25 февруари 2010

Коби – най-близкото нещо до Майкъл Джордан

За моя радост от днес в блога статии ще публикува и един от любимите ми колеги - Драгомир Нейков. И двамата се интересуваме почти от всички спортове, но той е сила в бойните и баскетбола, а там аз нямам особени афинитети.
Започва се с прекрасна съпоставка между Майкъл Джордан и играчите, които се опитаха да го свалят от трона на най-великия баскетболист раждал се някога.


Коби – най-близкото нещо до Майкъл Джордан
javascript:void(0)

В продължение на дълги години различни хора в и извън Националната баскетболна асоциация се опитваха да отговорят на въпроса: „Кой ще е новият Майкъл Джордaан?”. Независимо, че Въздушния все още се състезаваше, Лигата отчаяно търсеше новата си икона. Първо беше Грант Хил. Той влезе в Асоциацията през 1994-та. Несъмнено крилото на Детройт беше изящен и почти съвършен играч през онези дни. Неговата репутация извън игрището също беше повече от подходяща за евентуалната нова суперзвезда на баскетбола. Хил направи седем страхотни сезона при Буталата и спечели отличието "Новобранец на годината" заедно с Джейсън Кид през 1995г. През лятото на 2000 година Хил беше пратен в Орландо в замяна на Чъки Аткинс и Бен Уолъс. За съжаление на Дейвид Стърн и всички, които обичат баскетболната игра, звездата на Грант Хил залезе по-бързо от очакваното. Контузии започнаха да преследват играча и той изигра само 47 мача за 3 години. В момента Хил изживява добри времена в отбора на Финикс и за негова радост вече е оставил травмите зад себе си. Въпреки че попадна седем пъти в мача на звездите и игра за втория „Дрийм Тийм” на Олимпийските игри в Атланта през 1996, където спечели златен медал. Tой така и не се превърна в това, което всички очакваха от него.
Алън Айверсън беше любимец на голяма част от феновете и от Лигата видяха в негово лице нова сламка, за която да се хванат в търсенето на новия Майкъл. Алън се появи като номер едно в драфта и беше избран от Филаделфия. Той не разочарова и бързо се превърна в една от звездите. Спечели четири пъти титлата за най-добър реализатор и 11 пъти взе участие в мача на звездите. Айверсън се сдоби и с наградата за "Новобранец на годината" през 1997-ма. Безспорно най-голямото отличие в кариерата на баскетболиста от колежа Джорджтаун е спечелването на наградата за "Най-полезен играч" през редовния сезон на 2001г. (той я гарнира и два пъти най-полезен играч в мача на звездите през 2001 и 2005-та). Въпреки ниския си ръст (само 183см), той успя да класира отбора си на финал през най-силния му сезон. Там Филаделфия влязоха като аутсайдер срещу защитаващия титлата си Лос Анджелис Лейкърс. Айверсън вкара рекордните в кариерата си 48 точки в плейофен мач и успя да открадне първия мач. Въпреки това „Езерняците” взеха следващите четири подред и се окичиха с шампионски пръстени. Въпреки страхотната си кариера и 27 точки средно на мач, както и почти 30т. в плейофите, Айверсън беше доста противоречива личност извън залите. Той е осъждан за притежание на наркотици и побой над своята съпруга. Алън така и не намери качествени съотборници за себе и не можа да покори най-високия връх в НБА. През 2006-та преминава в Денвър и кариерата му на голяма звезда в лигата практически приключи.
