10 май 2011

Смъртоносен спорт


„Този, който не се страхува от смъртта, умира само веднъж” според Джовани Фалконе, един от най-известните италиански прокурори, водили борба срещу сициалианската мафия. Не толкова далеч от неговия роден Палермо, един млад спортист извървя своя последен път.

Блокирал педал по време на Обиколката на Италия се оказа фатален за Волтер Вейландт. Белгиецът се спускаше драматично бързо по хълма Пасо дел Боко, когато техническия проблем с велосипеда му причинява тежко падане и смъртоносна лицева фрактура. Медиците трудно пробиват път през колоната, но пристигат до безжизненото тяло на колоездaча. Тридесет минути по-късно, отчаяни сърдечни масажи – нищо не се е променило, Вейландт лежи на асфалта близо до локва от собствената му кръв. Лекарите прибягват към крайната инстанция – адреналина, когато той се намеси – положението наистина е смъртоносно. И това не помага.

Мечтите на съпругата му да наблюдава победите на любимия заедно с нероденото им дете – угасват, както и тялото на Вейландт. По абсурдна ирония на съдбата, преди сезон той спечели третия етап от Джирото, а година по-късно заплати с живота си. Това е четвърти смъртен случай от създаването на надпреварата и първи от 25 години насам...

Историята на колоезденето, за жалост, помни много други случаи, но някои от тях променят същността и правилата на спорта:


13 юли 1967 година (петък) и сякаш, за да да бъде добавенa още повече фаталност към случилото се етапът е номер 13 от Обиколката на Франция. Колоната трябва да премине през едно от най-тежките предизвикателства на Алпите – Мон Венту. Всички състезатели са решени да се борят до край с „Плешивия хълм”, но един от тях вижда пред себе си само победата. Том Симпсън започва Тура с надеждата за победа, но в средата на Обиколката страшни болки в стомаха го лишават от заветната цел. Не всичко е загубено. Британецът ще опита да спечели ценния 13-и етап. Преди неговото начало, главният лекар на състезанието Пиер Дюма казва „Днес времето е изключително горещо, ако някой от колоездачите е приел нещо, етапът ще бъде смъртоносен”.

Две години по-рано, Симпсън признава пред британския вестник „The People”, че е приемал непозволени вещества, за да подобри своите резултати.

В онзи юлски ден на 1967г. , британецът атакува Мон Венту с убийствен коктейл от амфетамин и ефедрин, което комбинирано със стомашните му проблеми и топлото като в Ада време, водят до смъртоносни реакции в организма му. Десет километра преди края на етапа Симпсън започва да кара зигзагообразно, всеки метър асфалт се превръща в двоен, дори троен. На няколко пъти щабът на отбора му го моли да слезе от велосипеда, но той отказва безкомпромисно. Припада. Пиер Дюма започва изкуствено дишане и сърдечен масаж, за кратко Симпсън се връща към живота , но само да изрече последните си думи „ Върнете ме на колелото ми”. Малко след това смъртта е официализирана, а аутопсията отчита огромно количество амфетамин в кръвта му.



28 години и пет дни по-късно, Обиколката на Франция отново се изправя пред смърта. Олимпийският шампион от Игрите в Барселона през 1992 Фабио Казартели преминава за последен път през Пиринеите, последно спускане от Кол дьо Порте д’Аспе, което се оказва и последно за италианския колоездач в кариерата му. Състезателят на Моторола попада в масово падане, губи контрол над велисипеда си, удря главата си в циментови блокчета поставени близо до пътя. Лекарският екип пристига само десет секунди след падането, но италианецът вече не диша. Роден близо до езерото Комо, той никога повече няма да зърне красотите му отново. Следват много спекулации дали Казартели би оцелял, ако е носел каска, но според главният медик на състезанието Жерар Порт – фрактурите просто са смъртоносни.

Следващият етап е фиктивен. Колоната допуска отборът на Казартели – Моторола да премине заедно финиша. Два дни по-късно, неговият съотборник и близък приятел Ланс Армстронг печели убедително етапа, сочейки към небето в негова памет. Оттогава тексасецът превръща този жест в традиция.


Началото на новия век не минава без смъртен случай в колоезденето. Вторият етап от пробега Париж – Ница през 2003 година завърша фатално за казахстанеца Андрей Кивилев. 40 километра преди края на етапа, той се сблъсква с полския си съотборник Марек Руткиевич и германеца Фолкер Ордовски. Единственият от тройката, който не носи каска, е Кивилев. Руткиевич и Ордовски продължават състазанието без сериозни наранявания, но казахстанецът лежи безжизнено на асфалта. Хеликоптерът го транспонтира до болнцита в Сен Етиен, където ден по-късно умира от лицевите си фрактури.

Осем седмици след след смъртта на Кивилев Международния колоездачен съюз прокарва правилто за задължелно носене на каски, което влиза в сила още за предстоящото Джиро д’Италия, въпреки протестите от страна на водещите колоездачи.

Оттогава смъртните случаи са лимитирани, но те винаги ще са част от колоезденето, просто защото това е смъртоносен спорт.


Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:




-->

Reactions: