в края на сезона.

След дълги размисли, ръководството на АФЛ се реши да промени три правила на спорта:

Мениджърите ще разполагат с три хокейни смени и една постоянна ( досега имаха право на четири хокейни смени)
Футболистите сами решават дали след изпълнение на свободен удар са получили предимство, което снема част от отговорността на тримата главни рефери
Правилото за фаул при носене на топка бе видоизменено, за да може играчите да получат по-голяма свобода на действие

Драфт пик нoмер 1 за 2010 е Дейвид Слуол. 18 годишният футболист от Ийст Фриментъл получи огромното признание от Голд Коуст Сънс, заради уникалните си качества на защитник, които го превърнаха в най-младия играч достигал до All Austrlian за 18 годишните, а тогава Дейвид не бе навършил 15. Защитникът е брат на носителя на наградата Сид Баркър - Андрю Слуол, който тази година ще играе за Норт Мелбърн.

Издънката на предсезонната подготовка отново се казва Брендън Февола. Двукратният голмайстор на лигата изнасили 24-годишна дама в Мелбърн, което накара Бризбан Лайънс да го отстрани за предстоящия сезон, въпреки че обвиненията в последствия бяха снети. Февола напусна Карлтън преди сезон след грандиозен скандал, в който Големия Фев се държа като малко дете. Това означава, че феновете на играта няма да се радват на таланта му в АФЛ този сезон, а Фев ще поддържа форма във втория ешелон на спорта – Викторианската футболна лига.

Автралийската футболна лига може да наблюдавате в преки излъчвания всяка седмица по Евроспорт 2.

Lena as never before

2010-08-11T15:28:00.009+03:00

Август е. Времето е топло. Остават още пет месеца до стартирането на Световната купа по биатлон, но звездата на спорта Магдалена Нойнер успя да вдъхнови своите почитатели с предизвикателна фотосесия за известната марка бельо "Мей". Двойната олимпийска шампионка от Ванкувър е впечатлила с добро поведение пред камера. Тя е първата биатлонистка с такива снимки. След двете си титли от Ванкувър, Нойнер се превърна в най-известната спортистка от зимен спорт в страната си. Предлагам ви да се насладите на няколко кадъра от сесията на Лена.

Календарът на IBU за летните надпревари започна и вече се проведоха двата кръга от СК по крос биатлон. Предстоят трите кръга от летния биатлон съответно в Йостерсунд, Нове Место и Предел. Преди това започва Откритото европейско първенство до 26г, което ще се бъде в Осърбле. Световният шампионат, на който трябаше да домакинстваме, ще се проведе в Здрож, Полша от 19.09 до 25.09. Следва двумесечно прекъсване и старта на СК отново в Йостерсунд.

Силна атлетика в България

2010-08-08T19:23:00.008+03:00

Сигурно на всеки любител на спорта в България му е втръснало от непрестанното напомняне за трагичното състояние на социалния феномен у нас. Да, положението е повече от трагично, дори бедствено, но има светлина в тунела. И тя идва от състезанията, които се провеждат на родна земя.

Хубаво е да се събудиш и още с първите глътки кафе да научиш, че България и в частност Каварна ще домакинства на Световно първенство по полумаратон. Това ще се случи през 2012 година, а решението бе взето на редовната сесия на IAAF в Киев. Конкуренция на морския ни град бе мегалополиса Ню Йорк, който притежава един от петте най-силни маратони в календара. Победа, която ще позволи на любителите на леката атлетика да видят елита в дисциплината в Олимпийска година. Може да се насладим на бягането на четирикратния световен шампион в полумаратона и притежател на доказано най-икономичното бягане Зерсенай Тадесе. Представителят на Еритрея е едва втория човек с медали в една година на три различни настилки. И едва ли той ще е единствената звезда на първенството, което ще се проведе в началото на октомври 2012. Това не е единственият досег на българския почитател до класна атлетика. Прибавяме вече организираното Европейско първенство по планинско бягане в Сапарева баня и предстоящата Зимна купа по хвърляния (2011), където ще видим най-силните европейци в група хвърляния. Не забравяме традиционния международен турнир "Павел Павлов" и маратона на Каварна - ситуацията изглежда очарователна.

Бърз поглед към надпреварите, които се проведоха или ще се проведат на българска земя също доказва, че има поводи за радост. Кой е очаквал Себастиан Льоб и Кими Райконен да дойдат в България като част от кервана наречен Световен рали шампионат. Преди година и половина световния женски елит в ски-алпийските дисциплини бе в Банско, предстои да го сторят и мъжете. Борис Бекер ще гостува в края на август, а в средата на септември за пореден път ще се проведе силен женски турнир по тенис. Домакинствахме на мач за световната титла по шах, видяхме мачове от Шампионска лига по волейбол. Европейското първенство по ориентиране също се проведе в България. Е, трябваше да видим и Световно първенство по летен биатлон, но и това, на което можем да се насладим е учудващо при наличието на такава държавна стратегия за спорта.

Болт е човек

2010-08-07T20:07:00.013+03:00

Официално може да обявим Юсейн Болт за човек. Светкавицата от Ямайка бе победен за първи път от 22 Юли 2008г., когато загуби от Асафа Пауъл в Стокхолм. Две години по-късно Болт отново претърпя поражение в шведския град, този път от Тайсън Гей - 9.84 срещу изумително „бавните” 9.97. Вече категорично можем да говорим за дуел между американеца и Болт. Съперничество, което бе създадено малко изкуствено, защото двамата са бягали един срещу друг само два пъти. И в двата случая Болт печели.

Ямаецът е доминант в дисциплината, поставяйки последните три промени в световния рекорд ( 9.72, 9.69 и 9.58), което го правеше фаворит за победата в Стокхолм. И двамата се славят с много добри финални метри, в които успяват да задържат до голяма степен натрупаната скорост по време на първите 60 метра, но не винаги стартовите им реакции са толкова качествени.

Първата среща на двамата бе през 2008г в Ню Йорк, когато Гей показа по-добра реакция, но имаше фаулстарт. При втория опит Болт премина дистанцията със световен рекорд - 9.72, а Тайсън Гей записа 9.85. Месец по-късно на олимпийските контролни бягания на САЩ, Гей показа, че може да бяга в тези стандарти – 9.77. Травма го извади от финала на Олимпийските игри в Пекин, където Болт направи още една поправка на световния рекорд.

Година по-късно двамата се срещнаха на Световното първенство в Берлин. Болт имаше 9.79 през сезона, а Гей - 9.77. Американецът говореше за своята травма в слабините, но в решаващото бягане Болт просто бе над всички. Първите 30м бяха фамозни, а ямаецът премаза върховото постижение с цели 11 стотни – 9.58. Гей остана втори с 9.71 и нов национален рекорд на САЩ.

Изводът е, че не може да победиш Болт, ако го оставиш да вземе старта. Гей има качествата да го направи и го показа. Американецът бе по –добър на старта, а Болт бягаше като срещу стена и дори не успя да развие максимална скорост. Да, ямаецът имаше тежка травма в ахилеса, а от опит знам, че когато имаш проблеми в тази част на тялото – те никога не отшумяват бързо. Но и Тайсън Гей също претърпя контузия която го извади от някои силни турнири. Радостното е, че и двамата предприеха предизвикателството да зарадват почитателите на Царицата. Войни, които не са готови напълно за битката, но не изпитват страх да влезат в нея. Гледам напред за следващите турнири, в които ще видим двамата великани един срещу друг. Болт може да спечели другата битка или следващите няколко, но победата на Тайсън Гей от Стокхолм доказа, че няма непобедими атлети. Та дори и да се казваш Болт, Юсейн Болт.

Preview Tour de France 2010

2010-07-01T15:22:00.013+03:00

Oтдавна не съм публикувал в блога, но наистина не ми остава време,. Днес ви предлагам един великолепен анализ на едно от най-големите спортни събития - Обиколката на Франция, която започва в края на седмицата от Холанция. Превюто е на колегата ми Евлоги Атанасов, който коментира колоездене в телевизия Евроспорт. Приятно четене.

Tour de France 2010

В събота , с пролог в Ротердам, започва поредното издание на Тур Дьо Франс – най-престижното колоездачно състезание в света и едно от наи-трудните спортни изпитания въобще. През тази година организаторите от АСО са пренебрегнали традиционни етапи в Алпите и по общо мнение Обиколката ще се реши Пиренеите. Все пак, в опит за разнообразие има етап, който предлага отсечки по павирани участъци – нещо рядко, макар и не уникално за Тур-а. През това издание няма отборен часовник, след негативните отзиви миналата година и мненията , че по този начин се ощетяват силни претенденти за победата, които обаче нямат силни съотборници. По-надолу ще се опитам да направя опит за прогнози за битката, както за генералното класиране така и за различните видове индивидуани класирания. Не като опит за застраховка, а като обективно допускане на реалностите, искам да направя уговорката, че тези прогнози не отчитат възможностите за някакви извънредни ситуации, като контузии или положителни допинг проби например. Предстоящият Тур ще даде отговори на много въпроси – ще успее ли някой да спре Контадор или Ел Пистолеро ще отстреля отново съперниците си, в каква форма ще е Ланс Армстронг, ще се превърне ли Анди Шлек в един нов „вечен втори” подобно на Полидор или Улрих, ще триумфира ли Марк Кавендиш със зелената фланелка под Айфеловата кула?

Започвам анализа естествено с претендентите за победа в генералното класиране:

Алберто Контадор

С 4 победи в големите обиколки, включително два пъти Тур-а (2007 и 2009), 27 годишният испанец е фаворит N1 и на букмейкъри и на специалисти. Само контузия или някакво друго форсмажорно обстоятелство би могло да спре Контадор от трета победа в Le Grande Boucle. До този момент през годината той спечели тези състезания, които искаше да спечели и показва, че подготовката му върви добре. Пропусна испанския шампионат на часовник, оправдавайки се с настинка, но според мнозина просто не е искал да се влага допълнително в един старт толкова близо до началото на Тур-а. Освободен от „тактическите указания’ на Йохан Брюнел и титаничната сянка на Ланс, Алберто може би ще покаже още по-агресивен стил и нищо чудно преднината му тази година в крайното класиране да бъде по-голяма от миналата. В тима на Астана са включени верните му помощници – Наваро, Новал и Ернандес, а Тиралонго, Де ла Фуенте, Иглински и Гривко вече заявиха , че са изцяло на разположение на своя лидер. Дотук не споменах името на Винокуров, лидера на отбора в сянка, пък и на светло. Все пак Астана бе създаден заради него и Вино има дългосрочни амбиции за тима. Историята на казахстанеца и неговия характер карат мнозина да се съмняват доколко той ще бъде типичния „супергрегар” (помагач) на Контадор и дали егото му няма да го подтикне към необмислени атаки. Аз лично се съмнявам в това и не само заради клетвите на Вино, че ще е на 100 процента зад Феномена от Пинто. От една страна Винокуров осъзнава, че няма реални шансове за победа и дори и да е имал подобни мисли, Джирото го е върнало към реалността и освен това той неведнъж е заявявал, че иска Контадор да остане и занапред в Астана. Но не се съмнявайте, че ако има шанс за атака и етапна победа и това НЕ застрашава отборният интерес Вино ще атакува, което от тактическа гледна точка може и да направи услуга на Контадор, защото фаворитите ще трябва да го преследват. Не можеш да си позволиш да оставиш Винокуров напред. Няколко думи за прословутия етап с павета. Първо отсечките са кратки, не толкова опасни колкото тези в Париж – Рубе, а и Контадор ги проучи добре, с помощта на не кой да е, а Петер Ван Петегем – един от най-добрите в историята на ПР. Колкото и Йенс Фойгт и Канчелара да се заканват , че ще закачат братята Шлек зад себе си и ще дадат пълна газ, това едва ли ще даде някакъв резултат. Първо защото нищо в кариерите до този момент на Франк и Анди Шлек не показва , че на павиран участък, ще издържат на темпото на своите съотборници и второ на такава настилка са важни най-вече две неща : техниката да управляваш велосипеда и смелостта, а не толкова да караш във струята на съотборник. Че ще има атака и опити за разкъсвания – това е ясно, но едва ли някой от главните фаворити ще загуби време, което да не може да навакса.

Силни страни :

- може би най-добрия катерач в колоната, като изключим един-двама „чисти „ катерачи като Солер или Антон

- В топ 5 на специалистите в часовници – победата над Канчелара през 2009 изуми всички, но показва какви са възможностите на Алберто в този тип етапи

- Добрата форма в която се намира

- Силна психика – миналата година отразяваше атаките на пътя от страна на съперниците и в хотела от страна на мениджъра и някои съотборници

Слаби страни :

на пръв поглед няма такива, все пак може често да се оказва изолиран в планинските етапи и да му се налага сам да прихваща множество атаки или с други думи отборът му не е сред най –силните в Тура

Прогноза : 1 място

Анди Шлек

До този момент, лидера на Саксо Банк с нищо не показа , че е втори в Тур-а през 2009 и сред главните претенденти и тази година. Контузия в началото на сезона, посредствени резултати след това, малко по-добри постижения в пролетните класики и мъки в неособено сложните височини в Обиколката на Калифорния. Самият Анди обясняваше , че се чувства отлично и едва ли не мениджърите са го възпирали да атакува, но всеки който е гледал състезанието в най-богатия американски щат едва ли е останал с такова впечатление. Защо тогава е сред фаворитите сега? Заради факта, че бе единствения през миналата година , който бе близо до Контадор на изкачванията, а това не е никак малко. Слабите резултати могат да означават и съхраняване на силите, което в 3 седмично състезание е много важно. Саксо Банк са един от най-силните отбори, а и винаги е по-различно когато разчиташ на помощта на своя брат.Факта, че от догодина те ще карат за нов отбор и то от родния им Люксембург, ще мотивира Анди допълнително ,защото едно добро класиране, би улеснила намирането на спонсори за тима. Основният проблем за него обаче си остава слабото представяне в часовниците и времената му през този сезон не показват да има подобрения в този аспект. При положение, че имаш за съперник Контадор и губиш от него и в двата вида етапи, в които се решава победата не можеш да разчиташ на нещо повече от битка за второ място. А и видяхме миналата година , че варианта с атаки и от двамата братя не притесни испанеца.

Силни страни:

- добър катерач

- силен отбор

- свежест

слаби страни

- слаб на етапи по часовник

Прогноза : 2-3 място

Силни страни:

- добър катерач

- силен отбор

- свежест

Слаби страни:

- слаб на етапи по часовник

Прогноза : 2-3 място

Иван Басо, Роман Кройцигер

Иван Басо ще се опита през тази година да направи нещо изключително трудно – да спечели Джирото и Тур-а. Първото вече го постиг

на, но сега предстои далеч по –сериозната задача. Басо е безкрайно мотивиран да вземе реванш за 2006 година , когато бе спрян от участие ден преди началото на състезанието, за което бе считан за главен фаворит заедно с Улрих. Италианеца ще разчита на много силен отбор, притежава и необходимия опит в Тур-а. Проблема при него обаче са силите , които израходва при победата си в Обиколката на Италия само преди месец и трудността да постигне втори пик във формата за толкова кратко време. Басо заяви , че може да се съревнова с Контадор на височините, но лидера на Ликвигаз е катерач тип „дизел” , с темпова езда, подобно на Меншов и Састре и не е много ясно как и дали ще отговори на експлозивните атаки на Алберто. Все пак Ликвигаз разполагат и със втора силна карта – младия чех Роман Кройцигер, който според мен във всеки друг отбор би бил лидер и неслучайно се заговори за интерес на Астана към него. Това прави възможени варианта ако стане ясно , че няма необходимите сили да се бори за победата Басо може да работи за Кройцигер или да притиснат Контадор и другите фаворити с атаки от две страни

Силни страни:

Басо

- опит

- силен отбор

- самочувствие

слаби страни

- умора

прогноза : 2-5 място

Кройцигер

Силни страни

- силен отбор

- добър на часовници

- добър катерач

слаби страни

- липса на голям опит

- не е бил лидер в голяма обиколка

прогноза : 5-8 място

Денис Меншов

Едва ли много хора си дават сметка, че Меншов е третия най-успешен активен колоездач, що се касае до големите обиколки. Провалите му в Тур-а обаче карат мнозина да го подценяват и да се съмняват за евентуален успех в Париж. Руснака си даде доста голяма почивка , не участва в Джиро-то и не записа успехи от началото на сезона , подобно на Анди Шлек. Рабобанк не са сред най-силните отбори в колоната, макар че в лицето на Гесинк, Меншов може да разчита на солидна помощ. Денис обаче е сред най-силните часовникари , а и не можеш да спечелиш обиколките на Италия и Испания ако не катериш добре. През тази година подготовката му е насочена изцяло към Тур-а и ако успее да преодолее една своя стара слабост – честите падания, нищо чудно Меншов да успее да се качи на почетната стълбичка

Силни страни:

- опит в печелене на големи обиколки

- силен часовникар

- свежест

слаби страни

- липса на експлозивност

- среден отбор

- чести падания

прогноза : 2-5 място

Ланс Армстронг

В своя последен Тур Дьо Франс Ланс Армстронг ще се опита да спечели за 8 път това състезание. Ще се опитам да дам обективна оценка, въпреки личното ми мнение за тексасеца. Ланс направи добра подготовка, макар и без някакви сериозни резулатати, но това е характерно за него и през периода , в който доминираше в Тур-а. Изключително голямо предимство за него ще бъде много силния отбор на Рейдиошак, с присъствието на Лайфаймер, Кльоден,Попович и Брайкович. Ако имаше отборен часовник, РШ може би щяха да изведат Ланс в жълто, но сега той ще трябва да атакува. През миналата година се видя , че тактиката да се държи с фаворитите му стига само за 3-о място. Първо защото няма отговор на атаките на Контадор и Анди и Франк Шлек и второ, защото Ланс вече не смачква съперниците в часовниците, както правеше преди. Неговият шанс е именно в силния отбор и ако на височините има със себе си 3 или 4 съотборници, със много силно темпо да се опитат да изолират Контадор и останалите претенденти , след което Ланс да атакува, ако има сили за това.

Силни страни :

-може би най-силния отбор в Тур-а

- огромен опит

-страхотна воля и спортна злоба

Слаби страни

- годините си казват думата

- по-слаби резултати в часовниците от преките му конкуренти

Прогноза: 5-8 място

Освен изброените 5-има колоездачи има още може би 7 или 8 , които ще се борят за място в първите 10.

Кадел Еванс – след като изпусна големия си шанс да спечели през 2008 , не е реалистично да очакваме да направи това сега. Още повече , че Кадел хвърли много усилия в Джиро-то, а и тима на БМС едва ли ще може да му окаже голяма подкрепа. Все пак класиране в 10-ката е нормално за неговите лични качества и възможности.

Брадли Уигинс

Сензацията от миналата година ще иска да покаже, че превръшането му от пистов състезател в супер катерач не е било случайно. През сезона и той остана без някакви постижения , и предвид по-силната конкуренция тази година ще му е много трудно да повтори класирането си от миналата.

Възможно е в борбата за предно класиране да се намесят още имена като Майкъл Роджърс, Хоакин Родригес, Луис Леон Санчес, както и разбира се Рейдиошак да пласират още 1 или 2 колоездачи ,освен Ланс в челото.

Битката за зелената фланелка и през тази година ще бъде доста оспорвана. Марк Кавендиш е главния фаворит , но очаквам отново да не успее да я спечели. Макар че съперникът му и победител през 2009 Тор Хусховд да не е в добра форма, основния проблем на Кавендиш си остават височините, дори и най-леките. Да , той е печелил Милано – Сан Ремо, което означава че е преодолявал и то успешно легендарната височина Чипреса, но в Тур-а, където се трупа умора от всекидневните усилия е съвсем различно. Кавендиш със сигурност ще спечели 3 или 4 етапа, но за краен победител в битката при спринтьорите бих заложил на състезател, който е способен на атака в етап с височини и по този начин да събере точки в премийните спринтове.

Що се касае до борбата при катерачите, там бих заложил на състезател от отбор, който няма претенции в генералното класиране. Франко Пелицоти би бил много сериозен кандидат за фланелката на червените точки, но италианеца няма да участва. В негово отсъствие Егой Мартинес е сред фаворитите, а Давид Монкутие че се опита да спаси честта на Франция

10 неща , които ще се случат в Тур-а

- ще има положителна допинг проба

- Марк Кавендиш ще спечели поне 3 етапа

- Денис Меншов ще падне падне веднъж от велосипеда

- Зрители , облечени като Борат ще гонят Контадор по височина

- Томас Вьоклер ще се включи в поне 3 откъсвания

- Михаил Игнатиев ще се включи във ВСИЧКИ откъсвания

- Французин ще спечели етап

- Французин няма да спечели етапа на 14.07

- Ланс Армстронг ще обяви , че Контадор има още какво да учи, след като испанеца спечели Тур-а с по –малко от 5 минути преднина

- Анди Шлек ще подари етапна победа на брат си Франк

Автор: Евлоги Атанасов

EOC 2010 - a week of experience

2010-06-08T15:13:00.010+03:00

Двугодишното ми отсътвие от състезания по ориентиране намери своя логичен край. Бях поканен да коментирам Европейското първенство в Приморско. Идеален шанс да се видя с приятели, познати и дори съотборници. Целият елит на този спорт се бе настанил на 50 км. южно от Бургас, велик момент, който за жалост не бе оценен .

Моята работа започна на 30.05 със спринтовата квалификация. Трябваше да изградя синхрон с най-добрия коментатор в скандинавието - Пер Форшберг. Истинска легенда в този жанр, когато става въпрос за ориентиране. Шведът е уникален професионалист и това си пролича от първите десет минути. Малко надменен, но отдаден на работата. Надявам се заедно с него и приятелката му да сме придали малко повече емоционалност на този голям форум. Благодаря и на екипа, който работи с нас. Не им беше лесно.

Първенството би трябвало да получи много добра оценка. Поне това е моето мнение. Имаше хора, които наистина бяха отдадени на идеята. Не мина и без оплаквания. Тези свързани с картата за средна и дълга нямам право да коментирам.

Но липсата на публика - мога. Това вече е проблем свързан с манталитета. Необяснимо за мен е нежеланието на хора, които се занимават с този спорт, да видят световния елит в почти пълния му вариант. Да избереш плаж пред такъв форум е очарователно глупаво. Купа "България" се проведе успоредно. Общо 600 състезатели бяха дали своята заявка за това състезание и над петдесет процента от тях не сметнаха за интересно да видят как Матиас Мерц минава през видимата като Юсеин Болт, как Тиери Жоржу и Емил Вингстед сдадоха хегемонията си в средна и спринт, как швейцарците бяха над всички, как Симоне Нигли направи две мъжки бягания за златните медали в средна и дълга, как Кирил Николов стана 6-ти в най-убийствената дълга дистанция в историята на европейските първенства. Все моменти, които ако наистина обичаш този спорт, си заслужава да видиш. И то когато се случват на десет минути от плажа, на който си се настанил удобно с бира в ръка.

Моите изводи от първенството са, че съм изгубил много в последните две години. Грешка, която се надявам да поправя съвсем скоро. Професионалният опит, който натрупах, работейки с Пер Форшберг е незаменим. А ориентирането страст, от онези големите.

Ruptured Achilles tendon

2010-03-16T17:29:00.020+02:00

Или „скъсано Ахилесово сухожилие” на английски език. Тази травма е една от най-тежките, която спортната медицина познава. Получава се бързо и се лекува бавно. Свидетел съм на няколко скъсвания пред очите ми и дузина мои приятели са страдали от нея.

Преди ден бившият капитан на Англия Дейвид Бекъм получи именно тази руптура. Всички любители на спорта вече знаят, че англичанинът пропуска Световното първенство по футбол в ЮАР тази година. Но защо? Порових се малко в учебниците ми по спортна медицина и с помощ от интернет събрах малко информация.

Причините за скъсване на най-здравото сухожилие в човешкото тяло са разнообразни и слабо изследвани. Повечето от теориите са възоснова на възпаление на Ахилесовото сухожилие, което само по себе си е ужасно болезнено. Проучванията показват, че 15-20% от пострадалите преди това са имали болка в областта. Рисковете от травма се повишават с възрастта. Голям е процентът на професионални спортисти над 30 години, които скъсват сухожилие. Дейвид Бекъм попада в тази група, но защо това се случи точно в онзи, на пръв поглед, нелеп момент.

Скъсването се наблюдава в следните случаи:

1.При оттласкване с ходилото, докато коляното е изправено от мощната бедрена мускулатура.

2.При внезапно препъване бързо придвижване крака напред, за да се предотврати падане.

3.При падане от значителна височина

Вижте видеото от онзи драматичен момент за Дейвид Бекъм и неговите привърженици:

Случаят на Бекъм тотално попада към първа точка. Крачка назад, изправен ляв крак и мигновено отласкане с цел подаване към съперник. Дейвид губи контрол върху крака си внезапно, но не знае защо. Болката отсъства. Както каза един мой приятел след такава травма: „Просто бягах и някой ме настъпи, така се почувствах, но в последствие видях за какво става въпрос”.

Дейвид Бекъм наистина пропуска Световното първенство, но дали изобщо ще играе футбол. Възстановяването трае между 3-6 месеца, ако се предприеме хирургическа намеса, каквато Бекъм вече направи. При мотивирани , амбицирани и физически подготвени хора процесът на рехабилитация е бърз. Това ме кара да вярвам, че Дейвид ще се върне в игра. Пожелавам му го, макар да съм фен на Ювентус.

On Focus: Lolo Jones

2010-03-14T17:42:00.012+02:00

Частично възмездие и голямо облекчение. Това трябва да са чувствата, които са обзели душата, скрита в грациозното тяло , на една от най-чаровните атлетки - Лоло Джоунс. Американката е новата световна шампионка в дисциплината 60м. с препядствия. Нищо изненадващо, ако не бяха грандиозните провали на хърделистката на последните три големи форума.

Лоло Джоунс е уникална. Майка й е бяла, баща й - афро-американец, но във вените и тече кръв с френски, та дори норвежки гени. Родена е на 05.08.1982г. в столицата на щата Iowa – Des Moines. Животът на Лоло никак не е толкова приказен, колкото изглежда усмивката й. Бащата на Джоунс прекарва повече време в затвора, отколкото близо до многодетното си семейство. Майката на Лоло, Лори, работи на две места, за да издържа петте си деца. По това време младата атлетка сменя цели осем училища за същия брой години. Не са рядкост случаите, в които семейството остава без дом. На път за поредния нов град, Лоло се обръща към майка си с думите: „Мамо, не мога да живея в град, в който няма писта. Искам да преследвам мечтата си”. Джоунс е само на петнадесет години в онзи съдбоносен ден. Мечтите се сбъдват, само когато вярваш силно в тях.

Четири години по-късно, Лоло се е превърнала в най-перспективната хърделистка. Талантът й е безмерен, качествата много, но уникалната й техника я прави различна. Получaва стипендия за щатския университет в Айова, но предпочита да се присъедини към отбора на университета в Луизиана. Посъветвана от друг елитен хърделист - Ким Карсън.

И както се случва само по филмите, Лоло Джоунс изминава пътя от немотията към спортния триумф. Приказката започва. Успехите се редят един след друг. Печели медали от колежанските първенства и константно е част от националния отбор на САЩ. Олимпийските игри в Атина се превръщат в основна цел за талантливата бегачка. Неоспоримият й талант е забелязан от великия треньор Денис Шейвър, който се заема с подготвката за предстоящите Игри в Гърция. Два месеца преди тях се провежда националното първенство на САЩ, а провалът на Джоунс е неочакван. Тя не успява да се класира за финала, с което мечтата й за участие на Олимпийски игри е покосена. В онзи драматичен момент, Джоунс се приближава към своя треньор с думите „ Провалих се, искам да се откажа”, а Шейвър отвръща хладнокръвно – „ Ще се видим на тренировката утре”.

Да гледа Олимпийските игри по телевизия е болезнено за Лоло Джоунс, нуо тя не се предава. Следват няколко добри сезона, в които американката преминава като тайфун през редица състезания. Записва най-добрия си резултат на 100м. хърдели – 12.51. Целта отново е една, а именно Олимпийските игри, този път, в Китай. Тя влиза във финала като освовен фаворит за титлата и така до деветото препядствие, в което Джоунс се препъва, а мечтата й умира за части от секундата. Разочарованието е голямо, болката е убийствена, грешката – необяснима. Лоло не успява да скрие сълзите си, които се стичат по лицето й неконтролируемо. Провалът е запомнящ се , но онези кадри с плачещата Лоло ще останат в историята на спорта.

Въпреки това чаровната атлетка приема неуспеха с характерната си усмивка. Сезон по-късно тя е великолепна в състезанията на закрито. И точно тогава получава неприятна контузия, която нарушава тренировъчния процес за повече от месец. Възстановяването минава добре за Джоунс, тя се завръща точно преди националното първенство на САЩ, което е контролно бягане за определяне на отбора на „янките” за Световното първенство в Берлин през 2009г. Джоунс губи баланс отново в полуфинала, отново на онова проклето девето предпядствие и отново голямата й цел за сезона е неосъществена. Поредният голям форум , на който Лоло Джоунс няма да участва. От това се възползва най-авторитетната спортна телевизия в Европа – Евроспорт. Те канят красивата атлетка за анализатор на първенството, а рейтингите съвсем нормално се покачват.

Обречена да се проваля на големи състезания Джоунс започва сезона на закрито с големи надежди. Резултатите й са стабилни, а Световното първенство в Доха се приближава със страшни сили. Три старта до заветната титла. Лоло се класира без проблеми за предпоследния старт. Гледайки бягането в полуфинала и драстичното изоставане на Лоло, бях потресен. Не исках да повярвам, че тази велика атлетка ще се провали отново. В последните метри успя да развие бягането си и с голяма мъка да заеме четвърта позиция, която все пак я класира за финала. Американката е безкомпромисна в него, няма и помен от неубедителната Лоло, която сме зърнали само преди час. Джоунс прелита над всички препядствия и печели титлата с колосална разлика пред втората. Възмездие, облекчение, сладка мъка и много, много сълзи, но този път от щастие, обливат лицето на шампионката.

Възмездие и за нас, любителите на атлетиката, защото една от емблематичните състезателки най-после успя да докосне върха, но до него има още две стъпки – Световното първенство в Даегу догодина и Олимпийските игри в Лондон.

Въпреки всичко - бронз.

