Хандбал: преди Евро'2012

По-малко от седмица ни дели до началото на десетото европейското първенство по хандбал за мъже. Сърбия ще домакинства на турнира след като се пребори с тежката конкуренция на Германия и Франция, които също имаха апетити към Евро’2012. Пет зали в четири града ще поемат тежестта на надпреварата - Ниш, Вършац, Нови Сад и столицата Белград. Регламентът отново включва четири групи по четири тима, първите три отбори от всяко подреждане се класират за втората групова фаза, която ще включва две групи по шест тимове. Най-добрите два състава от всяка се класират за полуфиналите, а 29 януари ще бъде определен новия континентален шампион с двубой в „Арена Белград”. Освен със златото, победителят ще си тръгне и с олимпийска квота за Игрите в Лондон.

Много от отборите страдат от сериозни травми на основни хандбалисти и ще се опитат да намерят адекватни заместници за контузените си звезди, докато други експериментират с различни нападателни и защитни системи.

В група "А" са домакините Сърбия, Полша, шампионите от 2008 Дания и Словакия. Поляците са основният тим, пострадал от травми – те ще са без вратаря Славомир Шмал, който претърпя операция на коляното, Томаш Росински и Марчин Лижевски. Дания спечели срещу Полша в двубой от подготовката на двата тима, а селекционерът Улрик Вилбек изненадващо включи в състава младия гард - Расмус Лауге. Словаците спечелиха само един мач преди началото на европейското първенство, но Золтан Хайстер ще може да разчита на големите си звезди. Сърбите ще се опитат, тласнати от собствената си публика, да достигнат до олимпийска квота, а основните им притеснения са травмите на Стойкович и Манойлович.

Мачовете от тази група ще се проведат в Белград, а Полша и Сърбия ще открият турнира на 15 януари.

Четирикратните шампиони Швеция, победителите от 2004 Германия, Чехия и Македония ще се подвизават в група "Б". Чехите ще разчитат на своя лидер Филип Иха, а девет от момчетата на Мартин Липтак се подвизват в най-силното клубно първенство – немската Бундеслига. Македонците са „на тръни”, защото реализаторът на Атлетико Мадрид Кирил Лазаров пропусна няколко тренировки, заради различни травми. Другите главоболия за треньора Звонко Шундовски са причинени от отсъствието на Митко Стоилов и пивота Ванчо Димовски. Четирикратните шампиони Швеция са в Сърбия без Йонас Келман и Оскар Карлен, което понижава очакванията към състава, граден от Стафан Олсон. Германия ще бъде без травмирания Михаел Краус, а новият наставник на Маншафта Мартин Хойбергер ще има тежка задача да наследи легендата Хайнер Бранд.

Двубоите от тази група ще се играят в Ниш, а в първия кръг Германия се изправя срещу Чехия, а Македония срещу Швеция.

Всяко голямо първенство има своята „група на смъртта”, а за Евро’2012 този епитет приляга на Група "В" с олимпийския, световния и европейски шампион Франция, Русия, Испания и Унгария. Тоталният доминант в мъжкия хандбал от последните години Франция вече спечели своята олимпийска квота, което ще смъкне част от напрежението върху състава на Клод Онеста. Водени от братята Карабатич и младия Акамбре, „петлите” са фаворити за титлата, която спечелиха на австрийска земя преди две години. Русия притежава опита на своя треньор Владимир Максимов и състезатели като Сергей Шелменко и Константин Игропуло. Клубният хандбал на Испания се намира в агресивен подем, а националният им тим е твърдо решен да пренесе това и в Сърбия, разчитайки на Хуанин Гарсия, Жулен Агинагалде и Раул Ентрериос. Унгарците вече се класираха за олимпийските квалификации, заради добрите си резултати на световното първенство, което ще им позволи да играят без напрежение двубоите си от групата, но треньорът Лайош Мочай е убеден, че неговите момчета са способни на много повече.

Срещите от тази група се играят в Ниш, Франция открива с Испания, а Унгария се изправя срещу Русия.

Група "Г" включва Хърватия, Норвегия, Исландия и Словения – битка на Севера срещу Балканите. Сребърните медалисти от Евро’2010 Хърватия спечелиха местната купа в компанията на Иран, Словакия и Швеция, но имат известни проблеми с контузии на Ивано Балич и Драго Вукович. Младият тим на Словения обляга надеждите си за участие в олимпийските квалификиции върху опита на Давид Шпилер. Треньорът Бори Денич ясно заяви, че неговите момчета имат за цел преминаване на предварителните групи. Мъжете на Норвегия трудно ще покрият стандартите на „викингите” при дамите, но дори без опитния вратар Стейнар Еге, те са фаворит за първото място в групата. Исландия ще играят за първи път на голяма сцена от 18 години насам без суперзвездата си Олафур Стефансон, което кара Гудмундур Гудмундсон да бъде предпазлив в целите на бронзовите медалисти от Австрия преди две години.

Мачовете в групата ще се изиграят във Вършац, а в първия ден от програмата Норвегия играе със Словения, Хърватия среща Исландия.

Българският зрител може да следи първенството посредством всекидневните обзори на "Евроспорт 2" около полунощ, а полуфиналите и финала ще бъдат излъчени пряко в ефира на "ТВ+".

Readmore...

О,ТЕРОр!

Предлагам ви една статия от лятото на миналата година, когато имах проблеми с достъпа до блога. Вдъхновен от световното първенство по ориентиране, моят любим спорт, и титаничното представяне на Тиери Жоржу написах тази статия, а тя започва така:

“Едва ли някога ще направя толкова перфектно бягане” – тези думи, изпълнени с поразителна доза самочувствие, идват от устата на 24-годишния Тиери Жоржу, който току що е спечелил средната дистанция от Световното първенство по ориентиране в Швейцария през 2003 година, побеждавайки легендата Бьорнар Валщад с 2:37 минути.

Променил изцяло философията си за ориентирането след незадоволителното първенство във Финландия през 2001г. (б.а. тогава шампионатите се провеждат на всеки две години), младият французин успява да достигне световния връх с изумителна лекота. Но тогава едва ли е предполагал, че осем години по-късно ще сътвори не едно, не две, а цели три бягания, които да се доближават до това, което го извиси в сърцата на приятелите на спорта като един от най-великите ориентировачи разхождали се по планетата Земя.

Теро, както го наричат в Скандинавието, завоюва прозвището си “Краля на средната” с още две победи на Световно първенство (Швеция и Япония) в добавка – две титли от Европейските шампионати в Дания и Естония. Първият му неуспех дойде на Световния шампионат в Дания през 2006г. когато сбърка фатално на 4-та точка и загуби любимата си титла от норвежеца Холгер Хот. Зареждащ се от собствените си разочарования като вампир с кръв, френският майстор отговори с още три последователни световни титли от първенствата в Украйна, Чехия и Унгария плюс европейско злато от Латвия през 2008г. Следват две последователни разочарования за Жоржу – средната дистанция на Европейското първенство в България и Световното първенство в Трондхайм, но те по-скоро показаха, че всеки гений има право на своя лош ден.

Нагълтал се от собствения си неуспех през 2010г., като казак с водка, Теро беше твърдо решен да избухне на домашното си Световно първенство в Савоа/Шамбери . Настана време на О-ТЕРОр. Преди шампионата Краля (освен титлите в средната) имаше едно злато от спринта в Украйна, сребро и бронз на дългата дистанция, сребро от щафетите в Япония. Идеята за златен медал от дълга дистанция буквално беше обсебила Жоржу. Какво по-добро място за титлата от родната му Франция?