След дълги години на лутане и сравняване на този и онзи играч с Въздушния, през настоящия сезон НБА може би намери негов заместник. Това според мен е Коби Брайънт. Коби влезе в лигата през 1996-та директно от гимназията и беше още хлапе. Той обаче има шанса да поиграе с Майкъл и да почерпи опит. Коби спечели три титли в периода 2000-2002-ра година, но в съзнанието на всички тези отличия ще бъдат записани на името на Шакил О’Нийл, а за Брайънт остава поддържащата роля. Още тогава младият баскетболист е сравняван с Джордан. Това се засили и след завръщането на негово Въздушно Превъзходителство във Вашингтон в периода 2001-2003-та година. През 2002-ра Брайънт печели званието за "Най-полезен играч" в мача на звездите в присъствието на Джордан. След раздялата с Шак за Коби започна дълъг период на ходене по мъките и търсене на самия себе си. Негативно му се отрази и напускането на треньора Фил Джексън . Той дори се забърка в дело за изнасилване, което обаче мина без последствия. Брайънт постави серия от рекорди, вкара убийствените 82 точки в един мач и се нареди втори в тази класация след легендарния Уилт Чембърлеийн. През 2002-2003 той вкара историческите 40 или повече точки в девет последователни мача, а през 2006-та и 2007-ма спечели титлата за най-добър реализатор. Въпреки тези успехи шампионският пръстен продължаваше да му се изплъзва и то с много. През периода 2004-2007 Лейкърс така и не успяха да направят нещо запомнящо се в плейофите. Коби дори смени номера си от 8 на 24 като се върна към този от гимназията. Добрата новина беше, че Дзен Мастър се завърна на кормилото. Коби започна да става все по-отборен играч и стратегията на Фил Джексън за изграждане на нов отбор пое по своя път. През 2008-ма Брайънт спечели първата си награда за "Най-полезен играч" в редовния сезон и Лейкърс стигнаха до финалите на Лигата. Там обаче те срещнаха жадните за титла Бостън и загубиха с 2 на 4 победи от голямото трио – Кевин Гарнет, Пол Пиърс и Рей Алън.
През лятото Коби замина за Китай в Олимпийския отбор на САЩ в компанията на другите звезди от Лигата. Това беше негово първо участие за Щатите. Новосформираният "Дрийм Тийм" спечели златото, а Брайънт имаше основна заслуга за това във финала с Испания като вкара 13 точки в заключителната част.
Така дойде и съдбовният сезон 2008-2009. Лейкърс завоюваха титлата след победа над Орланд на финала с 4 на 2 победи. Коби беше отличен като MVP на финалите и стана първия човек след Майкъл Джордан успял да постигне средно 30 точки, пет борби и пет асистенции по време на финална серия. Номер 24 в лилаво и жълто изглеждаше като най-близкото копие на Въздушния. Той се движеше точно като него и се виждаше инстинктът на убиец в очите му. Изящните му изстрели и невероятна координация без грам силов елемент ме накараха да си спомня за Джордан в най-добрите му години. Коби успя да изкачи играта си на ново ниво. Той търсеше само победата и успя да увлече и своите съотборници в тази мисия, едно от най-трудните неща в баскетбола. През новия сезон Коби успя да спечели победата за своите с изстрели в последните секунди цели три пъти само през декември и един през януари срещу враговете на Езерняците – Бостън. Той игра със счупен пръст, болки в гърба и изкълчен глезен. Въпреки че Лейкърс се намират на второ място в класирането след Кливлънд, Коби олицетворява това, което липсваше в играта след отказването на Майкъл Джордан – безмилостният инстинкт за победа на всяка цена.
Леброн Джеймс въведе нови стандарти в баскетбола със своите невероятни физически способности и габарити. За мнозина той в съвършения играч, а това го превърна в глобална икона. Въпреки всичко това Коби си остава най-близкото нещо до Майкъл Джордан от периода 1996-1998-ма (дори по-близко от самия Майкъл при престоя му в Уизърдс).
Автор: Драгомир Нейков

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

-->

3 comments:

evlogi каза...

драго,най-близкото нещо до Майкъл е Бог! :)

Unknown каза...

Ти пък как имаш смелост да коментираш след тази срамна загуба с 63-13

Виктор каза...

Сигурно искаш да се изявиш повече като журналист,обаче това не е никакво сравнение между Коби и Джордан.Говориш за сходни черти в характера,но нищо за играта и техниката.Ако ще правиш материал,поне да е качествено направен.