2010-03-13T17:04:00.005+02:00

Въпреки финансовата криза, въпреки зала "Фестивална", въпреки държавната политика за спорта, въпреки допинг-скандала, въпреки всички трудности. Ваня Стамболова спечели бронзов медал на Световното първенство по лека атлетика в зала.

Българката проведе едно много добро тактическо състезание. През първите 200м. запази последна позиция, но след изненадващото отпадане на една от фаворитките Новлийн Уилъмс-Милс, Ваня се втурна в атака и с впечатляващи последни метри, дори от трети коридор възпитаничката на Георги Димитров спечели бронза за България, с което поне малко заличи неуспехите на родната ни лека атлетика в последните години. Златен медал за Деби Дън, а сребърното отличие отиде в Русия чрез Фирова.

Благодаря за великолепните 51 секунди и 50 стотни, за които Стамболова успя да премине дистанцията от 400м.

Разочарования и финал в „ Голямото дърво”

2010-03-12T20:11:00.014+02:00

Световното първенство по лека атлетика в зала започна тази сутрин. То се провежда в столицата на Катар – Доха или „голямото дърво” от арабски език. Българското участие на шампионата е символично, общо седем атлети пропътуваха разстоянието от София до Доха, за да се впуснат в най-голямото състезание по лека атлетика тази година. Четири жени и трима мъже спечелиха квоти и получиха правото да защитават България на форума - Ваня Стамболова, Ивет Лалова, Петя Дачева, Венелина Венева, Момчил Караилиев, Спас Бухалов и Николай Атанасов . Всъщност, покритите квоти бяха осем с тази на Инна Ефтимова, но тя се контузи точно преди шампионата.

Участието на България бе открито от Ваня Стамболова в квалификациите на 400м. Тя попадна в една серия с петата в ранглистата този сезон Наталия Назарова (Русия). Последва безпроблемно класиране и за двете в тренировъчно темпо. Ваня беше осма в ранглистата преди началото на шампионата, но до финала в Доха достигат само шест състезателки. Алисън Филикс, Дийди Тротър и Наташа Хестингс не са в Катар, с което направиха класирането на българката за последното бягане задължително.

Втора за България във величествената зала „ Аспайър доум” се появи Петя Дачева. По-рано през сезона, скачачката регистрира лично постижение и надеждите за предно класиране бяха на лице. Дачева стартира с два фаула и напрежението върху нея започна да се покачва, но резултатите на другите момичета я оставиха в играта. Само четири атлетки преодоляха квалификационната норма от 14.20м. Опит около личното й постижение класираше Петя Дачева за последните шест скока. Нищо такова, последният опит бе далеч под възможностите й – 13.65м., което означаваше скоропостижно отпадане от Световното първенство за талантлива скачачка. Атлетката, от която се очакваше предно класиране , вече няма да се появи в залата.

По същото време в сектора за скок на височина Венелина Венева вече беше скочила три пъти, за да заличи височината от 185см. Трудно начало за възпитаничката на Георги Димитров, но резултатите й този сезон подсказваха какво предстои. Още три скока на 189см, но този път неуспешни, извадиха й Венева от първенството.

Първият ни представител при мъжете Спас Бухалов вече се подготвяше за своите опити в овчарския скок. Бухалов не се намира в перфектна форма, което бе затвърдено и от резултатите му в Доха. Трудности още на 5.30м, преодолени от трети опит, и отпадане след три фаула на 5.40м, което е на 35см. от квалификационната норма.

В следобедната сесия първи от българите се появи Момчил Караилиев. Най-добрият атлет на България за 2009г. започна неубедително със скок в рамките на 16.35м, което му отреди девета позиция. Само три сантиметра зад бленувания финал. Последва по-добър опит – 16.43м., но отново девето място. При последното завъртане стана ясно, че Караилиев се нуждае от опит над 16.55м, но сливналията записа по-слаб резултат и остана 12-ти. Поредно разочарование за българските любители на леката атлетика. До тук четирима от седемте ни представители приключиха с участието си на първенството.

На пистата в "Аспайър Доум" оставаше да видим - Ивет Лалова, Ваня Стамболова и Николай Атанасов. Последният набързо приключи своето участие в квалификационна група „А” в скока на дължина. Резултатът от 7.53м. беше достатъчен за 24 място в крайното класиране. Джоко не успя да се възползва от слабите стандарти на състезанието, в което само Мичел Уат (Австралия) и Фабрис Лапиер (Франция) подминаха нормата от 8.00м.

Ивет Лалова се възползва от лесния регламент в квалификационните серии на 60м., от които се класираха първите четири спринтьорки плюс четирите най-бързи губещи времена. Българката бяга в компанията на втората най-бърза жена в историята – Кармелита Джетър, но достигна до заветното четвърто място, което дава правно на участие в полуфиналите.

Няколко минути по-късно на пистата отново стъпи Ваня Стамболова този път за доста по-отговорно бягане – полуфиналите на 400м. Стамболова бе в една серия с лидерката в ранглистата този сезон Деби Дън (САЩ) и силната рускиня Наталия Назарова. Регламентът беше ясен – три момичета се класират за финал, а другите три забравят за своята мечта. Великолепно бягане на Стамболова в последните метри й осигури втората позиция, с което и участие в последното бягане. Добър завършек на един противоречив ден за българската атлетика.

Като цяло резултатите в първия ден на Световното първенство бяха по-слаби от очакването и българските атлети пропуснаха великолепен шанс за по-добро класиране. От тях не се изискваше да надскочат своите възможности, напротив, резултати около най-добрите им постижения за сезона щяха да са достатъчни за финал в отделните дисциплини.

Друг е въпросът, колко хора успяха да наблюдават невероятното шоу от зашеметяващата зала „Аспайър доум. Нито една българска телевизия не счете за удачно да предава този форум, а Евроспорт също не излъчи нито минута от Доха. Цели два часа се борих със стриймовете в интернет, докато намеря къде да гледам състезанията, за да нямате същите проблеми:

Първо свалете програмата Spvod Player, след което отворете тази връзка в Internet Explorer и се наслаждавайте на приемливо качество със стойностен коментар на английски език.

История за един отговор

2010-03-10T01:27:00.003+02:00

Димитър Бербатов проговори или по-скоро прописа, за да отговори на всички, които изгарят от желание да го критикуват. Тези, които очакват поредния двубой на Манчестър Юнайтед, за да станат свиделите на негова издънка, след което да стоварят цялата сила на изнемощелите си журналистически пера върху най-добрия български футболист. Благоевградчанинът даде своя отговор по възможно най-интелигентния и стойностен начин - чрез блога на своята официална интернет страница.

Българинът има особеното качество да отрича успеха на другите. Въпрос на манталитет ще кажете. И ще сте прави. Никога няма да се избавим от този бич, а онзи виц за ада и казана ще остане винаги така болезнено смешен, но правилен.

Димитър Бербатов е искрицата надежда в бедстващия ни спорт. Помислете за момент, българин играе с номер 9 в Манчестър Юнайтед и същевременно е най-скъпият футболист на клуба. Точно два повода за радост и възхищение към личността Димитър Бербатов. Не, не и в България. Бербатов е разкъсван на парчета в Англия, но минат ли ден-два и отново е провъзгласяван за „Бог с топка в крака”.

Защо в България най-мразеният футболист е именно той? Защото е успял. България не харесва такива хора. Да, Бербатов играе лениво, но той не може да бяга като обезумял по терена, както Рууни. Това не е неговата игра, но с топката сътворява магия, за която другите футболисти са слепи. Слепи за нея са и много от българските журналисти, които не спиратда го отписват за футбола и в частност „червените дяволи”. За тях скандалът е самоцел, а търсенето на истината само параван.

Играта на Димитър Бербатов в Юнайтед е противоречива, но напрежението е жестоко. Дали ще се справи с него предстои да разберем, а дотогова - винаги ще си спомням един мой приятел англичанин, фен на Манчестър, който през лятото на 2008 година ме почерпи с бира за новото попълнение на любимия му отбор... Димитър Бербатов.

Димитър Бербатов: Haters"
Димитър Бербатов: БГ Футболист

Уважавайте спортистите

2010-02-26T21:02:00.003+02:00

Следващите мисли се породиха по време на плахите ми опити да пробягам отново. Те са следствие на много статии, дебати и интервюта, които ми направиха впечатление, откакто XXI-те Зимни олимпийски игри във Ванкувър започнаха. Българските спортисти не се представиха добре, но ако някой е очаквал друго, веднага трябва да бъде обявен за непоправим оптимист. И всички започнаха да плюят и то в големи количества. Журналисти, любители на спортa, дори и хора, които не се интересуват от случващото се във Ванкувър – просто всички.

Уважавайте спортистите. В този момент в съзнанието ми излиза написаното в един спортен всекидневник за ски-бегача Веселин Цинзов, цитирам „ задоволявай се с мижавата си кариерка”. Всеки, който разбира поне малко от функционални спортове, знае че 50-то място на Цинзов на 15км свободен стил е достойно представяне. С тези условия – толкова. Не е достоен отказът му да говори пред журналистите, но затова може да има хиляди причини. Повод ли е това за коментари в такава стилистика? Моят отговор е отрицателен. Отказвам да приема българския манталитет като сериозен довод. Ако аз съм в грешка, руските спортисти трябва да бъдат разкъсани на парчета дори преди да са стъпили на родна земя. Нищо такова. В тамошната преса присъстват само добре аргументирани статии, в които се отчита и анализира крахът на Русия на тези Игри.

И още няколко мисли с тази насоченост. Имам възможност да комуникирам с много почитатели на различни видове спорт и забелязвам негативно отношение към звездите на тези дисциплини. Такива несъмнено са Юсейн Болт в атлетиката, Армстронг и Контадор в колоезденето, Бьорндален в биатлона, Фелпс в плуването, Петер Нортхуг в ски-бягането и т.н., и т.н. Хегемоните в своите спортове винаги са противоречиви личности - няма как и да е иначе, за да си велик трябва да притежаваш силен характер.

Тези уникални спортисти имат много почитатели, но винаги има една компактна маса, която изпитва неприязън към тях, защото печелят. Да, и аз не харесвам много от тях. Бьорндален далеч не е моя любим биатлонист. Симпатизирах на Ланс, докато не прочетох автобиографията му, но не спирам да съм респектиран от успехите му. Тези атлети са дали много на своите спортове. Ако Юсейн Болт спре да бяга с тази скорост по пистите, точно в този момент леката атлетика ще изгуби 50% от блясъка си. Завръщането на Ланс бе само в полза на колоезденето, а легендарният Фелпс е най-голямата реклама на плуването по света. Тези спортисти са достойни за уважение. Те будят респект, а той трябва да бъде разграничаван от симпатиите.

Спортът е социален феномен, който е предназначен да събира, а не да разделя. Всичко друго е бягство от първоначалния замисъл.

Коби – най-близкото нещо до Майкъл Джордан

2010-02-25T12:34:00.023+02:00

За моя радост от днес в блога статии ще публикува и един от любимите ми колеги - Драгомир Нейков. И двамата се интересуваме почти от всички спортове, но той е сила в бойните и баскетбола, а там аз нямам особени афинитети.

Започва се с прекрасна съпоставка между Майкъл Джордан и играчите, които се опитаха да го свалят от трона на най-великия баскетболист раждал се някога.

Коби – най-близкото нещо до Майкъл Джордан

javascript:void(0)

В продължение на дълги години различни хора в и извън Националната баскетболна асоциация се опитваха да отговорят на въпроса: „Кой ще е новият Майкъл Джордaан?”. Независимо, че Въздушния все още се състезаваше, Лигата отчаяно търсеше новата си икона. Първо беше Грант Хил. Той влезе в Асоциацията през 1994-та. Несъмнено крилото на Детройт беше изящен и почти съвършен играч през онези дни. Неговата репутация извън игрището също беше повече от подходяща за евентуалната нова суперзвезда на баскетбола. Хил направи седем страхотни сезона при Буталата и спечели отличието "Новобранец на годината" заедно с Джейсън Кид през 1995г. През лятото на 2000 година Хил беше пратен в Орландо в замяна на Чъки Аткинс и Бен Уолъс. За съжаление на Дейвид Стърн и всички, които обичат баскетболната игра, звездата на Грант Хил залезе по-бързо от очакваното. Контузии започнаха да преследват играча и той изигра само 47 мача за 3 години. В момента Хил изживява добри времена в отбора на Финикс и за негова радост вече е оставил травмите зад себе си. Въпреки че попадна седем пъти в мача на звездите и игра за втория „Дрийм Тийм” на Олимпийските игри в Атланта през 1996, където спечели златен медал. Tой така и не се превърна в това, което всички очакваха от него.

Алън Айверсън беше любимец на голяма част от феновете и от Лигата видяха в негово лице нова сламка, за която да се хванат в търсенето на новия Майкъл. Алън се появи като номер едно в драфта и беше избран от Филаделфия. Той не разочарова и бързо се превърна в една от звездите. Спечели четири пъти титлата за най-добър реализатор и 11 пъти взе участие в мача на звездите. Айверсън се сдоби и с наградата за "Новобранец на годината" през 1997-ма. Безспорно най-голямото отличие в кариерата на баскетболиста от колежа Джорджтаун е спечелването на наградата за "Най-полезен играч" през редовния сезон на 2001г. (той я гарнира и два пъти най-полезен играч в мача на звездите през 2001 и 2005-та). Въпреки ниския си ръст (само 183см), той успя да класира отбора си на финал през най-силния му сезон. Там Филаделфия влязоха като аутсайдер срещу защитаващия титлата си Лос Анджелис Лейкърс. Айверсън вкара рекордните в кариерата си 48 точки в плейофен мач и успя да открадне първия мач. Въпреки това „Езерняците” взеха следващите четири подред и се окичиха с шампионски пръстени. Въпреки страхотната си кариера и 27 точки средно на мач, както и почти 30т. в плейофите, Айверсън беше доста противоречива личност извън залите. Той е осъждан за притежание на наркотици и побой над своята съпруга. Алън така и не намери качествени съотборници за себе и не можа да покори най-високия връх в НБА. През 2006-та преминава в Денвър и кариерата му на голяма звезда в лигата практически приключи.

След дълги години на лутане и сравняване на този и онзи играч с Въздушния, през настоящия сезон НБА може би намери негов заместник. Това според мен е Коби Брайънт. Коби влезе в лигата през 1996-та директно от гимназията и беше още хлапе. Той обаче има шанса да поиграе с Майкъл и да почерпи опит. Коби спечели три титли в периода 2000-2002-ра година, но в съзнанието на всички тези отличия ще бъдат записани на името на Шакил О’Нийл, а за Брайънт остава поддържащата роля. Още тогава младият баскетболист е сравняван с Джордан. Това се засили и след завръщането на негово Въздушно Превъзходителство във Вашингтон в периода 2001-2003-та година. През 2002-ра Брайънт печели званието за "Най-полезен играч" в мача на звездите в присъствието на Джордан. След раздялата с Шак за Коби започна дълъг период на ходене по мъките и търсене на самия себе си. Негативно му се отрази и напускането на треньора Фил Джексън . Той дори се забърка в дело за изнасилване, което обаче мина без последствия. Брайънт постави серия от рекорди, вкара убийствените 82 точки в един мач и се нареди втори в тази класация след легендарния Уилт Чембърлеийн. През 2002-2003 той вкара историческите 40 или повече точки в девет последователни мача, а през 2006-та и 2007-ма спечели титлата за най-добър реализатор. Въпреки тези успехи шампионският пръстен продължаваше да му се изплъзва и то с много. През периода 2004-2007 Лейкърс така и не успяха да направят нещо запомнящо се в плейофите. Коби дори смени номера си от 8 на 24 като се върна към този от гимназията. Добрата новина беше, че Дзен Мастър се завърна на кормилото. Коби започна да става все по-отборен играч и стратегията на Фил Джексън за изграждане на нов отбор пое по своя път. През 2008-ма Брайънт спечели първата си награда за "Най-полезен играч" в редовния сезон и Лейкърс стигнаха до финалите на Лигата. Там обаче те срещнаха жадните за титла Бостън и загубиха с 2 на 4 победи от голямото трио – Кевин Гарнет, Пол Пиърс и Рей Алън.

През лятото Коби замина за Китай в Олимпийския отбор на САЩ в компанията на другите звезди от Лигата. Това беше негово първо участие за Щатите. Новосформираният "Дрийм Тийм" спечели златото, а Брайънт имаше основна заслуга за това във финала с Испания като вкара 13 точки в заключителната част.

Така дойде и съдбовният сезон 2008-2009. Лейкърс завоюваха титлата след победа над Орланд на финала с 4 на 2 победи. Коби беше отличен като MVP на финалите и стана първия човек след Майкъл Джордан успял да постигне средно 30 точки, пет борби и пет асистенции по време на финална серия. Номер 24 в лилаво и жълто изглеждаше като най-близкото копие на Въздушния. Той се движеше точно като него и се виждаше инстинктът на убиец в очите му. Изящните му изстрели и невероятна координация без грам силов елемент ме накараха да си спомня за Джордан в най-добрите му години. Коби успя да изкачи играта си на ново ниво. Той търсеше само победата и успя да увлече и своите съотборници в тази мисия, едно от най-трудните неща в баскетбола. През новия сезон Коби успя да спечели победата за своите с изстрели в последните секунди цели три пъти само през декември и един през януари срещу враговете на Езерняците – Бостън. Той игра със счупен пръст, болки в гърба и изкълчен глезен. Въпреки че Лейкърс се намират на второ място в класирането след Кливлънд, Коби олицетворява това, което липсваше в играта след отказването на Майкъл Джордан – безмилостният инстинкт за победа на всяка цена.

Леброн Джеймс въведе нови стандарти в баскетбола със своите невероятни физически способности и габарити. За мнозина той в съвършения играч, а това го превърна в глобална икона. Въпреки всичко това Коби си остава най-близкото нещо до Майкъл Джордан от периода 1996-1998-ма (дори по-близко от самия Майкъл при престоя му в Уизърдс).

Автор: Драгомир Нейков

On Focus: Petter Northug

2010-02-23T14:00:00.014+02:00

Петeр Нортхуг се утвърди като най-добрия ски бегач много преди Олимпийските игри във Ванкувър, но златно отличие от най-големия форум окончателно узаконяваше превъзходството му.

Той е роден на 06 януари 1986г. в Левангер (градче в централна Норвегия). Точно двадесет и четири години по-късно, норвежецът печели своята пета етапна победа в Тур дьо Ски. Петeр навлиза в Световната купа през сезон 2005-2006г, но все още редува участията си с тези в Скандинавската надпревара. Още в рамките на този сезон, 20-годишният Нортхуг печели своята първа победа и то каква. Надделява в дисциплината 2х10км преследване, а втори и трети остават Тобиас Ангерер и Аксел Тайхман. Първият грабва Световната купа за сезона, а Тайхман я печели година по-рано. Годината завършва с още два подиума, втори позиции в Япония и Франция. Ясно е едно - на сцената се е появил нов актьор, който е готов на всичко, за да промени статуквото.

Ударното начало на Нортхуг при мъжете идва съвсем естествено, само за две години той печели пет златни и един сребърен медал от две Световни първенства за младежи. Неслучайно именно той е първият ски бегач, който подписва спонсорски договор преди да пробие в Световната купа. Известен със своя силен характер, Нортхуг признава, че е бил тотално разочарован от треньорите, които не го селектират за Олимпийските игри в Торино през 2006г., а там норвежкото ски бягане претърпява тотален крах.

Лятото на същата година идва с приятна новина за Нортхуг. Той ще бъде основен избор на треньорите за сезон 2006-2007. Един път получил шанс да излети, норвежецът никога повече не се приземява. Следват четири невероятни години, в които печели десет победи и още три подиума. Завършва втори в генералното класиране за Световната купа през сезон 2008-2009 и е лидер във временното подреждане за настоящия. Две поредни години е втори в крайното класиране на Тур дьо Ски, а в четирите издания на надпреварата завоюва пет етапни победи.

Нортхуг печели своята първа световна титла при мъжете от първенството в Сапоро. Прави го в щафета 4х10км, заедно със сънародниците си Хетланд, Рьонинг и Бьорндален. Две години по-късно предизвиква истински фурор в Либерец, където става троен световен шампион, включително и на 50км свободен стил.