Гледайки финала на дългата дистанция изпитах отново онова чувство на сигурност в предстоящото, така както съм се чувствал при победите на Майкъл Джонсън, Ланс Армстронг, Петер Нортхуг и Оле Ейнар Бьорндален – просто убеден в това, което предстои да се случи. Жоржу преминаваше през точките като зъл гений готов да заличи всичко и всеки пред него, но да стигне до своето. Теренът прилягаше на неговата изумителна техника, публиката беше с него, историята чакаше да бъде написана. Един час 47 минути и 29 секунди по-късно – ТЕРОрът беше започнал. Французинът изпълни своята първа цел. Оставаха още две.

Ден почивка беше достатъчен за Краля да стигне до своя девети златен медал от Световни първенства и общо седми от средната дистанция. Думите на втория Петер Йоберг (Швеция) обрисуват достатъчно акуратно случилото се през онзи ден – “Той просто е невероятно силен на такъв тип терен”. Победа с две минути и 21 секунди преднина доближаваща се до ТЕРОра от преди осем години време в Швейцария.

Дойде време за щафетата. Дисциплина, коята е тотално различна като психология от другите. Индивидуалността се среща с отборната мисъл. Бирата е съвсем друга, а за Жоржу в последните три години – тя беше топла. Три години, в които първата френска титла от щафета беше толкова близо, но и толкова далече, а Тиери беше главен герой във филма “Франция не трябва да печели златото” - я заради феърплей, я заради намеса на природата, я заради изумителна техническа грешка. Този път нямаше място за прошка, нито за хеликоптер. Филип Адамски и Франсоа Гоньон изведоха френското трио до първите позиции. Борба между Миша Мамлеев, Улав Лунданеш, Давид Андершон и Тиери Жоржу на последен пост. Още на втората вилица французинът имаше преднина от 22 секунди пред Лунданеш. Норвежецът никога повече не видя цветовете на френския спортен екип.

Отново гениално безгрешно бягане на Теро до края, което закръгли титлите му на десет, но тази беше по-различна. Тя беше извинение към френските треньори, съотборниците му (Адамски и Гоньон) и френската публика за последните три разочарования. ТЕРОрът приключи. Поне за тази година

Readmore...

Когато бърза Чък Норис се обръща към Петер Нортхуг

Всички приятели на ски бягането знаем, че Петер Нортхуг разполага с необикновен арсенал   от качества. Спортист без аналог в днешно време, но победата му в първия ден на 2012 беше фантастична... Прекалено. Гледаш и не вярваш на очите си!

А сега една интересна асоциация в стил "Чък Норис":

- Петер Нортхуг е причината Михаел Шумахер да се откаже от Формула 1. Не издържал на напрежението

- Вече няма вълнение в ски бягането, само финална линия, която Нортхуг вече е пресякъл.

- Когато Болт направил световния си рекорд на 100м, Нортхуг вече разпускал

- Когато бърза Чък Норис се обръща към Петер Нортхуг

- Нортхуг винаги свършва първи, само приятелката му Рейчъл може да оспори това

- Нортхуг вече е приключил с всички тренировки за Олимпийските игри в Сочи'14

- Ред Бул е разработен от ДНК-то на Нортхуг

- Нортхуг има повече скорости от велосипеда на Ланс Армстронг

-

Readmore...

BGathletic.com пита, Ангел Искрев отговаря

В края на миналата година от BGathletic.com разговаряха с мен за лекоатлетическата 2011. Получи се интересен материал - част, от който може да прочетете:

- Ако в съзнанието ти има място само за един атлетически момент от 2011 година, който трябва за запомниш, кой ще бъде той?

- Постижението на Йохан Блейк в Брюксел. Не само защото това е второто най-бързо бягане в дисциплината, а и заради момента, в който дойде - към края на сезона, след голямото първенство на годината, когато спортната форма би трябвало да търпи спад. Резултатът е потресаващо изненадващ, защото Блейк имаше „едва" 19.78 от Монако през 2010 г. Огромно редуциране на рекорда му в по-слабата дисциплина. Ако трябва да бъда искрен, за мен, това бе най-силният и най-странен резултат през сезона на открито. Наистина зашеметяващо, анализирайки автора на бягането, резултата, периода от година - едва ли някой е очаквал подобно избухване. Естествено, в избора ми има и сантиментална нотка, защото Майкъл Джонсън и неговите 19.32 в Атланта ′96 ме спечелиха за Царицата и всяко постижение, което избутва феноменалния Джонсън назад в ранглистата влияе върху съзнанието ми.

- С какво ще свързваш 2011-а година?

- Освен с бягането на Блейк в Белгия - световното първенство в Дегу, двата финала на Ивет Лалова и Ваня Стамболова, завръщането на Лалова, там където бе преди седем години, бягането й под 11 секунди, националния рекорд на Стамболова от осма пътека в Рабат, чудесното представяне на България в Нови Сад, фаулстарта на Юсейн Болт. Мисля, че това са лекоатлетическите моменти, с които ще свързвам отиваща си година за дълъг период от време. Първенството в Дегу имаше всичко - драми, рекорди, разочарования, изненади, щастие, български успехи, така както отива на най-голямото спортно събитие през годината. Финалите на Ивет и Ваня са като незаслужено украшение на трагичния български спорт и смея да твърдя, че не бяха оценени подобаващо от широката спортна общественост, особено резултатът на Стамболова. Годината за Ивет Лалова беше изумителна - случаят й е достоен за учебниците по анатомия като медицинско чудо.

- Сали Пиърсън и Юсейн Болт. Това ли са Атлетите на света и според теб?

- При жените Сали Пиърсън категорично бе най-добрата през сезона, защото бяга най-бързо, там където трябваше - на финала на световното първенство в една от най-техничните дисциплини на Царицата. Но при мъжете съм на друго мнение. Наградата прилягаше повече на Блейк, защото фаулстартът на Болт беше детински - най-очевадният от въвеждането на новото правило. Все пак Блейк стана световен шампион на стотачката, завърши годината като лидер в ранглистата на 200м, участваше в рекордна щафета на Ямайка.

- Може ли да се каже, че 2011-а беше успешна за българската лека атлетика, след като имаме един медал от европейско първенство за юноши и два финала на световното първенство?

- Годината беше успешна, но „красивите" емоции, които ни завладяват трябва да са умерени, защото има дисциплини, в които сме на вселена време от голямата атлетика. При мъжете само Виктор Нинов като приятен полъх е крайно недостатъчно. Ваня и Ивет са от световна класа и са повод за гордост...

Целият материал може да прочетете ТУК

Readmore...

Да помогнем на Рачо да оздравее!

По Коледа ставали чудеса. По Коледа хората ставали по-добри. Това разправят всички преди... всяка Коледа. По радиото звучат до втръсване коледни песни. Народът откача предпразнично и пазарува все едно от 26-ти декември настъпва краят на света. Няма да ви занимавам с Коледа. Празнувайте, както намерите за добре. Ако искате слушайте коледни песни. Яжте, или по-добре недейте. Вярвайте в чудеса, или създавайте такива. Абе, правете, каквото пожелаете.

Имам само едно желание. Да ме чуете. Ако накрая съм успяла да ви накарам и да се замислите, моята Коледа ще има смисъл. Нека ви разкажа за едно смело момче, за един необикновен, млад и изпълнен с мечти 34-годишен мъж. За нашия приятел Рачо. Казвам наш, защото точно днес и точно сега искам той да знае колко много хора го обичат, мислят за него, страдат с него и ще се борят с него в най-тежката битка на неговия живот.

Рачо е сърцето на така наречената баскетболна журналистическа гилдия в България. Рачо е душата й. Рачо е разликата й. Рачо е човекът, който пише докато другите отдавна са спрели. Той никога не спи. И работи, когато ние, останалите мрънкаме колко ни е тежко и колко сме изморени. Той обича баскетболната игра повече от всичко на света и се бори огнено за всеки макар и нищожен шанс тази същата игра да стане по-добра у нас. Рачо е имал десетки възможности да избере друго за свое призвание, но е избрал журналистиката. Нищо, че единственото, което е получил през годините е пълна чаша с горчиво разочарование. От отношението ни, от посредствеността ни, от безсърдечността ни, от проклетията ни и тъпото сметкадийжство и интересчийство. Въпреки цялата тази мръсотия, Рачо не се пречупи. Рачо си остава пример за професионализъм и за отдаденост.

Някои знаят. Други сега ще разберат. През лятото Рачо се разболя. Изведнъж. Тежко. Много тежко. След пет месеца лечение диагнозата поставена тук се оказа погрешна. От седмица насам новата диагноза, правилната, официално е факт. Еритроцитна левкемия, тип М6. Много рядък вид. Засягаща червените кръвни телца. Рачо се нуждае от спешен курс на нова химиотерапия, а след нея – незабавна трансплантация на костен мозък. Химиотерапията трябва да започне веднага. Всеки ден е изпитание за нашия приятел. Ако Господ е с него, той ще се повлияе още от първата, която би го вкарала в ремисия и би позволила бързото трансплантиране на костен мозък. Ако резултатите не са задоволителни, следва втора терапия.

Лечението ще се проведе в клиниката „Джон Хопкинс“ в Истанбул. Рачо се завърна от там преди дни. И потегля отново за там в понеделник. Ден след Коледа. Цената на един курс химиотерапия е 25 000 евро. Цената на трансплантацията на костен мозък струва 150 000 евро. Рачо и майка му нямат тези пари. Имат вярата, че Рачо ще оздравее и ще се върне при нас. Имат надеждата, че многобройните му приятели, които докато бе здрав гравитираха около него, черпеха сила, топлина и усмивки от заразителния му смях и необикновено присъствие, наистина са истински. Толкова истински, че да не го оставят сам точно сега.

Рачката бе човекът, който работеше неуморно в името на това да бъдем по-стойностни хора и да се научим да се подкрепяме, когато ни е трудно. Той бе в основата на акцията за набиране на средства за тежко болната Ели, пак той изнесе тежестта на организацията по благотворителната кампания за набиране на средства на тежко контузения шампион по джудо и самбо Георги Огнянов.

P.S. Не си мислете, че Рачо се е предал. Мога да ви уверя, че макар и изтощен, съсипан от погрешните химиотерапии, убит от жалката ни мизерна действителност, драстично отслабнал, той продължава да носи най-смелото и непокорно сърце, което някога ст срещали. Вместо да мисли за себе си, Рачо мисли за Евлоги. За нашия скъп приятел и колега Евлоги Атанасов от Канал 3, който си отиде нелепо през юли. Месецът, в който Рачо се разболя. Рачо иска Евлоги никога да не бъде забравен. Иска ние, т. нар. му колеги спортни журналисти да не забравяме не само него, но и синът му, който се роди три месеца след кончината на баща си. Рачо има грандиозни планове, които ние просто сме длъжни да му помогнем да осъществи! Как? Като му подадем ръка и като докажем, че не ни е необходима Коледа, за да бъдем хора и да градим чудеса.

Дарителските сметки на Рачо Колев:

Leva: BGN BG25 UNCR 7000 1520 3787 84

Evro: EUR BG74 UNCR 7000 1520 3807 15

USD: USD BG90 UNCR 7000 1520 3807 18

UniCredit BULBANK

Весела Коледа!

Влади Лазарова, TV7

Readmore...

Срамната десетка

„Сапунът няма да отмие срама ти” се пее в една от песните на великите „Депеш Мод”. Слушам парчето и се чудя какво може да заличи срама на журналистите от десетката за „Спортист на годината”. Пускам песента отново и отново, и отново, но не намирам отговор. Признавам, че доскоро живеех в един утопичен свят, разбит с лекота още с обявяването на номинациите за наградата. Е, десетката напълно ме извади от будната кома, в която идеалистичната ми натура беше изпаднала.

Никога не съм предполагал, че България ще предпочете световната титла в женската борба  пред такава в плуването. Нищо против Станка Златева, напротив само респект към работата й със Симеон Щерев, но класификация между спортове има, навсякъде по света и тя не се дели само на олимпийски и неолимпийски. Лека атлетика, плуване, гимнастика – това са спортове, без които програмата на Олимпийските игри не може. Иначе казано – има спортове, които са по-значими от другите и когато за първи път имаме златен медал в един от тях би било хубаво да уважим труда на Петър Стойчев, защото скоро може и да нямаме световната титла в плуването. А в борбата ще печелим медали от тук до края на света (дори и той да настъпи през 2012г.).

Анализът на резултатите, обстоятелства, конкуренцията, значимостта на спорта са задължителни преди всеки журналист да пусне своя вот, но много от тях са водени от медийния продукт „Станка Златева – българското момиче, което тръшка всички на земята”, по друг начин не мога да си обесня защо тя не бе избрана за „Борец на годината” от собствената си федерация.

Дирк Новицки е спортист на годината в Германия и местните журналисти показаха нагледно „Що е то анализ на спортните резултати” – вероятността немски баскетболист почти сам да изведе своя отбор до титла в НБА е равностойна на преминаване на Халеевата комета. Андреа Петкович пък сигурно е последната немска спортистка, за която се сещате, но тя е втора в класиране при дамите, изпреварвайки Мария Рийш – световна шампионка и носителка на Световната купа по ски-алпийски дисциплини. Немските ни събратя осъзнават, че това е истински подвиг, значителен успех за германския тенис. Нещо подобно ми се искаше да видя и българската десетка, но уви останах адски разочарован.

Но не това е най-голямата драма, при големи условности бих се съгласил с победата на Станка Златева, въпреки че след време ще се чудя как да обеснявам на децата си, аджеба защо Станка Златева има повече награди от Стефка Костадинова. Какво прави в десетката Константин Паскалев? Как се случи това? Защо бе допуснато? Отговорите на тези въпроси вече са ясни дори за студент от художествената академия. Задължаването на журналисти да гласуват за определен спортист е чудовищна глупост. Едва ли на Тути му е сладко присъствието в десетката, защото знае как точно попадна там за сметка на Димитър Бербатов, Красимир Анев, Александра Жекова, Григор Димитров, Матей Казийски и тн. Е, хайде де, и аз се чудя защо те не са там и продължавам да слушам "медения" глас на Дейв Геън, но отговор на въпроса за срама, така и не намирам.

Добави в Svejo

Readmore...

Блогови затруднения и още нещо

През последните месеци имах страшни затруднения с влизането ми в системата на моя блог, но всичко вече е наред, за да мога отново да публукивам, защото беше неприятно да загубя блога, който вече повече от пет години поддържам. А като за ново начало, страницата има нов изглед - малко по-свеж, дори детински, връзки с мен чрез facebook, twitter и е-mail също са достъпни. Публикувам едно интервю с мен от последния месец - темата е биатлон, а сайтът - http://biathlonbg.in.

Ангел Искрев: "Би било кощунство Краси Анев да не попадне в Топ 10 на Спортист на годината"

Замисляли ли сте се някога какви хора стоя зад коментаторския пулт? Дори да не сте го правили, ние ще ви дадем минимална представа за журналистите, които дават импулс на всяко едно състезание и с гласa си внасят атмосферата, която е необходима на всеки зрител. В първата част от нашата рубрика ви представяме един млад и по наше мнение доста талантлив коментатор - Ангел Искрев!

-Г-н Искрев, разкажете ни малко повече за това как започнахте да се занимавате със спортна журналистика и в частност как попаднахте зад коментаторския пулт?

-В края на 2008г попаднах в „Канал 3“ като репортер, това е една от най-добрите школи за млади хора, които искат да навлезат в този занаят. Шест месеца по-късно, получих покана от „Евроспорт“ да стана част от екипа им преди да тръгне версията на български на „Евроспорт 2“. Това е възможност, на която не може да се откаже, въпреки че предизвикателсвото беше огромно.

-Фен ли сте на всички спортове, които коментирате или има и такива, които не Ви допадат?

-Аз съм човек, който обича да гледа спорт без значение какъв е той. Всеки един вид спорт може да ме заинтригува с много малки изключения. Естествено, има спортове, с които съм израснал и те са по-специални за мен, като биатлон, лека атлетика, ориентиране, ски бягане и италианското първенство по футбол. Но това не означава, че пренебрегвам другите спортове, които коментирам в ефира на „Евроспорт“, напротив тази година се проведе Световната купа по ръгби в Нова Зеландия и прекарах значително време пред компютъра, подкрепяйки домакините. И за да отговоря на въпроса ти, за един коментатор е задължително да бъде привързан към спорта, който коментира, но тези пристрастия трябва да останат извън кабинката и ефира.

-Как започнахте да коментирате биатлон?

-Титулярният коментатор Асен Спиридонов често е зает с други спортове през зимните месеци, когато се провеждат състезанията от Световната купа. Шефовете на „Евроспорт“ знаеха за моя интерес към биатлона и така започнах да коментирам един от любимите си спортове. Още си спомням дебютното състезание – дамски спринт в Хохфилцен през 2009г., Ана Карин Олофсон го спечели категорично Естествено, че бях много притеснен, защото знам колко голяма и най-вече заинтересована е аудиторията на биатлона. Пак казвам, предизвикателството е огромно. През 2010г стартовете, които коментирах се увеличиха, включително част от световното първенство в Ханти Мансийск и последният кръг за Световната купа в Норвегия.

-Трудно ли е да се коментира спорт като биатлона, в който понякога човек не може да разбере какво се случва на трасето?

-За да не бъде трудно, винаги трябва да си напълно концентриран, особено в спринта и индивидуалното, защото ситуацията се променя много динамично. Постоянно има биатлонисти, които стрелят или са заплаха за водещото време. Никога не трябва да останат незабелязани и български резултати, независимо какви са те. Именно тази динамика на случващото се прави толкова интересен биатлона, а за мен като коментатор винаги е изключително удоволствие да бъда част от шоуто.

-Както всеки човек и вие сигурно си имате фаворити в биатлона. Усещали ли сте някога в коментара ви везните да накланят в полза на вашите любимци?

-Биатлонът не е като футбола. Това не е спорт, който предразполага за „фенщина“ в коментара. Да, имам своите любимци, съвсем нормално е, но уважавам победата на всеки един биатлонист, защото зад нея стои зловещ труд. Естествено на преден план винаги са били българските резултати и се надявам този сезон да бъде още по-качествен за Краси Анев, Владимир Илиев, Мишо Клечоров и другите наши състезатели. Иначе моите любимци са Ларс Бергер и Хелена Екхолм. Ларс, защото има нещо много специално в този велик атлет, а от представянето на Хелена винаги лъха на истински биатлон.

-По-скучен ли е биатлонът в сравнение с преди 10 години?

-Биатлонът никога няма да бъде скучен. Как би могло да е така, когато имаме битка между Тарей Бьо и Емил Хегле Свендсен, а в нея тази година ще се присъедини и Мартен Фуркад. Времето на Оле Ейнар Бьорнделен не е приключило. Има състезатели като Бьорн Фери, Карл Йохан Бергман, Яков Фак и тн., които могат да изненадат във всеки един момент. Мъжете ни също се представят чудесно, което порожда интерес към състезанията. Да, успехите при жените ни са много под това, което направиха Катя Дафовска, Ирина Никулчина, Ива Шкодрева, Павлина Филипова и Радка Попова, но винаги има какво да прикове вниманието ни към случващото се на пистата и в женските състезания.

-Какво мислите за това което се случва с българския мъжки биатлон през последните два сезона?

-Тези момчета пишат историята на мъжкия ни биатлон и се надявам резултатите им да бъдат оценени. Очаквам с огромен интерес класацията за „Спортист на годината“, защото Красимир Анев заслужава място в първите десет, всичко друго би било кощунство. Този сезон ще бъде много важен, защото на световното първенство в Руполдинг ще започне борбата за олимпийските квоти през 2014 в Сочи, а очакванията към момчетата са големи, заради високите стандартите от миналия сезон.

-А какво мислите за женския?

-Резултатите са посредствени, но за това има логично обяснение. След постепенното отказване на „златното“ поколение адекватни заместнички нямаше, а сега за по-младите биатлонистки е много трудно да отговорят на очакванията. Сигурен съм, че в близко бъдеще, България ще има силни резултати и при жените, сравними с тези при мъжете, защото е доста по-лесно да се изгради успешен дамски биатлон в нашите условия, отколкото мъжки.

-Заслужава ли БФБ средствата, който са необходими за оптимална подготовка на базата на резултатите, които показват българските състезатели?

-Биатлонът е най-успешният ни зимен спорт и заслужава всичко необходимо, за да се продължи традицията. Лошото е, че спонсорите не са особено впечатлени от резултатите, а без наличието на спонсори е много трудно в днешно време.

-Последен въпрос! Най-актуалната тема в биатлона през последните дни е отказването на Магдалена Нойнер от активна спортна дейност. Вашият коментар по този въпрос?

-Първото нещо, което научих онзи ден като се събудих. Останах в тотален шок. Магдалена Нойнер е нужна на биатлона, защото състезатели с нейната харизма, талант и държание, правят спорта още по-интересен и атрактивен за фенове и спонсори. Все още има опция да размисли до края на сезона, защото тя е в график да се превърне в най-великата биатлонистка на всички времена. Аз лично бих заложил на това, че дори и да се откаже, рано или късно отново ще се върне към спорта, но не знам дали доминацията й ще бъде такава. Бьорн Борг, Йън Торп, Майкъл Джордан, Ким Клайстърс , Жустин Енен всички те се отказват прекалено рано от спортните си кариери. Общото между тях е, че всички те – с успех или без се връщат към спорта.

Readmore...

Синдромът ′Асафа′

Бивш световен рекордьор на 100 м (между юни 2005 г. и май 2008 г.), 82 пъти под границата от 10 секунди (най-много от всички спринтьори), най-бързият този сезон и само два бронзови медала от индивидуална дисциплина на голямо състезание. Звучи неправдоподобно, но когато се казваш Асафа Пауъл - провалът е специалитетът в менюто.

Големият ямаец бе разпределян като основен конкурент на Болт. Човекът, който може да свали от трона Светкавицата на предстоящото световното първенство в Дегу. Южнокорейците са изобретателни хора, дори се появиха плакати с лика на двамата бегачи под надслов „Кой е по-бърз", някак забравяйки за присъствието на Уолтър Дикс и Джъстин Гатлин. Но дуелът от рекламите няма да се пренесе на пистата. Пауъл е аут от първенството заради травма. Мъките на атлета по големите форуми продължават с притеснителна сила. Абсолютно същата травма, която го извади от шампионата в Хелзинки преди шест години, няма да позволи на Асафа да бяга и в Дегу. Възможностите на Пауъл да покрие големите си резултати със златен медал от големите състезания намаляват драстично.

Всъщност проблемите на спринтьора стартираха още на първенството в Париж през 2003 г., когато заради актьорското майсторство на Джон Дръмонд, фаулстартът му на четвъртфиналите във френската столица остана апокрифен. Година по-късно ситуацията бе тотално различна, Пауъл вече бе фаворит за титлата на Олимпийските игри и един от малцината, които дръзваха да разбият американската хегемония. Но провалът в Атина бе грандиозен. Ямаецът остана едва пети и дори не бе близо до медалите. Зареждащ се от собственото си разочарование като вампир с кръв, Пауъл спечели всички състезания до края на сезона. Но какво от това? Неуспехът на големия форум бе неизлечим.

Сезонът за Пауъл през 2005 г. започна прекрасно и завърши отново с разочарование. Още през юни в Гърция, ямаецът подобри световния рекорд на Тим Монтгомъри с давност от три години. Новото върхово постижение - 9.77 сек, но след месец време стана ясно, че няма да го видим на световния шампионат във Финландия заради травма. Поредната неизпълнена цел, която остана незадраскана в тренировъчния дневник на спринтьора.

Сезон 2006 се оказа най-успешен за Пауъл, но при липсата на Олимпийски игри или световно първенство. Година по-късно той все още държеше световния рекорд в дисциплината, но поредната травма го лиши от добра подготовка преди шампионата на планетата в Осака. Въпреки всичко Пауъл води убедително малко преди финалната линия в битката за титлата на 100 м, но атаката на Тайсън Гей от задни позиции така го вцепени, че той дари сребърното отличие на братовчед си Дерик Аткинс. Само, за да докаже максимата, че в спорта всичко се случва първо в главата. До края на сезона Пауъл отново бе над всички и подобри собствения си рекорд на турнир в Риети, поставяйки нова кота от 9.74.

През 2008г. рекордът му бе отнет от новото чудо в спринта Юсейн Болт, но все още Пауъл бе сред фаворитите за Олимпийските игри в Пекин. В китайската столица ямаяцът претърпя още едно разочарование - отново толкова близо да медал и същевременно толкова далеч. Асафа остана без медал от индивидуална дисциплина на Олимпийски игри и се утеши с присъствието си на последен пост в „рекордната" щафета на Ямайка.

В тези моменти от кариерата му бегачът беше принуден да изтърпява обилно количество критика от специалистите в леката атлетика, сред които се нареди великият Майкъл Джонсън, за липсата на психическа устойчивост на големите форуми. Ситуацията през 2009 г. вече беше много различна - на пистата имаше един доминант в лицето на Юсейн Болт, а за другите оставаше битката за второто място и сребърното отличие. Пауъл пробяга най-бързата стотачка (9.84), осигуряваща едва трето място от голям форум. Но и това не бе достатъчно за критиците му да спрат. Напротив те продължиха да коментират лабилната му психика - компонент от фундаментално значение за високи спортни резултати.

Преди ден ямаецът даде поредния сигнал, че той не е роден за шампион. Пауъл отново бе стоварен на земята от травма, която със сигурност го вади от бягането на 100 м, но евентуално ще го видим по време на щафетите. Бързината в мускулите е качество, което намалява с годините за сметка на издръжливостта. Пауъл ще навърши 29 години през ноември, а на Олимпийските игри ще бъде почти на 30, когато стигнем до световното първенство в Русия ще бъде почти на 31. Възможностите на един от най-големите атлети на нашето време да спечели бленувания златен медал от голямо състезание намаляват драстично. Ако той иска да промени историята, трябва да пребори травмите, но и случващото се в главата му.

Добави в Svejo

Readmore...

Бегачът без крака

Събуждам се. Сряда е. Опитвам се да стана, за да се сдобия с първата чаша кафе за деня. Оказва се невъзможна мисия след редовния вторнишки мач с приятели. Глезените ме болят и отказват да слушат, докато проработят отново прибягвам към книгата на Барак Обама, която започнах да чета преди седмица. Десет минути по-късно всичко е наред и вече отпивам от кафето си с детинско удоволствие. Злободневна тема и до болка познато чувство за мен, но чувство, което Оскар Писториус никога няма да усети. И двата му крака са ампутирани от колената.

22 ноември 1986 година е най-щастливият ден за Хенке и Шийла Писториус, защото на бял свят се появява първородният им син Оскар. Девет месеца по-късно младото семейство е принудено да вземе драматичното решение да ампутира двата крака на най-красивото нещо в живота си. Оскар се ражда с влакновидни връзки вместо малки пищяли. Лекарите уверяват Хенке и Шийла, че единствения шанс отрочето им да ходи е незабавна ампутация. Едва ли тогава, някой от тях е подозирал, че Оскар не само ще ходи, а ще може да бяга толкова бързо, че да покрие норматив за участие на световно първенство и Олимпийски игри в една от най-тежките дисциплини в леката атлетика - бягането на една обиколка.

За да постигне своята мечта, Писториус трябваше да премине през дълъг, мъчителен и дори унизителен път. Южноафриканският смелчага за първи път се пусна в редовно състезание по лека атлетика през 2007 г., още тогава се забелязваше неговата непримиримост с несгодите. По онова време Оскар мечтаеше само за едно-едничко нещо, но толкова съкровено за него - участие на Олимпийските игри през 2008 г. Нормативът се оказа далеч от неговите способности, но това не бе най-силният удар върху амбициите на 21-годишния младеж. На 14 януари 2008 година IAAF взе едно от най-скандалните си и жалки решения - спиране на правата на Оскар Писториус за редовните лекоатлетически форуми, заради предимство, което получавал от карбоновите си протези спрямо глезените стави на другите състезатели.

Трудно ми е да си представя как цялостта на човешкото тяло може да бъде заменена адекватно, та дори с предимство чрез безчувствена материя. Едва ли всички ние, които нямаме увреждания, можем да си представим през колко тежки моменти е преминал Оскар Писториус, за да проходи, а какво остава да бяга толкова бързо. Решението на лекоатлетическата централа бе отменено от Спортния арбитражен съд и това запази хуманността на спорта, защото в противен случай, то щеше да остане в историята като едно от най-жалките и дискриминационни в историята на социалния феномен.

Но крайният зов на Съда не спря знайни и незнайни, прочути и не толкова учени да се упражняват върху „странния случай на Оскар Писториус". Данни със стойността на изследвания от типа „десет процента от мъжкото население на България пият бира, докато гледат предаването на Марта Вачкова" изникват със скоростта на хотели по родното Черноморие.

Истината е една. Писториус е герой на нашето време, посланик на спорта и човешката воля. Не можем да бъдем сигурни дали карбоновите му протези дават предимство, но сме сигурни в едно - не искаме да сме на негово място. Замислете се колко от нас събуждат хипохондрика в себе си, когато нещо в организма ни не работи, така както трябва. И колко плашещ е този момент за всеки? Оскар просто живее с тази мисъл и се бори, за да успее. Трудно би се намерил лекоатлет от световния елит в дисциплината, който да изиска отстраняването на бегач без крака. Би било смешно, патетично и на километри в страни от мъжеството.

Леката атлетика може само да спечели от присъствието на Бегача с остриетата и да възвърне част от позагубения си блясък, заради „правилното" управление на Ламин Диак.

Ето защо датата 19 юли 2011 година ще остане завинаги в историята на Царицата. Тогава Писториус пробяга едната обиколка за 45.07 в близост до „златните" брегове на Линяно Сабиадоро (Ит). Покрит норматив за световното първенство в Дегу и Олимпийските игри. Сбъдната мечта.

Моля, г-да учени, не отнемайте щастието на Бегача без крака. Единственото му предимство пред нас се крие в огромното му сърце.

Readmore...

Атлетически оптимизъм в умерени граници

2011 е година, в която няма Световно първенство по футбол за мъже или Олимпийски игри, а при отсъствието на тези форуми - най-голямото спортно събитие през 12-те месеца на календара е Световното първенство по лека атлетика. Шампионатът ще бъде приет от южнокорейския град Тегу в края на месец август. Спомням си много добре последното първенство на планетата в Берлин, по стечение на обстоятелствата едновременно работех за отразяването му в две телевизии. Тогава родните атлети заминаваха с надеждата за финал, две години по-късно ситуацията изглежда по-оптимистично, но в умерени граници.

Родната атлетика е в подем, това би трябвало да е очевидно и за Йерихонския слепец. Имаме повод за оптимистични настроения във всички възрастови групи като се започне от продукта на Христо Марков – Дейзи Иса, премине се през Карин Околие, Георги Димитров, Георги Цонов, Златозар Атанасов, Петър Кременски и Галина Николова. Не случайно завърших с името на Николова, защото тя бе най-яркия лъч светлина. Никой ли не забеляза срещу какви 17-годишни чудовища се бореше на финала на 100м. от Световното първенство в Лил. Николова извлече максимума от ситуацията и дори бе близо до личния си резултат, поставен в сериите на шампионата. Другите момчета и момичета също дадоха всичко от себе си за достойно представяне на най-важните форуми за тях през лятотото. Сравненията с времената от комунизма не са уместни и най-много да причинят главоболия на всеки верен фен на Царицата. Това са времена, които няма да се върнат, и по-добре. Сега ситуацията е друга. Трябва да адаптираме очакванията си според условията за подготовка. Атлетите ни правят всичко, за да се представят добре на шампионатите, понякога успяват, по-често – не. Та правителството не сметна за нужно да приюти един от най-успешните си спортове удобно в новото си „уникално бижу” в София,а Пловдив може да остане без лекоатлетическа писта. Условията са мизерни, дори критични, следователно и резултатите трябва да са такива, но не би – любителите на леката атлетика имаха много поводи за радост през годината.

Оптимистичен полъх долетя още с изненадващото представяне на българския отбор в Нови Сад. Лекоатлетите ни се изкачиха с една дивизия на Европейския отборен шампионат след прекрасни два дни в Сърбия. Няма как да не споменем Ваня Стамболова, защото варненката е доказана класа и константа в родната атлетика. Стамболова постави нов национален рекорд в дългите препятствия. Едва ли, Георги Димитров – Корема ще се задоволи само с финал на Стамболова в Тегу. Тя има квота и за 400м гладко бягане, но програмата не предразполага участие и в двете дисциплини, коя от двете ще избере тандема Димитров-Стамболова по традиция ще се разбере малко преди шампионата. Венелина Венева-Матеева отново е сред най-добрите в скока на височина, а слабата форма на тотална доминантка Бланка Влашич може и да е от полза на нашата атлетка.

Но една личност взриви не само България, но и цялата лекоатлетическа общност по света. Ивет Лалова отново бяга бързо, отново е сред онези чернокожи торпедо-носители, а често съумява да ги победи. Освен победата й в Диамантената лига, Лалова пак е в клуб под 11 секунди. За втори път в кариерата си. Отново в България, но този път в Сливен и седем години по-късно. Подвигът на Лалова след тежката й травма би трябвало да е анатомичен и медицински феномен, чудо, което няма логическо обяснение. Последната стъпка към затварянето на устата и на последния останал критик ще бъде една стотачка под 11 секунди извън България. Защо да не се случи в Тегу, това би гарантирало финал за Лалова. Звучи оптимистично, но в умерени граници. И за момент отново се сещам за първенството в Берлин, ако тогава изброявах поводите за оптимизъм – статията щеше да свърши след първия абзац.

Readmore...

Смъртоносен спорт

„Този, който не се страхува от смъртта, умира само веднъж” според Джовани Фалконе, един от най-известните италиански прокурори, водили борба срещу сициалианската мафия. Не толкова далеч от неговия роден Палермо, един млад спортист извървя своя последен път.

Блокирал педал по време на Обиколката на Италия се оказа фатален за Волтер Вейландт. Белгиецът се спускаше драматично бързо по хълма Пасо дел Боко, когато техническия проблем с велосипеда му причинява тежко падане и смъртоносна лицева фрактура. Медиците трудно пробиват път през колоната, но пристигат до безжизненото тяло на колоездaча. Тридесет минути по-късно, отчаяни сърдечни масажи – нищо не се е променило, Вейландт лежи на асфалта близо до локва от собствената му кръв. Лекарите прибягват към крайната инстанция – адреналина, когато той се намеси – положението наистина е смъртоносно. И това не помага.

Мечтите на съпругата му да наблюдава победите на любимия заедно с нероденото им дете – угасват, както и тялото на Вейландт. По абсурдна ирония на съдбата, преди сезон той спечели третия етап от Джирото, а година по-късно заплати с живота си. Това е четвърти смъртен случай от създаването на надпреварата и първи от 25 години насам...

Историята на колоезденето, за жалост, помни много други случаи, но някои от тях променят същността и правилата на спорта:

13 юли 1967 година (петък) и сякаш, за да да бъде добавенa още повече фаталност към случилото се етапът е номер 13 от Обиколката на Франция. Колоната трябва да премине през едно от най-тежките предизвикателства на Алпите – Мон Венту. Всички състезатели са решени да се борят до край с „Плешивия хълм”, но един от тях вижда пред себе си само победата. Том Симпсън започва Тура с надеждата за победа, но в средата на Обиколката страшни болки в стомаха го лишават от заветната цел. Не всичко е загубено. Британецът ще опита да спечели ценния 13-и етап. Преди неговото начало, главният лекар на състезанието Пиер Дюма казва „Днес времето е изключително горещо, ако някой от колоездачите е приел нещо, етапът ще бъде смъртоносен”.

Две години по-рано, Симпсън признава пред британския вестник „The People”, че е приемал непозволени вещества, за да подобри своите резултати.

В онзи юлски ден на 1967г. , британецът атакува Мон Венту с убийствен коктейл от амфетамин и ефедрин, което комбинирано със стомашните му проблеми и топлото като в Ада време, водят до смъртоносни реакции в организма му. Десет километра преди края на етапа Симпсън започва да кара зигзагообразно, всеки метър асфалт се превръща в двоен, дори троен. На няколко пъти щабът на отбора му го моли да слезе от велосипеда, но той отказва безкомпромисно. Припада. Пиер Дюма започва изкуствено дишане и сърдечен масаж, за кратко Симпсън се връща към живота , но само да изрече последните си думи „ Върнете ме на колелото ми”. Малко след това смъртта е официализирана, а аутопсията отчита огромно количество амфетамин в кръвта му.

28 години и пет дни по-късно, Обиколката на Франция отново се изправя пред смърта. Олимпийският шампион от Игрите в Барселона през 1992 Фабио Казартели преминава за последен път през Пиринеите, последно спускане от Кол дьо Порте д’Аспе, което се оказва и последно за италианския колоездач в кариерата му. Състезателят на Моторола попада в масово падане, губи контрол над велисипеда си, удря главата си в циментови блокчета поставени близо до пътя. Лекарският екип пристига само десет секунди след падането, но италианецът вече не диша. Роден близо до езерото Комо, той никога повече няма да зърне красотите му отново. Следват много спекулации дали Казартели би оцелял, ако е носел каска, но според главният медик на състезанието Жерар Порт – фрактурите просто са смъртоносни.

Следващият етап е фиктивен. Колоната допуска отборът на Казартели – Моторола да премине заедно финиша. Два дни по-късно, неговият съотборник и близък приятел Ланс Армстронг печели убедително етапа, сочейки към небето в негова памет. Оттогава тексасецът превръща този жест в традиция.

Началото на новия век не минава без смъртен случай в колоезденето. Вторият етап от пробега Париж – Ница през 2003 година завърша фатално за казахстанеца Андрей Кивилев. 40 километра преди края на етапа, той се сблъсква с полския си съотборник Марек Руткиевич и германеца Фолкер Ордовски. Единственият от тройката, който не носи каска, е Кивилев. Руткиевич и Ордовски продължават състазанието без сериозни наранявания, но казахстанецът лежи безжизнено на асфалта. Хеликоптерът го транспонтира до болнцита в Сен Етиен, където ден по-късно умира от лицевите си фрактури.

Осем седмици след след смъртта на Кивилев Международния колоездачен съюз прокарва правилто за задължелно носене на каски, което влиза в сила още за предстоящото Джиро д’Италия, въпреки протестите от страна на водещите колоездачи.

Оттогава смъртните случаи са лимитирани, но те винаги ще са част от колоезденето, просто защото това е смъртоносен спорт.

Readmore...

AFL 2011: свраки, котки и светци в битка за титлата, Слънцата ще огреят лигата за първи път

Зимата в Австралия настъпва застрашително, кенгурутата все по-рядко ще бъдат забелязвани, сърфърите ще изберат по-топли дестинации, почитателите на крикета още няма да са забравили загубата от Англия, но на сцената ще излязат железните момчета от Австралийската футболна лига (АФЛ).

Сезон 2011 стартира на 24 март с огромни очаквания и купища новости. За първи път от 1994г в употреба ще влезе системата с bye – е , за първи път лигата е със 17 клуба, централата реши да промени правилата, а аномалиите в програмата на първенството все така са в ущърб на „малките” тимове. Те в един глас възроптаха срещу неправдите, но нито един от отборите няма да бойкотира, за да се запази шоуто, което радва 15 млн. австралийци от март до края на септември.

Шампионите от Колингууд запазиха своя състав и гарнираха титлата си с отличие от предсезонната купа. „Свраките” се превърнаха в едва втория тим, който дублира титлите след Есендън от сезон 1994. Колингууд запази селекцията, спечелилa 15-та титла в историята на клуба, единствено Джош Фрейзър се поблазни от парите на новия член в първенството - Голд Коуст Сънс. Големият Мик Мелтхаус ще каже сбогом на професионалния футбол след края на сезона. Легендарният треньор ще се опита да спечели титлата по време на последния си танц в Австралийската футболна лига.

Най-големите неудачници и двукратни финалисти от 2009 и 2010 Сейнт Килда ще се впуснат в предизвикателството отново да достигнат до Големия финал, но този път да го спечелят. За целта „Светците” запазиха всички свои футболисти от последния сезон и подновиха договорa на наставника Рос Лайън. Поколението на Ник Рийволдт и Джъстин Кошички е най-силното за Килда от цяла вселена време, но то все още не гарнира таланта си с флаг от АФЛ, което се случи само веднъж в историята на спорта през 1960г.

Промените в другия отбор от голямата тройка Джийлонг Кетс тoзи път са налице. И те не са никак малки. Отборът бе напуснат от Марк Томпсън, тактикът отвел „Котките” до три поредни финала, побеждавайки в два. След десет години зверска работа в Джийлонг, Томпсън изненадващо прие офертата на Есендън, където ще бъде, забележете, помощник-треньор. Неговият наследник е великият нападател от началото на века Кристофър Майкъл Скот. Легендата на Бризбан Лайънс поема по нов път, ново изпитание, ново предизвикателство, нова професия, дали ще успее предстои да разберем. В края на миналия сезон, „котараците” бяха напуснати от Гари Аблет младши, което накара привържениците на тима да стигнат почти до протести и траур. Всъщност да отнемеш Аблет от състава на Кетс е като да се събудиш рано сутрин и да осъзнаеш, че секторът в мозъка ти, отговарящ за креативността, не функционира. Заместник – няма. Скоро няма и да има. Аблет е явления в този спорт, но след едногодишни спекулации свързващи го с трансфер в Голд Коуст, Младши прие офертата, която го превърна в най-добре платеният футболист в двувековната история на спорта.

И говорейки за Слънцата, те също са явление. Клубът е създаден едва през 2009г, но за две години прескочи толкова много граници и прелетя през всякакви срокове, за да може в края на март да открие нова ера в АФЛ. Консорциумът GS17, който управлява тима, е болно амбициозен да превърне селекцията си не само в част от лигата, но в дългосрочен фактор. Имената на Нейтън Бок, Нейтън Кракур, Майкъл Рискители, Кембъл Браун, Джаръд Харброу, Джош Фрейзър, Джаръд Бренън, Зак Смит и Гари Аблет звучат стряскащо за всички клубове в лигата. И не случайно „Слънцата” получиха статут на Дрийм тийм от медиите в Даун Ъндър, въпреки това специалистите предвиждат слаб първи сезон за Гай Маккена и компания. В неговия тим има цели 27 футболисти под 20 годишна възраст, което ще окаже огромно влияние в края на сезона.

След дълги размисли, ръководството на АФЛ се реши да промени три правила на спорта:

1. Мениджърите ще разполагат с три хокейни смени и една постоянна ( досега имаха право на четири хокейни смени)
2. Футболистите сами решават дали след изпълнение на свободен удар са получили предимство, което снема част от отговорността на тримата главни рефери
3. Правилото за фаул при носене на топка бе видоизменено, за да може играчите да получат по-голяма свобода на действие

Драфт пик нoмер 1 за 2010 е Дейвид Слуол. 18 годишният футболист от Ийст Фриментъл получи огромното признание от Голд Коуст Сънс, заради уникалните си качества на защитник, които го превърнаха в най-младия играч достигал до All Austrlian за 18 годишните, а тогава Дейвид не бе навършил 15. Защитникът е брат на носителя на наградата Сид Баркър - Андрю Слуол, който тази година ще играе за Норт Мелбърн.

Издънката на предсезонната подготовка отново се казва Брендън Февола. Двукратният голмайстор на лигата изнасили 24-годишна дама в Мелбърн, което накара Бризбан Лайънс да го отстрани за предстоящия сезон, въпреки че обвиненията в последствия бяха снети. Февола напусна Карлтън преди сезон след грандиозен скандал, в който Големия Фев се държа като малко дете. Това означава, че феновете на играта няма да се радват на таланта му в АФЛ този сезон, а Фев ще поддържа форма във втория ешелон на спорта – Викторианската футболна лига.

Автралийската футболна лига може да наблюдавате в преки излъчвания всяка седмица по Евроспорт 2. 

Readmore...

Lena as never before

Август е. Времето е топло. Остават още пет месеца до стартирането на Световната купа по биатлон, но звездата на спорта Магдалена Нойнер успя да вдъхнови своите почитатели с предизвикателна фотосесия за известната марка бельо "Мей". Двойната олимпийска шампионка от Ванкувър е впечатлила с добро поведение пред камера. Тя е първата биатлонистка с такива снимки. След двете си титли от Ванкувър, Нойнер се превърна в най-известната спортистка от зимен спорт в страната си. Предлагам ви да се насладите на няколко кадъра от сесията на Лена.


Календарът на IBU за летните надпревари започна и вече се проведоха двата кръга от СК по крос биатлон. Предстоят трите кръга от летния биатлон съответно в Йостерсунд, Нове Место и Предел. Преди това започва Откритото европейско първенство до 26г, което ще се бъде в Осърбле. Световният шампионат, на който трябаше да домакинстваме, ще се проведе в Здрож, Полша от 19.09 до 25.09. Следва двумесечно прекъсване и старта на СК отново в Йостерсунд.

Readmore...

Силна атлетика в България

Сигурно на всеки любител на спорта в България му е втръснало от непрестанното напомняне за трагичното състояние на социалния феномен у нас. Да, положението е повече от трагично, дори бедствено, но има светлина в тунела. И тя идва от състезанията, които се провеждат на родна земя.

Хубаво е да се събудиш и още с първите глътки кафе да научиш, че България и в частност Каварна ще домакинства на Световно първенство по полумаратон. Това ще се случи през 2012 година, а решението бе взето на редовната сесия на IAAF в Киев. Конкуренция на морския ни град бе мегалополиса Ню Йорк, който притежава един от петте най-силни маратони в календара. Победа, която ще позволи на любителите на леката атлетика да видят елита в дисциплината в Олимпийска година. Може да се насладим на бягането на четирикратния световен шампион в полумаратона и притежател на доказано най-икономичното бягане Зерсенай Тадесе. Представителят на Еритрея е едва втория човек с медали в една година на три различни настилки. И едва ли той ще е единствената звезда на първенството, което ще се проведе в началото на октомври 2012. Това не е единственият досег на българския почитател до класна атлетика. Прибавяме вече организираното Европейско първенство по планинско бягане в Сапарева баня и предстоящата Зимна купа по хвърляния (2011), където ще видим най-силните европейци в група хвърляния. Не забравяме традиционния международен турнир "Павел Павлов" и маратона на Каварна - ситуацията изглежда очарователна.

Бърз поглед към надпреварите, които се проведоха или ще се проведат на българска земя също доказва, че има поводи за радост. Кой е очаквал Себастиан Льоб и Кими Райконен да дойдат в България като част от кервана наречен Световен рали шампионат. Преди година и половина световния женски елит в ски-алпийските дисциплини бе в Банско, предстои да го сторят и мъжете. Борис Бекер ще гостува в края на август, а в средата на септември за пореден път ще се проведе силен женски турнир по тенис. Домакинствахме на мач за световната титла по шах, видяхме мачове от Шампионска лига по волейбол. Европейското първенство по ориентиране също се проведе в България. Е, трябваше да видим и Световно първенство по летен биатлон, но и това, на което можем да се насладим е учудващо при наличието на такава държавна стратегия за спорта.

Readmore...

Болт е човек

Официално може да обявим Юсейн Болт за човек. Светкавицата от Ямайка бе победен за първи път от 22 Юли 2008г., когато загуби от Асафа Пауъл в Стокхолм. Две години по-късно Болт отново претърпя поражение в шведския град, този път от Тайсън Гей - 9.84 срещу изумително „бавните” 9.97. Вече категорично можем да говорим за дуел между американеца и Болт. Съперничество, което бе създадено малко изкуствено, защото двамата са бягали един срещу друг само два пъти. И в двата случая Болт печели.

Ямаецът е доминант в дисциплината, поставяйки последните три промени в световния рекорд ( 9.72, 9.69 и 9.58), което го правеше фаворит за победата в Стокхолм. И двамата се славят с много добри финални метри, в които успяват да задържат до голяма степен натрупаната скорост по време на първите 60 метра, но не винаги стартовите им реакции са толкова качествени.

Първата среща на двамата бе през 2008г в Ню Йорк, когато Гей показа по-добра реакция, но имаше фаулстарт. При втория опит Болт премина дистанцията със световен рекорд - 9.72, а Тайсън Гей записа 9.85. Месец по-късно на олимпийските контролни бягания на САЩ, Гей показа, че може да бяга в тези стандарти – 9.77. Травма го извади от финала на Олимпийските игри в Пекин, където Болт направи още една поправка на световния рекорд.

Година по-късно двамата се срещнаха на Световното първенство в Берлин. Болт имаше 9.79 през сезона, а Гей - 9.77. Американецът говореше за своята травма в слабините, но в решаващото бягане Болт просто бе над всички. Първите 30м бяха фамозни, а ямаецът премаза върховото постижение с цели 11 стотни – 9.58. Гей остана втори с 9.71 и нов национален рекорд на САЩ.

Изводът е, че не може да победиш Болт, ако го оставиш да вземе старта. Гей има качествата да го направи и го показа. Американецът бе по –добър на старта, а Болт бягаше като срещу стена и дори не успя да развие максимална скорост. Да, ямаецът имаше тежка травма в ахилеса, а от опит знам, че когато имаш проблеми в тази част на тялото – те никога не отшумяват бързо. Но и Тайсън Гей също претърпя контузия която го извади от някои силни турнири. Радостното е, че и двамата предприеха предизвикателството да зарадват почитателите на Царицата. Войни, които не са готови напълно за битката, но не изпитват страх да влезат в нея. Гледам напред за следващите турнири, в които ще видим двамата великани един срещу друг. Болт може да спечели другата битка или следващите няколко, но победата на Тайсън Гей от Стокхолм доказа, че няма непобедими атлети. Та дори и да се казваш Болт, Юсейн Болт.

Readmore...