Нортхуг вече е легенда в своята родина, но знае, че за да остане в историята трябва да се докаже и на Олимийските игри във Ванкувър. Състезанията не започват добре за него. Крах в първото бягане на 10км. свободен стил, бронз в класическия спринт и единадесето място в преследването на 2х15км. Медиите в Норвегия вече говорят за грандиозния му провал, а той дори отказва коментар.

Денят е 22 февруари. Дисциплината е отборен спринт. Норвегия е в състав Остейн Петерсен и Петер Нортхуг. Пет изнурителни обиколки вече са изминали, а младият германец Тим Чарнке е направил бягане за историята. На последен пост за Германия е старият познайник на Нортхуг - Аксел Тайхман. Той води до влизането в последни 400м, точно тогава Нортхуг предизвиква истинска експлозия на Олимпийския парк в Уистлър. Феноменалният му финален спринт отказва съперниците замо за петдесет метра. Норвегия печели своя първи златен медал от мъжкото ски бягане. Нортхуг вече гледа към оставащите две надпревари в програмата, а след тях ще има възможност да се отдаде на любимото си занимание - покера.

Sport ads

2010-02-20T19:35:00.006+02:00

Рекламите със спортисти винаги са интересни и вдъхновяващи. Припомнете си една супер реклама на Макдоналдс от далечната 1993г. с участието на баскетболните легенди Лари Бърд и Майкъл Джордан. И двамата нямат нужда от представяне, но спотът си заслужава.

След гигантския успех на клипа Макдоналдс отново събира Бърд и Въздушния за продължение на видеото. Всичко това година по-късно... В ролята на загубеняка - лекото крило на Финикс Сънс (по това време) Чарлс Баркли.

Шестнадесет години по-късно героите са нови, Макдоналдс предлага все същата "джънк фууд", а в римейкът на рекламата участват Дуайт Хауърд и ЛеБрон Джеймс, но Лари Бърд не е забравен появява се замо, за да похапне за урок на новаците.

Спортът ражда звезди. Дали Рафаел Надал не е намерил новото си амплоа. Вижте в промото на новата "сълзлива" песен на Шакира, но пък сигурен хит:

Vonn as never before

2010-02-18T00:19:00.009+02:00

Линдзи Вон е новата олимпийска шампионка в спускането при жените. Никой не е изненадан. Американката е властелин в скоростните дисциплини този сезон. Вон спечели пет от шестте спускания за Световната купа и резонно заслужи своя прякор "Speed queen".

Линдзи изненада приятно своите почитатели с една изключително пикантна фотосесия за гиганта "Sports Illustrated". Ако не сте виждали най-чаровната алпийка без гащеризон следващите минута, петдесет и четири секунди ще бъдат единствения ви шанс. Не го изпускайте...

Enjoy it...

Това бяха най-бързите две минути в живота ви, нали?

А авторът на този блог вече може да се похвали със снимка с олимпийски шампион, макар и с едногодишна давност.

Игри по канадски

2010-02-17T10:32:00.006+02:00

Олимпийските игри във Ванкувър навлизат в своя пети състезателен ден, а България изгуби основния си кандидат за медал - Александра Жекова. Младата сноубордистка се превърна от фаворит за подиум в тежко контузен състезател за отрицателно време.

Квалификациите в сноуборда при жените приличаха на всичко друго, но не и не спортна дисциплина. Нямах никакво усещане, че гледам Олимпийски игри, а по-скоро гротесен опит на организаторите да се покажат пред света. Факт е, че жените се спускаха по абсолютно същото трасе, на което мъжете изпитваха сериозни трудности ден по-рано. Толкова много падащи, незавършващи и отказващи се състезатели на Олимпийски игри, едва ли е имало. И тук дори не споменавам атмосферните условия, които не зависят от организаторите, но проектирането на пистата е тяхна работа, а тя не бе по възможностите на момичетата в сноуборда. Вчерашното състезание по никакъв начин не помага на този спорт, напротив, пречи му. А Сани Жекова е потрошена и най-малкото зло е, че за нея Игрите приключиха.

Недосмислиците на канадците започнаха още преди началото на Олимийските игри. Трябваше ли да загине човек, за да се вземат предпазни мерки около убийствено бързия улей?

Като малки недоразумения изглеждат ситуациите от вчера с биатлона, когато и в двете преследвания атлети не стартираха в своето време. Спомняте ли си какво стана в овала Ричмънд ден по-рано?

Много случаи, които са достойни за тежкото определение "издънка", а до краят на Игрите остават дванадесет дни...

On Focus: Vincent Jay

2010-02-15T23:06:00.012+02:00

Почитателите на френския биатлон и в частност мъжкото му направление изпаднаха в траур, когато на 11 март 2007г. великият Рафаел Поаре реши да прекрати супер успешната си кариера. Тогава цялата тежест на надеждите и очакванията се стовари върху олимпийския шампион Венсан Дефран, а около него израстваше новото поколение на френския биатлон. Братята Симон и Мартен Фуркад се отличаваха, а по-големият дори облече жълтия стартов номер за водач в генералното класиране за Световната купа.

Всичко това се промени в един дъждовен ден обединил в себе си много празници – 14.02.2010г. Вторият състезателен ден от Олимпийските игри във Ванкувър започна с мъжкия спринт в биатлона. Шести по трасето, като пълен аутсайдер, потегли младият французин Венсан Жей. Двадесет и четири минути по-късно, той е основен претендент за олимпийската титла. Фаворитите са далеч зад него – Бьорндален сам бламира шансовете си, надеждите на другите бяха повалени от времето, а Жей вече усещаше, че е сътворил история. Първи златен медал за Франция в дисциплината, дори кумирът му Поаре не е достигал до този върхов резултат.

Жей навлиза в мъжкия състав на Франция в последната година на Рафаел Поаре. Венсан има възможност да бяга в четири старта заедно с великия биатлонист. Жей съвсем закономерно е интегриран в А отбора на „петлите”, година по-рано е спечелил сребърен медал в спринта от Световното първенство за младежи. Жей регистрира шест старта за Световната куа от сезон 2006-2007, а най-доброто му класиране идва в Ханти-Мансийск - 58-ми в спринта.

Сезон по-късно, Жей намира място в състава все по-регулярно, но резултатите не впечaтляват. Пробивът идва в сезон 2008-2009, когато Венсан започва да се yтвърждава като основен състезател във френския тим. Невероятното десето място в Хохфилцен е последвано от 15-та позиция в масовия старт в Оберхоф, а всичко това идва като предизвестие за изненадващото първо място от класическия биатлон във Ванкувър година преди Игрите.

Датата е 11 март 2009г., точно две години след като Рафаел Поаре слезе от сцената - Франция намира своя нов герой.

On Focus: Anastasiya Kuzmina

2010-02-14T16:35:00.015+02:00

Анастасия Владимировна Шипулина-Кузмина е първата рускиня, която взе златен медал на Олимпийските игри във Ванкувър. Той обаче ще бъде записан в сметката на Словакия. Първи златен медал в историята за страната. Изненадващо или не, Кузмина спечели спринта на 7,5км. дори с една грешка в първото си упражнение и остави зад себе си всички фаворитки в това число германки, французойки, рускини, норвежки и шведки.

Кузмина е родена на 25 август 1984г. в руския град Тюмен. Двадесет и една години по-късно тя дебютира в Световната купа по биатлон. Това се случва в немския зимен център Оберхоф, а дисциплината е спринт. Класирането е слабо, защото Анастасия Шипулина ( по това време) не попада в преследването и остава 67-ма. До края на сезона следват само още четири старта, а най-добрoто класиране Кузмина осъществява в спринта - 37-ма в Руполдинг. Успоредно на Световната купа, Анастасия печели европейски титли в Новосибирск от преследването и щафетата.

Сезон 2006-2007 започва обнадеждаващо за рускинята - 13-то място в първия старт за сезона индивидуалното в Йостерсунд. Травми я изваждат от биатлона за дълго време, а вторият и сезон в СК завършва само с три участия. Твърде недостатъчни, за да се отвърди в тима. През пролетта на 2007г. се омъжва за израелския ски-бегач Даниел Кузмин, а няколко месеца по-късно на бял свят се появява сина и - Елисей.

Подкрепяна от съпруга си, Кузмина предприема много важна стъпка в живота си- взима словашко гражданство и прави опит да възроди спортната си кариера. Установява се в Банска Бистрица, започва да тренира целенасочено и бързо се превръща в лидер на женския състав. Сезон 2008-2009 отново не започва добре за Кузмина и тя изглежда обречена да тъне в посредственост. Пропуска първите два кръга в Швеция и Австрия, но се вкючва в третия кръг в Хохфилцен. Резултатите - 36-та в спринта и 14-ти с щафетата на Словакия. Контузия я лишава от участие в четвъртия кръг в Оберхоф, възстановява се за състезанията в Руполдинг и Антхолц, но резултатите отново не са впечатляващи, а Световното първенство в Пьонгчанг вече е твърде близо.

Надпреварите в Корея започват великолепно за Кузмина, а именно седмо място в спринта и върхово постижение в кариерата и. Седемнадесетото място в преследването и двадесет и деветото в 15-те км. бързо я свалят на земята, но само, за да излети отново. Следва великолепно и също толкова неочаквано второ място в масовия старт, за който се класира благодарение единствено и само на седмото си място в спринта. Анастасия вече се сигурна, че е постигнала върха в кариерата си, а руснаците започват да съжаляват, че са я изпуснали. Завършва сезона с още две класирания в десетката и 30-та позиция в генералното класиране за СК.

Кузмина стартира слабо в откриващия кръг на сезон 2009-2010 в Йостерсунд, Швеция, но напомня за себе си в Хохфилцен и Поклюка като в Словения достига до втория си подиум - трета позиция в индивидуалното. Нова година Кузмина посреща по най-лошия възможен начин, точно на 01.01.2010 рускинята е на лагер в Обертилиах, една от най-трудните писти за биатлон в Европа. Миг липса на концентрация и последствията са жестоки - счупване на фаланги в дясната и китка. Травма, която я вади от строя за кръговете в Германия, но тя се възстановява изумително бързо и се връща в Антхолц-Антерсе
лва само с мисълта за добро представяне в предстоящата след месец Олимпиада във Ванкувър.

13 Февруари се оказва най-щастливия ден в живота на Анастасия Кузмина. Неочаквана, впечатляваща, втрещяваща, но заслужена олимпийска титла в спринта. Другото е история.

Анастасия е сестра на Антон Шипулин, който е в първия отбор на Русия. Двамата започват да се занимават със ски-бягане на много ранна детска възраст. Първият им треньор се казва Сергей Шестов, който работи в спортното училище в Тюмен. Междувременно Кузмина завървшва право в Тюменския университет, но никога не си е помисляла да се разделя със спорта и за добро, тъй като сме длъжни да очакваме още изненади от рускинята, коята бяга за Словакия, а в руския национален отбор имат всички причини на света да се ядосват за това, че не са и повярвали.

Статията може да прочетете и в Sportni.BG

BBC Commercial spot - Vancouver 2010

2010-02-14T09:55:00.004+02:00

Рекламният спот на BBC за Олимпийските игри във Ванкувър е вдъхновяващ, разтърсващ, впечатляващ и изпипан до всеки детайл. Черно-белият клип беше пуснат седмица преди откриването на Игрите.

В първия състезателен ден бяха раздадени не шест комплект медали, а пет, заради отмененото спускане за мъже.

Симон Аман (Швейцария) спечели златния медал в ски-скоковете от малка шанца, Хана Кърни (САЩ) бе най-добра в бабуните, Свен Крамер очаквано размаза конкуренцията в бързото пързаляне с кънки, а Аполо Антон Оно не успя да разчупи корейската доминация в шорт-трека в лицето на Лий Джун-су.

Нищо изнедващо, докато не вперим поглед към класирането от първия старт в биатлона:

1. Анастасия Кузмина (Словакия) - 19:55,6 минути (1 грешка в стрелбата)

2. Магдалена Нойнер (Германия) - 19:57.1 минути (1)

3. Мари Дорен (Франция) - 20:06.5 минути (0)

Рускинята Анастасия Кузмина спечели златен медал за Словакия и се превърна във втория пореден суперизненадващ Олимпийски шампион в тази дисциплина. Кузмина дори допусна грешка в първото упражнение, което прави победата и още по-впечатляваща. Фаворитката Магдалена Нойнер, също с една грешка, не успя да победи времето на словачката, която в началото на година дори счупи своята ръка. Трета позиция е още по-изненадваща -Мари Дорен повали всички мишени и остана на малко повече от 11 секунди от победителката.

Извод: Резултатите, формата и впечатленията, които сме натрупали от СК, нямат нищо общо с най-великото зимно състезание. Тук всеки може да победи всеки. В търсене сме на още 9 олимпийски шампиони...

1 аnd counting

Biathlon Olympic predictions

2010-02-13T09:41:00.031+02:00

Светът е Олимпиадата. Церемонията по откриването на ХХI-те Зимни игри е в историята. Състезанията започват още тази вечер с надпреварите в спускането с шейни, ски-алпийски дисциплини, шорт-трек и биатлон. Последният спорт е нещо повече от забавление за мен. Ако кажа начин на живот ще звучи клиширано, но наистина биатлона е спорта, без който не мога.

Стартовете в него започват днес с женския спринт на 7,5км, а ден по-късно на сцената ще се появат Оле Ейнар Бьорндален и компания.

В следващите няколко реда на базата на впечатления, познания и предчувствия ще прогнозирам победителите в десетте състезания по биатлон в Олимпийската програма.

13.02.2010. Спринт 7,5км

Прогноза: Магдалена Нойнер (Германия)

Сезонът в спринта е повече от вълнуващ. Проведоха се шест старта, а пет дами успяха да спечелят в дисциплината. Единствено ACOZ повтори успеха си от Хохфилцен и в Руполдинг. Немската ски-машина Нойнер победи в последния спринт до този момент в Антхолц, но с фундаменталната си форма загатна какво ще се случва в Олимпийския парк. Лена навлезе в биатлона по феноменален начин, но след това се наблюдава лек спад в постижениятата и. Шесткратната световна шампионка със сигурност иска да добави и титла от Олимпийски игри към нейните медали. Нойнер може да спечели 7,5км и с две грешки, заради уникалното си бягане, с което компенсира по 10 секунди за 1000м.

14.02.2010 Спринт 10км

Прогноза: Емил Хегле Свендсен ( Норвегия)

Водачът в генералното класиране в дисциплината се казва Оле Ейнар Бьорндален. Кралят спечели първите две надпревари в Йостерсунд и Хохфилцен, пропусна два старта и добави второ място в Руполдинг. В Германия Оле Ейнар бе победен от считания за свой наследник Емил Хегле Свендсен в един френетичен спринт, в който имаше толкова много символика. Двамата стреляха "чисто", Свендсен се бореше с времето, а Оле с това на Емил. Класическо състезание, което ще бъде помнено дълго. Емил успя да изпревари ментора си, въпреки бързата стрелба на Бьорндален, която този сезон доближава скоростта на светлината. Спринтът е дисциплината, в която младостта има най-голям шанс да победи опита и рутината.

16.02.2010 Преследване 10км

Прогноза: Андреа Хенкел (Германия)

Нисичката германка спечели последното преследване в Антхолц. Хенкел се намира в блестяща бегова форма, а спадовете в резултатите се дължат на колебливата стрелба. Андреа е много силна в дисциплините с четири стрелби, а когато става въпрос за масов старт или преследване Хенкел превключва на друга предавка. Невероятната последна обиколка, опитът, ниската надморска височина на пистата и афинитета към тази дисцпилина, все неща които правят от Хенкел основен фаворит за титлата.

16.02.2010 Преследване 12,5км

Прогноза: Оле Ейнар Бьорндален (Норвегия)

Всяка друга прогноза ще бъде кощунствена. Четирикратният световен шампион в дисциплината участва само в едно преследване този сезон и завърши трети. Намаленото време при изготовката за стрелба увеличава шансовете на Бьорнадален в надпреварите с четири стрелби. Ако има дисциплина, в която хладнокръвието е важно, това е мъжкото преследване. Оле изпитва затруднения в стрелбата от легнал, но трудно е да си представим, че великият норвежец ще остане без злато във второ поредно издание на Игрите.

18.02.2010 Индивидуално 15км

Прогноза: Хелена Йонсон (Швеция)

Стабилност, баланс, истински биатлон са думите, които ти идват наум, когато чуеш името на шведката. Носителката на СК спечели и двете надпревари в 15-те км. тази година. От изпълненията на Йонсон по снежните писти лъха сериозна струя с дъх на брилянтен биатлон. Йонсон е толкова стабилна в стрелбата от прав, че дори е скучно. Именно това я разграничава от всички други великоплени атлети. Класическият биатлон трябва да бъде спечелен от Хелена Йонсон, а всеки друго развой на събитията ще бъде повече от изненадващ.

18.02.2010 Индивидуално 20км.

Прогноза: Даниел Мезотич (Австрия)

Ако има надпревара, в която всяка прогноза е равносилна на стрелба в тъмно със завързани очи, това трябва да бъде мъжката класика в биатлона. Поне четиредесет атлети имат шанс за медал, а 15-20 от тях тайничко се надяват да са на най-високото стъпало на подиума.
Австрийският биатлон в мъжкото направление се намира в своя втори Златен век. Дани Мезотич има всички качества и предпоставки, за да спечели - опит, балансирана стрелба, стабилни нерви и олимпийска рутина.

21.02.2010 Масов старт 12,5км

Прогноза: Хелена Йонсон (Швеция)

Същите причини, заради които я предпочетох в индивидуалното, важат със силата на ударите на Майк Тайсън от преди 15-на години. Шведката не малко пъти е доказвала, че в директни битки печели с невероятната си хладнокръвност и тактическа дисциплина. В Оберхоф и Руполдинг, Йонсон завърши съответно на второ и първо място, a основните и конкурентки са момичетата от Бундестима. Хенкел, Бек, Вилхелм, Хаусвалд и Нойнер са биатлонистки, които могат да спечелят титлата във всяка една дисциплина.

21.02.2010 Масов старт 15км.

Прогноза: Оле Ейнар Бьорндален ( Норвегия)

Най-известният биатлонист има на своя страна всичко, което му трябва, за да спечели в масовия старт. Разочарованието от Торино трябва да бъде заличено поне с две титли от Игрите в Канада, а масовият и преследването са идеалното място за това. Бьорндален пропусна последния кръг от СК в Антхолц, за да се концентрира върху подготовката си за Игрите. Спомняте ли си по какъв начин Оле спечели масовия в Оберхоф ?

23.02.2010 Щафета 4х6км

Прогноза: Германия

Всеки друг развой на събитията ще бъде равносилен на национален траур. Когато в състава си имаш Мартина Бек, Магдалена Нойнер, Симоне Хаусвалд, Кати Вилхелм, Андреа Хенкел и втора резерва в лицето на Тина Бахман, нямаш никакво право да се бориш за нещо различно от титлата в щафетното бягане при жените. Уве Мусиганг осъзнава много добре , че върху него и възпитаничките му са отправени погледите и надеждите на близо 82млн. германци.
Сребърното отличие ще се счита за провал...

26.02.2010 Щафета 4х7,5км

Прогноза: Австрия

По-голям шанс за австрийски златен медал в тази дисциплина едва ли може да съществува. Германското представяне тази година е противоречиво, франзузите са неубедителни, норвежците са в търсене на своя четвърти пост вече 10 години, а от руснаците може да се очаква всичко. Щафетата на Австрия в състав - световният шампион в масовия старт Доминик Ландертингер, най-бързият стрелец Симон Едер, опитният Даниел Мезотич и носилият жълтия стартов номер тази година - Кристоф Зуман, изглежда най-резонния избор.

Correct name

2010-02-11T14:14:00.004+02:00

Търсейки една истина, намираш друга. Ожесточен спор в спортна редакция относно коректното произношение на името на датската тенисистка Каролине Вожнячки. Липсата на консенсус, между мен и Евлоги Атанасов, доведе до откриването на едно наистина много ценно видео клипче, в което бразилска телевизия прави експеримент с тенис коментатори от цял свят.

На лист хартия са написани имената на всички известни тенисисти от дадена държава, а задачата на журналистите е да ги прочетат правилно. Доста интересни факти излизат наяве. Чуйте как точно се казва Жустин Енен и други велики състезатели.

Гледай видеото:

Липсата на датски коментатор остави спора около името на Вожнячки отворен.

To be continued...

ЦСКА - Ресовия, Шампионска лига

2010-02-10T08:49:00.003+02:00

Днес(10.02.2010г.) волейболният ЦСКА продължава своята приказна история в най-престижния клубен турнир Шампионска лига. "Армейците" ще се изправят срещу полския хит Ресовия (Жежув) във фазата на елиминациите. "Червените" волейболисти продължават да творят новата история на българския клубен волейбол. Започна се с успех над испанския Уникаха с 3:2 в Самоков, последва победа срещу френския Тур отново с 3:2 гейма, а кулминацията дойде с уникалното 3:1 срещу руския шампион и екс-победител в турнира - Зенит.

Последният мач е може би най-респектиращото спортно събитие, на което съм присъствал заедно със Световната купа по ски-алпийски дисциплини и Европейското първенство по биатлон. Точно преди 20 дни, зала "Арена Самоков" беше препълнена от екзалтирана публика, която видя зашеметяваща победа на Ники Иванов и компания.

Волейболът е любимия ми колективен спорт и винаги ми носи много емоции. Днес отново ще пътувам за Самоков, за да отразявам срещата, и се надявам пак да преживея поне частица от онази радост след победата над Зенит.

Победата е сложна задача, а и момчетата на Сашо Попов страдат от контузии, но силно вярвам, че ЦСКА има шанс да продължи напред и там да се изправи срещу БГ Тренто, който вчера без проблеми спечели своя мач с 3:1

Гледайте на живо от з "Арена Самоков" всички отзиви и мнения след срещата по Канал 3.

IPhonizer

2010-02-09T21:05:00.008+02:00

Живеем в ерата на комуникациите, векът на технологиите и неограничените възможности. Следващите няколко реда няма да разбият клишето, напротив ще го потвърдят и то със страшна сила.

Знаете ли, че дори в овесените ядки се съдържат забранени субстанции???

Не, но инженерът Джеймс Матис е добре запознат. Матис е човека, който е изобретил приложение за нашумелите мобилни апарати IPhone, с което лесно и бързо получаваш достъп до базата данни на Световната анти-допингова агенция. Приложението се казва DrugSearch, чрез него спортистите от цял свят ще имат възможност да проверят дали консумираната от тях храна е "легална".

Идеята за изобретението идва съвсем естествено за Матис, който е член на клуб по колоездене в родната му Калифорния, и доста често е бил проверяван за допинг. Съпругата му пък работи в Американската анти-допингова агенция.

" Идеята дойде от жена ми. Мисля, че с това приложение, животът на атлетите по цял свят може да стане доста по-лесен" - споделя инженерът.

Приложението може да бъде изтеглено напълно безплатно ТУК

Тежко ми е да призная, но сентенцията "зад всеки успял мъж стои една силна жена" се потвърждава със страховита сила.

On Focus: Laverne Jones-Ferrette

2010-02-09T10:02:00.007+02:00

Ако си любител на леката атлетика запомни това име, поне до Световното първенство в зала, което ще се проведе в Доха, Катар между 12-14.03 тази година.

Лавърн Джоунс е основна фаворитка за златото в женските 60 метра, въпреки че дори не се класира за финала на 100 метра в Берлин.

Тя е родом от Американски вирджински острови и до месец февруари тази година нямаше впечатляващи резултати в спринтовите дистанции. Най-доброто и постижение в кариерата е второто място от Игрите на Централна Америка и Карибите. Резултатите и на 100м, 200м и 60м също не са изумителни, съответно 11.13, 22.46 и 7.23.

Докато не дойде серията от турнири в Германия. Първо, Лавърн премина като тайфун през Карлсруе - 7.11 на 60м. Дойде време за състезанието в Дюселдорф, когато островитянката не само спечели с най-добър резултат в света за сезона - 7.09, но и победи най-проспериращата спринтьорка в последно време - Кармелита Джетър (САЩ).

Три дни по-късно отново в Германия, но този път в Щутгарт, Лавърн избухна с феноменалните 6.97, резултат, който е само на 0.05 секунди от световния рекорд на Ирина Привалова от далечната 1992г. Джоунс отново бяга в конкуренцията на Джетър, но този път американката остана далеч след победителката със 7.05.

Малко преди края на 2009г. Кармелита Джетър каза, че ще се цели не само в световната титла, но и в световният рекорд на Привалова. Трудно постижимо, имайки предвид бавните първи 30 метра на американката, от която по-бавен е само Топчо от Левски. Това в кръга на шегата...

Джоунс срещу Джетър е дуел, който ще направи сезона на закрито доста интригуващ. Лично аз бих заложил на бегачката от Вирджинските острови. Тя притежава уникална структура на тялото, невероятно масивна мускулатура, рязък и експлoзивен старт, и прекрасни последни 20 метра.

Ще бъде ли подобрен рекорда на Привалова? Коя е по-бърза Джоунс или Джетър? Ще се намеси ли друга спринтьорка в борбата за титлата?

Отговорите между 12 и 14 Март в Доха...

Преди това запис от бягането в Дюселдорф:

XLIV

2010-02-08T21:32:00.003+02:00

Четири дни преди Зимните олимпийски игри във Ванкувър, друго мегасъбитие, провеждащо се в Северна Америка, вече е в историята.

Става въпрос за истерията наречена Супербоул 44. Тя приключи с изненадваща победа на Ню Орлийнз над фаворита Индианаполис Колтс с 31-17. Битката между двата куотърбека Дрю Брийс (Ню Орлийнз) и легендата Пейтън Менинг (Колтс) бе спечелена от първия. Куотърбекът на Орлийнс грабна отличието MVP на мача.

Двубоят се игра в Маями, Флорида, а датата 07.02 направи Супербоул 44 най-късният в историята на великите мачове. Футболистите на Ню Орлийнс завоюваха своята първа титла и то в първото им появяване в легендарния финал на сезона в NFL.

CBS, една от четирите националини телевизии в САЩ, предава за 17-ти път Супербоул и за поредна година реализира огромен рейтинг. Цената на рекламен спот с дължина 30 секунди беше на стойност, не по-малко не повече, от 2,8млн долара. Борбата между компаниите, които искат да присъстват в рекламния блок, винаги е силно ожесточена, а всеки клип е все по-забавен, по-качествен и дори скандален, за да направи впечатление. И тази година не бе по-различно.

Вижте Top Ten на рекламите излъчени по време на Супербоул XLIV:

10. Автореклама на NFL

9. Рекламен спот на американския еквивалент на jobs.bg - monster.com. Сайтът е създаден през 1999г, а в момента е сред 20-те най-посещавани в САЩ

8. Уникална реклама на Hyundai с участието на живата легенда и куотърбек на Минесота - Brett Favre.

7. Дискриминиционен, но забавен, рекламен клип на най-известната американска бира Budweiser, която за съжаление няма нищо общо с нормална бира.

6. Oще една забавна реклама на website и отново нещо като jobs.bg

5. Трогателен видеоклип и отново Budweiser са в играта.

4. Няма да пропуснем Coca Cola и световната финансова криза...

3. Doritos винаги гениални в своите реклами.

2. Google влизат в тройката с невероятен спот

1. You are not you when you are hungry. Една легенда печели класацията

Любимата ми реклама на всички времена е спота на BudLight ( най-отвратителното нещо, което претендира да нарича себе си бира) от Superbowl XLIII

Ако има нещо, в което САЩ, е номер едно това е така entertainment-a

Моят ТВ избор

2010-02-07T11:39:00.009+02:00

Пет дни остават до XXI-та Зимна олимпиада във Ванкувър. Две телевизии ще предават Игрите в българския ефир - БНТ1 и БГ направлението на Евроспорт. Като любител на белите спортове е нормално да си изготвя план, кое и къде ще гледам, за да не изпусна състезанията, които ме интересуват, а и да получа възможно най-добрата информация.

БНТ1 ще предават 16ч. на ден, докато Евроспорт ще излъчва 24/7 до края на Олимпиадата. Българската национална телевизия като цяло издиша и то доста в последно време. Единственият спорт, който със сигурност ще гледам в ефира на националната телевизия, е ски-алпийските дисциплини, заради качественият коментар на Камен Алипиев. Другото си остава по Евроспорт, разбира се. Като цяло ще се опитам да гледам всеки финал, но може би ще пропусна фигурното пързаляне.

Обзорното предаване на националната телевизия е обречено още от името си "Леденият Олимп" (WTF???), все пак БНТ1 имат 12 пратеници във Ванкувър и интересните материали са чисто и просто задължителни.

Highlights на Игрите за мен си остават надпреварите в биатлона, ски бягането, ски-алпийски дисциплини и всички състезания с българско участие. Началните часове са изключително удобни, така че нищо интересно няма да бъде пропуснато. Колко лошо е да си фен на хокея, примерно.

5 days and counting...

Bowling - новата ми страст

2010-02-06T15:24:00.005+02:00

Краят на 2009г. ми предложи много изненади, между които и възможност да коментирам боулинг. Получи се малко случайно, тъй като никой от редакцията не искаше и да си помисли за такова нещо. Аз съм човек на предизвикателствата и нямах нищо против. Започна се със силния международен турнир "Sofia International Open", а оттогава съм коментирал и 3 кръга от Републиканското първенство.

Спортът-боулинг тепърва прохожда в България, но имаме някои много качествени състезатели, а родната федерация работи много целенасочено за популяризирането му в странaта.

Оттогава боулинга ме грабна и не пропускам турнир от PBA сериите, когато мога ги гледам по Евроспорт 2, но в повечето случаи ги намирам в извора на клипове в интернет - youtube. Американците определено знаят как да направят от една игра - спорт, от който може да се печели солидно количество пари. Почти всеки финал от сериите се предава на живо по ЕSPN или ESPN2. Такъв беше случаят и преди 2 седмици, когато станахме свидетели на първата жена, която спечели турнир от PBA тура - Кели Кюлик.

Родената в Ню Джърси Кюлик завърши втора след квалификационните игри. Тя успя да отстрани най-добрия европеец в тура Мика Койвуниеми, а на финала се изправи срещу легендата Крис Барнс. Финалният двубой ще бъде запомнен с 10-те страйка на Кюлик, с които тя отказа Барнс, който има 12 титли от Тура. Срещата завърши при смазващо предимство за по-слабия пол 265 срещу 195 за Барнс.

Женската еманципация набира огромна скорост... трябва да се замислим...

Предлагавам ви да изгледате последните моменти от финала: