05 март 2016

Виновен доживот

През 2016-а се навършват 20 години от Олимппийските игри в Атланта (САЩ). Най-голямото спортно събитие, случило се на щата Джорджа. Помните ги, нали? Онези „вековните“ Игри – Мохамед Али запали огъня, Щатите окупираха класирането по медали с 44 олимпийски титли, Карл Луис се оттегли със златен медал в скока на дължина, Ейми ван Дайкен триумфира четири пъти в плуването, а Майкъл Джонсън се превърна в първия човек в историята на леката атлетика с дубъл на 200 м и 400 м.

Откриването на Олимпийските игри в Атланта през 1996-а

Но много по-малко хора си спомнят за един инцидент, който можеше да прекрати Игрите. Инцидент, който съсипа живота на невинен човек. Датата е 26 юли 1996-а, бомба избухва насред Олимпийското село. Един човек намира смъртта си, а още 144 са тежко ранени. Жертвите можеха да са много повече, но охранителят Ричард Джюел забелязва подозрителна раница малко преди експлозията и спасява мнозина от сигурни травма, дори смърт.

Два дни по-късно героят се превръща в осново заподозряно лице без никакви улики, само на базата на показанията на негов колега, според когото Ричард има проблеми с характера си. Вестниците търсят своята сензация и веднага обявяват охранителя за виновник. Вина, от която той няма да се измъкне до края на живота си.

ФБР вика Ричард Джюел под предлог, че става въпрос за тренировъчен тест за справяне с експлозиви и подозрителни предмети. В процеса на обучение Ричард осъзнава, че има нещо „гнило“ и веднага иска адвокат, който да го защитава. Следват месеци на напрежение, в което Ричард заедно със своята майка, е принуден да живее – пред дома им вилнеят жадни за история журналисти. Напрежение, на което много малко хора биха издържали. Ирационалното надделява пред разума и превръща един невинен човек в изтривалка за неспособността на ФБР да се справи с напрегнатия случай.

Ричард Джюел пред дома си, обграден от журналисти.
Олимпийският парк открива врати четири дни по-късно със затегнат режим на достъп. Историята с бомбения атента тепърва се разгръща в пълната си сила. Докато 10 000 души наблюдават как Андре Агаси печели олимпийска титла, ФБР претърсва къщата на Ричард пред погледите на насъбралото се журналистическо множество.  Заглавията валят едно след едно. За всички Джюел е виновен, макар да няма присъда.

88 дни по-късно Ричард получава писмо от ФБР, че всички съмнения са снети от него, което означава, че той вече не е цел на разследването. Писмо. Само писмо. Нищо друго. Без извинения, без компенсации за стреса, под който е подложен един невинен човек. Ричард се разболява от диабет, а неговият адвокат Лин Ууд завежда множество дела, но това не може да върне здравето и имиджа му. Неколкократно той е отхвърлян, кандидатсвайки за работа. Животът му е съсипан. Той е виновен доживот.


Девет години по-късно Ерик Рудолф, активист против абортите, признава вината си за терористичния акт в Олимпийското село. Още две години по-късно Ричард умира от инфаркт. Само на 44. В днешни дни в парка има монумент, посветен на жертвите на ужасния акт. Но нито една думичка за Джюел, който се оказва виновен дори и след края на живота му. 

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
Следвай ме в Twitter: ТУК 

04 март 2016

Следвай Спартак от Швейцария в ефира на Евроспорт

Годината е 2008-а, аз съм в Щатите вече няколко месеца. Олимпийските игри в Пекин са започнали от поне седмица. Следя предимно лека атлетика, плуване и спортове, в които участват българи. Още тогава харесвах колоезденето, не спирах да гледам Тур дьо Франс от пет години, но онази Олимпиада ме накара да следвам и да се възхищавам на един-единствен състезател – Фабиан Канчелара.

Фабиан Канчелара в жълто в Обиколката на Франция
Как се случи? Колега от Босна и Херцеговина ми спомена, че е хубаво да пропуснем работата днес, защото предстои бягането по часовник. Беше голям фен. Караше велосипе
д постоянно и му се доверих, пропуснахме работния ден и тлъста надница, но се насладихме на велика победа на Спартак, както наричат още Фабиан. От тогава не съм спирал да го следвам, защото  е явление в световния спорт.  А и корените му са италиански. Още една причина да го харесвам.

Ето ме няколко години по-късно, пишейки тази статия за последната състезателна година в кариерата на Канчелара. Времето лети бързо. Като малък мислех, че това е поредното недоказано клише, но се оказа, че е напълно вярно.

Добрата новина е, че Фабиан ще се откаже буквално пред очите ни, допускайки ни до най-съкровените кътчета от неговия личен и професионален живот. Още тази събота (5-и март) от 21:15 започва поредицата на „Евроспорт 1“ – „Следвай Фабиан“. В нея големият спортист ще ни разкаже за забележителните си успехи, но и за шеметните разочарования.

Предаването ще покаже късометражен филм за случващото се зад кулисите  и интригуващи интервюта със Спартак, които ще позволят на зрителите да надникнат в посвещението на спорта, необходимо на спортиста, за да остане в кръга на най-елитните за повече от декада време.

„Последната година трябва да е специална“, казва Канчелара. „Това е годината, в която искам да постигна възможно най-добрата форма, но искам и да поговоря за други неща, да оставя нещо след себе си.“

А той е оставил много след себе си, връщайки Швейцария на колоездачната карта. Превръщайки себе си в посланик на този спорт в Конфедерацията. Канчелара има осем етапни победи в Тура, три във Вуелтата, безпрецедентен брой титли от класиките и... да, онази олимпийска титла от Пекин през 2008-а, с която ни подтикна да го следваме.


„Имам да споделя много спомени и истории. Следвайте ме и ще видите къде ще ви отведа“. – продължава великия колоездач в интервю за „Евроспорт“.

В първия епизод камерите влизат в дома на Канчелара, изпълнен с велосипеди и следи от успешната му кариера, проследяващи смайващите му триумфи, но и смазващи провали.  В епизода Фабиан ще очертае надеждите си за предстоящата 2016-та година, както и откритите си страхове пред най-голямото за него предизвикателство – отказването от професионалния спорт.

Ето няколко откъса от пилотния епизод на „Следвай Фабиан“, който можем да наблюдваме заедно на 5-и март от 21:15.

Фабиан за слуховете за електрически мотор във велосипеда му през 2010г.:
„Бях на диваха, наблюдавайки всичко това. Спомням си, че отстрани имах белгийска бира – точно пред въпросното „колело“.  Гледайки новините си казах: „Господи, какви идиоти сте!“ Ако искат, могат да дойдат в дома ми и да вземат колелото ми, то е тук.“

За Олимпийските игри в Лондон през 2012г.:
„2012 беше най-тежката година, защото след загубата в Лондон не карах дълго време. Бях празен, сляп. Все още вярвам, че златният медал тогава бе за мен.

За предстоящия спортен сезон:
„Основният план сега е фокусира върху пролетните класики и натискаме газта в тази посока. След това ще продължа в „Джиро д`Италия”, защото мисля, че нещо ми липсва. Липсва ми розово колело или розова фланелка и тази година имам възможността да ги завоювам.

Фабиан за най-голямото предизвикателство, което му предстои – пенсионирането:
„Стъпката, която правиш от спортист към „обикновен човек“ е винаги много трудна, защото е свързана с психологията. Можеш да видиш какво си постигнал, какво си спечелил и това помага малко…Но ако не си подготвен за това психически, ще се сринеш. Можеш да имаш толкова много от това, което искаш, толкова много победи, но не става въпрос само за това.Става въпрос за теб самия като човек, а ти не си Спартак, не си мъжа с швейцарската сила, който е размазвал конкуренцията в класиките, не си нито мъжа с най-много победи в бяганията по часовник. Не, аз съм Фабиан. Аз съм си аз.“

„Следвай Фабиан“ в ефира на Евроспорт 1 от тази събота (5-и март) в 21:15.  


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК 

03 март 2016

10 неща, които ще се случат на световното по биатлон

Логото на световното първенство по биатлон в Осло 2016
Осло ще приеме за шести път световното първенство по биатлон. Норвежката столица загуби битката за шампионата през 2015-а срещу Контиолахти. За последно столицата на Норвегия домакинства на първенството през 2000-а, а единственият все още състезаващ се биатлонист от онези времена е легендата Оле Ейнар Бьорндален. Краля на биатлона има намерения да прекрати изключителната си кариера пред краля на Норвегия.

Първенството включва 11 дисциплини, осем индивидуални (спринт, индивидуално, преследване и масов старт при мъжете и жените), две традиционни щафети и смесената, с която на 3-и март се открива форума. Първенството приключва на 13-и март с масовите стартове.


Оле Ейнар Бьорнадален - Краля 
Норвежците разчитат на медали основно при мъжете, където разполагат с великолепната четворка – Бьорндален, Йоханес Тингнес Бьо, Тарей Бьо и Емил Хегле Свендсен. Те обаче ще имат огромна съпротива от супер звездата на спорта Мартен Фуркад, който за пореден сезон показва своето превъзходство над другите. В борбата за медалите ще се намесят още Симон Шемп, Антон Шипулин, Симон Едер и други. Българският национален отбор разполага с намиращите се във великолена форма Красимир Анев и Владимир Илиев, които няма да изненадат с класиране в първите десет.

Оспорваният сезон при жените ще се пренесе и на територията на световното първенство. Норвегия е в криза, но Тирил Екхоф може да спечели медал в по-късите дистанции, докато борбата за златните отличия ще се разпредели между Габриела Соукалова, Доротея Вийрер.Дорен Абер, Макарайнен. Но когато става въпрос за световно първенство винаги оставяме отворена врата за много изненади.

Шампионатът може да наблюдавате в ефира на Евроспорт 1 с коментара на Ива Шкодрева Карагьозова, Асен Спиридонов и Ангел Искрев.

Световното първенство по биатлон може да наблюдавате на живо пряко в ефира на Евроспорт 1 от 03-и до 13-и март. 


А ето и няколко неща, които очаквам да се случат на световното първенство. Естествено с "намигване" и с пожелание за добро настроение. 
Две от най-чаровните биатлонистки в елита
1. Краля ще се срещне с Краля;

2. Габриела Соукалова ще използва поне три комплекта грим до 13-и март;

3. Норвежец ще спечели златен медал;

4. Симон Едер няма да има нито една бавна стрелба;

5. Пресконференциите на Йоханес Тингнес Бьо ще са хиляди пъти по-смешни от "Шоуто на Слави";

6. Поне 50 % от норвежкото население ще се влюби в Доротея Вирер. 

7. Братята Фуркад поне един път ще са наказани да белят картофи с голи ръце; 

8. Южнокорейските биатлонисти ще спечелят Оскар за най-много падания по пистата;

9. В края ще разберем дали ще има 44-годишен биатлонист на Олимпийските игри в Пьончан;

10. България ще има класиране в топ 10 на шампионата.


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК 

29 февруари 2016

Кой към какво се е запътил в Серия А?



Италианският футбол е моя дългогодишна страст, ето защо реших да пиша за футбол, макар  и рядко да коментирам този велик спорт. Стартът е за опашкарите, защото: 


Борба за оцеляване

Обзорът ще започне отзад-напред, защото там картината лека-полека започва да се изяснява. Положението на Верона продължава все повече да се влошава след като вчера те загубиха гостуването си на стадион "Фриули" от Удинезе с 0:2. Така със спечелените едва 18 т. от 27 мача, отборът на Верона заема последното 20-то място. Шансовете им за оцеляване с всеки изминал мач все повече клонят към нулата. Притеснителен факт е, че отборът има едва две победи от началото на шампионата. Пред тях съответно на 19-о и 18-о място са новаците Карпи и Фрозиноне. Липсата на опит се усеща в представянето и на двата отбора. Карпи направи 1:1 с Аталанта в този кръг, а Фрозиноне загуби като гост от Сампдори с 0:2. Други потенциални изпадащи са отборите на Дженоа, Сампдория и Палермо. Дженоа загуби като гост на Киево с 0:1, но освен ако отборът не влезе в много тежка серия трудно ще изпадне. Сампдория взе ценна домакинска победа с 2:0 както споменахме по-горе срещу пряк конкурент, а Палермо взе ценна домакинска точка срещу деветия в класирането отбор на Болоня.

Битка за нищо

Да, очите не ви лъжат! Тук говорим за отбори, които реално се намират под и над средата в класирането и не се борят за нищо. Това е така, защото те не са толкова слаби, че да изпаднат, но не са толкова силни и за да се класират за европейските клубни турнири. Аталанта, Торино, Емполи, Киево, Болоня, Лацио и Сасуоло - отбори, от които може да очаквате абсолютно всичко. Това е онзи тип противник, на който не искаш да гостуваш. Силни домакини, които могат по всяко време да объркат сметките на отборите в челото. Основните проблеми на по-горе изброените отбори идват от това, че често изпадат в ситуации, когато губят няколко поредни мача, а после обратното. По този начин се спасяват от изпадане, но не успяват да достигнат до нещо повече. Рядко се случва отбор като Лацио да попада в тази графа, но спадовете при тях този сезон са доста сериозни.

Ако желате да заложите за това кой ще спечели Калчото, ние ще ви предложим най-доброто място. Това е Sportingbet! Мястото, където може да откриете най-добрите съвети и коефициенти за залози. Това е най-добрият букмейкър, който може да използвате. На посечения линк ще откриете подробна информация  
Представители в Европа

Основната битка за петото място най-вероятно ще е между Милан и Интернационале, освен ако Фиорентина не продължи с колебливите си представяния на момент. Тази вечер миланският тим загуби с 0:2 от шампионата Ювентус и вече започва да се отдалечава от 3-тото място даващо право на участие в квалификационната фаза на Шампионска лига. Не трябва да забравяме и фактора Копа Италия, защото Милан едва ли ще има проблеми с преодоляването на Алесандрия. Другият отбор от Милано едва ли има някакъв шанс да грабне квота чрез купата след като бе разгромен с 0:3 в Торино отново от Юве. Има и такъв вариант, в който Алесандрия стига до финал и се класира за Лига Европа след като Юве спечели и двата трофея. Другите два отбора, които най-вероятно ще се преборят за европейските клубни турнири са отбори на Фиорентина и Рома. Римляните записаха 6-та поредна победа след като в събота вечер спечелиха с 3:1 като гост на Емполи. Рома водени от новия си стар треньор Лучано Спалети и новия си голмайстор в лицето на Стефан Ел Шарауи показват пробуждане след като бяха изпаднали в лоша серия. Вълците бяха сред отборите считани за фаворити преди началото на шампионата, но се видя, че и тази година не са готови за нещо по-сериозно. Фиорентина от друга страна започна много силно първенството, но след това започна да редува силни и слаби мачове, като вторите надделяваха. Отборът воден от треньора Пауло Соуса има тежката задача да спре един от фаворитите за титла Наполи. В миналия кръг Фиорентина грабна ценна победа като гост с 3:2 над Аталанта и показа за пореден път своите мераци за третото място и шансът да се доберат отново до турнира Шампионска лига.

Кой ще грабне титлата?

Върви ли Юве към 5-та поредна титла? Гарантирано това се опитат всички, особено след като неделя вечер зебрите грабнаха нова ценна победа с 2:0 срещу Интернационале. Отборът воден от специалиста Масимо Алегри стартира много слабо шампионата след като още в първия си мач записа загуба с 0:1 като домакин срещу Удинезе. След това последваха загуба от Рома с 1:2, равенства с Киево у дома 1:1, равен с Фрозиноне у дома 1:1, загуба от Наполи с 1:2 и други подобни грешки, които бяха отдалечили Ювентус сериозно от водачите. Реално се очакваше подобен спад след като през лятото Ювентус се раздели с част от своите най-големи звезди Андреа Пирло, Карлос Тевез и Артуро Видал. Отборът все пак беше подсилен с играчи като Пауло Дибала, Марио Манджукич, Алекс Сандро, Сами Кедира, Симоне Заза, Ернанеш, Куадрадо и др. Нужно бе време Алегри да напасне парчетата към цялостния пъзел. Първоначално специалистът от Ливорно опита да играе по-агресивно с 3-ма в атака, но след неуспешните опити премина отново към 3-5-2. Ценната победа срещу градския съперник Торино дошла в продължението с гол на Куадрадо, бе повратната точка в сезона на Юве и отборът направи серия от 15 поредни победи, които го изстреляха отново на върха. Миналата седмица, обаче отборът на Болоня спря тази серия след като записа 0:0 с Юве. Бианконерите бяха изцяло фокусирани върху предстоящата среща с баварците за Шампионска лига. През това време отборът на Наполи, който е воден от Маурицио Сари направи нова грешна стъпка след като направи 1:1 на "Сан Паоло" с Милан. В понеделник Наполи има тежката задача да гостува във Флоренция на местния Фиорентина. Сари определено трябва да подготви своя отбор, защото флорентинци са един от най-опасните домакини в шампионата. Водени от голмайстора на Серия А - Гонзоал Игуаин, Наполи ще опита да скъси отново дистанцията до Юве на 1 точка.'


Междувременно ако искате да прочетете професионално ревю за sportingbet , може да го направите на посочената връзка.



13 февруари 2016

Необикновеното тъжно


„Изяж си закуската или ще викна Трифон Иванов“ – така майките, а и бабите, на децата от моето поколение „заплашваха“ хлапетата си. И имаше причина, Туньо изглеждаше неподправено плашещо не само за малките, но и на всички нападатели, дръзнали да се сблъскат с желязната му дисциплина и себеотрицание, клонящо към липса на инстинкт за самосъхранение.

Трифон не беше най-голямата звезда на онзи отбор от Щатите. В него все пак бяха Стоичков, Балъков, Костадинов и много други. Но това, което той имаше в изобилие го отличаваше. Той притежаваше характер, който беше основен двигател в неговата футболна кариера. Освен това беше железен, стабилен и преди всичко добряк.

Всички помним онези голове срещу Уелс и Русия, всички помним и онзи момент, в който спаси сигурен гол срещу Германия с цената на силни болки в областта на слабините. Помним,  нали? Защото е важно. Защо ли? Защото такива като Трифон Иванов се раждат един път на много милиони. А в нашата държава ще става все по-трудно.

Един от най-сърцатите български футболисти, един от най-солидните защитници на България за всички времена, един от онези, които показвахащо е то отдаденост и мъжество. Един-единствен. Трифон Иванов. 


Скоро не ми е било толкова тъжно. Признавам  заплаках пред компютъра. Тъжно е, защото си отиде един от големите на България. Но нали знаете легендите никога не умират.

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК 

09 юни 2015

Един разединен народ…

Още една приятна статия на Мартин Меранзов за "българина" в българина


Омраза, завист или просто балканска простотия? Този въпрос си го задавам от край време при всяко българско участие, независимо дали говорим за отборен или индивидуален спорт, а даже може да минем и отвъд границата на спорта.

България е една малка държава, която няма как да се сравнява по бюджет, население, икономика, приходи и какво ли още не с почти всички държави от Европейския съюз, а и не само. За сметка на това страната ни не спира да ражда спортни таланти, а и не само. Поради естеството на тази статия ще се придържам само към спортните ни дарования.

Сигурен съм ,че не съм единствения човек, който се чуди защо след всяка загуба на някой от родните ни таланти или отбори народа започва масово да плюе и да твърди, че това е нещо напълно очаквано и че не ставаме за нищо. Защо когато даден наш спортист/отбор  (например Григор Димитров, Димитър Бербатов, Кубрат Пулев, националите ни по волейбол) имат слаб момент и изиграят някой-друг слаб мач веднага им се нахвърляме като хиени?

Когато печелят им се радваме, а част от народа си мълчи и се крие, докато дойде следващото слабо представяне, когато дадените ‘специалисти’ излизат от хралупите си и започват да обясняват как видиш ли са били прави и нашите спортисти не ставали за нищо и че било типично българска черта да си мислим, че винаги сме по-големи и по-талантливи от колкото реално сме. А дали е така действително? Всеки може сам за себе си да прецени.

Чудя се дали част от тези ‘специалисти’ са се замисляли как се изграждат тези наши таланти, при какви условия тренират, дали изобщо има къде да тренират, как се финансира началото на спортната им кариера преди да се появят спонсорите, колко енергия, желание, под и сълзи се влага, за да достигнеш нивото, което винаги си мечтал да бъдеш и да можеш спокойно да се определиш като част от елита.
        
        Замисляли ли сте се през какво минават тези хора само, за да достигнат мечтаните висини в кариерата си и да развяват родния флаг из целия свят. Всички знаем, че има един път, един по-лесен път по който всеки роден талант може да поеме – да, става въпрос за отиването в друга държава и състезаването под нейния флаг за повече пари, при по-добри условия, при по-голямо внимание от държавата и хората отговарящи за спорта и развитието на младите таланти.

Винаги ще има такива хора, които ще изберат този път и честно казано не ги виня, но защо не ценим тези, които остават, тези които имат наистина голямо бъдеще пред себе си и единствено можем да им покажем малко подкрепа, малко спокойствие да им дадем и от време на време да възкликваме с едно ‘Българи юнаци’ пред екраните или на стадиона/залата/корта.

Защо когато даден наш спортист постигне успех не го поздравим за това, а се опитваме да търсим под вола теле? Защо трябва винаги да гледаме от отрицателната страна на живота? Защо винаги се опитване да вадим кирливите ризи вместо да се насладим на момента и да се гордеем с тези наши спортисти и заради това, че представят родината ни в една хубава светлина по света?

Думите си мога да подкрепя с факти и точни моменти – защо когато Митко Бербатов стана голмайстор на Висшата лига не се зарадвахме, че имаме наш спортист на върха в едно от най-големите, за някои даже най-голямото и успорвано първенство на континента. Защо опитахме да омаловажим това му постижение с изказвания, че е вкарвал по 3,4 гола на слаби съперници, имал бил голове от дузпи, много чести вкарвал на празна врата. Какво значение има дали вкарваш на празна врата или преодоляваш вратар и трима защитници? Да, едното изпълнение ще е по-красиво, но и в двата случая все е гол. Няма да получиш допълнителни точки за това, че си минал цялата защита на противника. Какво значение има дали ще вкараш на Уигъл или Челси? Все е гол и все носи три точки на отбора ти. Да не би всички голове на Меси, Роналдо, Агуеро, Тевес да са срещу силни отбори и все да са от възможно най-трудните позиции, където им се налага да минават по няколко съперници? И те вкарват на празна врата, и те вкарват на Гранада, Сасуоло и Хъл Сити.

Защо когато Григор Димитров спечели даден турнир не го поздравим за това, а започваме да говорим как нямало голяма конкуренция в турнира, големите играчи не били там, а ако е имало някой от тях то той не е бил в добра форма и не се е напъвал много срещу нашето момче. Това си е техен проблем. Играеш в турнира, стигаш финала и го печелиш. Нали това е целта на спорта? Защо тогава търсим отново под вола теле? Защо не можем истински да се зарадваме на успехите на нашите спортисти? Мъри излиза и победаждава Димитров и започваме твърденията, че нашия не става за нищо и това му се показвало всеки път срещу големите, но когато нашия успее да победи Мъри (просто го давам като пример) то тогава видиш ли шотландеца не е бил във форма, не е бил напълно концентриран за мача, не се е раздавал на 100% и нашия заради това е спечелил. Мога да продължавам с подобни пример за други наши спортисти, но мисля, че разбрахте идеята ми.


Трябва да се научим да ценим талантите си, да се радваме, че въпреки многото трудности, много неуредици в спорта ни, а и не само тези хора остават и продължават да се борят като българи! Не избират по-лесния път, който започва от Терминал 2 на летище София, напротив – избират трудния и неотъпкан път, който е изпълнен с хиляди трудности. Подкрепяйте българското, вярвайте в себе си и в младите ни таланти и ценете хората, които остават верни на трибагреника и се чувстват горди с това, че са българи и искат да развяват родното знаме навсякъде по света, където ходят да се състезават. 

Мартин Меранзов

Къде и кога: стадион „Метрикън“ на 06 юни от 09:30 пряко по Евроспорт 2

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК

05 юни 2015

Най-естественото природно явление


Голд Коуст срещу Сидни Суонс пряко в ефира на Евроспорт 2 
Единият отбор лети в небесата, а другият очаква почивната седмица с нетърпение. Сидни пътува на север като фаворит за победата срещу Голд коуст, а постигне ли я тя ще бъде пета поредна. „Лебедите“ спечелиха леко срещу друг страдащ отбор миналата седмица – Карлтън.
Едва ли и този път ще имат проблем срещу раздирания от контузии тим на Родни Ийд. 

Халфовата линия на „суонс“ е във форма, от която би се страхувал всеки тим в Лигата. Ланс Франклин вкара седем гола в последния си двубой, което означава край на мини кризата пред нападателя.

„Слънцата“ не светеха срещу Хоуторн преди седмица, но с толкова много травмирани футболисти това изглежда най-естественото природно явление. Единственият шанс на Голд отново се зове Гари Аблет – младши. Той обаче не се намира в добра кондиция след повече от месец извън терените.


Къде и кога: стадион „Метрикън“ на 06 юни от 09:30 пряко по Евроспорт 2

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК

30 май 2015

ПРЕ-ди спортът да означава пари

4142145
Стив Префонтейн бяга финал на 5000 м в Мюнхен
Определям себе си като киноман. Напоследък съм се насочил към европейското, но и в американското все още се намират негледани бисери. Така беше и през 2009-а, когато открих един истински шедьовър. Казва се „Префонтейн“ и в него играе Джаред Лето. Признавам си, че музикалните му изпълнения с “Thirty seconds to Mars” изобщо не са по моя вкус, но в този филм Лето прави зашеметяваща роля.  Онази, която го изстрелва за голямото кино.
Историята разказва за живота на един от най-запомнящите се лекоатлети на САЩ – Стив Префонтейн. Той превръща името си в синоним на вяра, талант, отдаденост, лудост и целеустременост.  Именно на Пре, както още е известен Стив, е посветен и един от класическите турнири по лека атлетика в Щатите – класиката „Префонтейн“, част от най-комерсиалната верига Диамантената лига.
За съжаление Стив има кратък (умира в катастрофа на 24 г.), но много съдържателен живот. Много бързо извървява пътя от градския герой  към колежански герой до международна лекоатлетическа звезда. А след смъртта си няма как да не се извиси до легендарен статус в историята на Царицата. И той е напълно заслужен, защото Пре твори на пистата и извън нея. Той е част от революцията в леката атлетика в Щатите и тясно свързан със сътворявянето на гиганта „Найки“.
Рядката комбинация от талант, дисциплина, себеотрицание, класа и човечност го превръщат идол за тези, които той нарича „моите хора“ – отдадените фенове, които следят всяко негово бягане и го подържат с викове „Давай, Пре“.
Стив е роден в градчето Кус Бей в щата Орегон, където по-късно се превръща в истински герой. Баща му Рейнолд е ветеран от Втората световна война, но именно тя го среща с най-голямата му любов майката на Стив – Елфрийде. Срещат се в Германия, а през 1951-а година се появява плода на тяхната страст.
Пре израства като активно дете. Всеки ден, всеки час той е на различно място и твори нещо различно. Отличава се от другите хлапета. Обича спорта и в основното училище е в отборите по американски футбол и баскетбол. Много рядко го допускат до игра, заради ниския му ръст. Влюбва се в бягането, когато училищният отбор прекосява футболното игрище. Изоставя отборните спортове и намира истинският си талант.
Още през 1965-а година се докосва до бъдещия си треньор Бил Бауърман (бъдещ създател на „Найки“). По онова време Стив се подготвя под наставленията на Уолт МакКлър, който забелязва таланта на момчето и го превръща в истински доминант в средните и дълги бягания в щата Орегон. Следват титли, рекорди и много слава.
Време е за следващата стъпка – колежанския спорт. Префонтейн получава над 40 предложения от колежи, които са готови на всичко, за да го притежават в своя отбор. Повече от обажданията той насочва към МакКлър, който е убеден, че Стив трябва да тренира с Бауърман в  университета на Орегон.
В едно писмо към Префонтейн, Бил споменава, че той може да се превърне в най-великия бегач на средни и дълги разстояния. Решението е взето. Кус Бей и цялата лекоатлетическа общност в Щатите не осъзнава, че в този миг се заражда една от най-харизматичните фигури в спортния живот на Щатите за всички времена.
Цялата статия може да прочетете в Sporta.BG

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК

"Свраки" срещу "Кенгура"

Колингууд срещу Норт Мелбърн пряко в ефира на Евроспорт 2

Последният път, в който Колингууд се изправи Норт Мелбърн, „свраките“ унищожиха съперника си с четири гола на Травис Клоук само за едно полувреме. Този път „ууд“ е много по-млад състав и „северняците“ имат огромни шансове да заличат част от срама от онази среща.

Залогът е голям – Колингууд може да напредне с осем точки спрямо Норт, а при обратен развой на двубоя „кенгурутата“ ще изравнят „магпайс“ с по пет победи от началото на шампионата. 

Интересно ще е как и дали двата отбора са се възстановили от далечните си пътувания в последния кръг. Тогава Колингууд възвърна част от самочувствието си с лесна победа на стадион „Метрикън“ срещу Голд коуст, докато Норт получи безплатен урок от Фриментул на „Домейн“.

Силата на домакините се крие в посещенията им в 50-метровата зона – втори по този показател в Лигата, а съперникът тази неделя е едва 14-и. Още едно предимство на „магпайс“ е силата им в спечелените дуели. Те са първи в този елемент през сезона, а Норт е едва 15-и

Кога и къде: стадион „Мелбърн Крикет Граунд“ на 31 май от 08:20 пряко в ефира на Евроспорт 2.  

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК

27 май 2015

Тя проправи пътека на жените в спорта

Фани Бланкерс-Коен спеюели 4 златни медала на Олимпийските игри в Лондон през 1948-а

Хенгело (Холандия). 24-и май. Поредният турнир от „Световно предизвикателство“ на ИААФ. Или по-коректно  щеше да бъде поредният, ако стадионът не бе кръстен на легендарната Фани Бланкерс-Коен, а точно в този ден считаната за нейна наследничка Дафне Схиперс не бе подобрила националния рекордор на Кралството на 100 м.  Спомени, спомени. Някои от тях забравени, а за великите трябва да пише и споменава, защото те са една от причините леката атлетика да е Царица.

Фани Бланкерс-Коен (1918-2004) е позната още като Летящата домакиня. Холандката печели четири златни медала и подобрява световни рекорди на Олимпийските игри в Лондон през 1948 г., докато е бременна с третото си дете. 30-годишната атлетка е първата жена с подобен триумф. Успехът е зашеметяващ и помага за установяването на нежния пол като равноправен сред обществото в онези размирни години.

Франсина, каквото е пълното й име, дебютира на Олимпийски игри през 1936-а в  Берлин, когато е едва на 18. Тя не печели, но грабва нещо много по-важно. Автограф от нейния идол и герой – Джеси Оуенс. Години по-късно двамата се срещат отново.
„Когато го видях на Игрите в Мюнхен ’72 му казах „Ей, човече, все още пазя автографа ти, аз съм Фани Бланкерс-Коен, а той ми отговори веднага: „Няма нужда да ми казваш коя си. Знам всичко за теб. Беше толкова приятно. Джеси Оуенс знаеше коя съм“.   

Холандката споделя, че срещата й с американеца в Берлин я вдъхновява да тренира по-устремено. Но съдбата се намесва. Втората световна война спира Олимпийските игри през 1940 и 1944, но Коен не спира да тренира, мечтайеки за Олимпийско злато. Дори и да не е сигурна, че война ще спре навреме, за да е в своите най-силни години.

Войната спира. Опустошила всичко. Премазала мечтите на мнозина. Но не и на Коен. Мечтата й се сбъдва.  Когато Олимпийските игри в Лондон’48 чукат на вратата, холандката е на 30 години, омъжена с две деца – седемгодишно момче и двугодишно момиченце. Раждайки първото си дете, мнозина лекоатлетически специалисти смятат, че това е краят на нейната кариера.  По онова време майките сред топ атлетките са изключителна рядкост.  Коен си спомня:

„Получавах нападателни писма, хората твърдяха, че трябва да остана вкъщи при децата, а не да се боря за медали в Лондон. А един журналист написа, че съм прекалено възрастна и трябва да се грижа за семейството си. Когато го видях в Лондон само го посочих с пръст и се заканих, че ще го разубедя“.


Британският треньор по лека атлетика откровено се съмнявава в нейните способности, заявявайки малко нелепо -  „тази жена е възрастна, какво прави тук изобщо“. Но въпреки всичко Фани се класира като най-бързата холандка и избира четири дисциплини, на които да се бори за отличията – 100 м, 200 м, 80 м/пр и 4 х 100 м.

Цялата статия прочети в Sporta.BG

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК

25 май 2015

Болт за седми път на „Златен шпайк“

Юсейн Болт в Острава

Най-бързият човек на планетата Юсейн Болт се завръща в Острава за седми път. Ямаецът бе убеден от директора на турнира от сериите „Световно предизвикателство“ Ян Железни в последния възможен момент, въпреки натоварения график на спринтьора. Болт ще бяга за трети път на 200 м в Чехия. Дисциплината започва около 20:00 българско време на 26-и май (вторник).


Нов стадион ще посрещне топ лекоатлетите, сред които са още Дейвид Рудиша, Витеслав Весели, Богдан Бондаренко, Барбора Шпотакова, Крисчън Тейлър и Павел Маслак.                54-ото издание на „Златен шпайк“ ще се проведе на реновирания стадион „Витковице“. Евроспорт ще излъчи пряко бягането на Юсейн Болт, а запис от турнира попада в програмата на Евроспорт 2 в 23:00 в деня на надпреварата.  

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК

22 май 2015

Слънчево затъмнение

Голд Коуст срещу Колингууд в ефира на Евроспорт 2


Голд коуст сътвори най-голямата си победа в своята кратка история в Лигата в същия мач миналата година. "Сънс" ще се нуждае от подобен героизъм, за да победи намиращия се в прекрасна форма Колингууд. 

Победата изглежда не постижима на този етап. Именно този двубой миналата година е носител на срива в системата на „слънцата“. Тогава Гари Аблет –младши  се контузи в рамото. Маестрото все още не може да се възстанови, а според  Родни Ийд той никога няма да бъде същия футболист.

Контузията на Аблет не е единствена, а самочувствието в тима е ниско, заради продължаващата серия от загуби. Миналата седмица те се върнаха от Пърт след поражание от Уест коуст ийгълс.  Колингууд стартира обещаващо през първите седмици на шампионата, но трябва да се върне към победите след шокиращото поражение от Ричмънд миналата неделя. Ако желанието им да играят финал е сериозно, то ги задължава да спечелят предстоящия двубой.

Голд спечели двубоя срещу „магпайс“ през 2014-а само с пет точки, но доминира притежанието на топката с 378 срещу 332. Харли Бенел се отличи с 31, а Дейвид Суолоу , Дани Стенли и Джаръд Харброу добавиха 26. Отборът им ще се нуждае поне от същите цифри, за да разчита на победа срещу тежък съперник.

Двата отбора играят впечатляващо в ключовите борби през сезона. Колингууд е първи в това отношение с  148, 7 средно двубой, а сънс“ – втори с 144, 7. Очаква се брутална битка за всяка топка, което може да доведе до много „накъсан“ мач. Голямата разлика може да дойде във въздушните сблъсъци, където разликата е огрома в полза на „свравките“, а техният главен предводител във въздуха е Травис Клоукс с 19 марка средно на мач.
Едно от големите затруднения на „сънс“ през сезона е играта пред собствената им публика. Те загубиха два от общо три двубоя, докато „ууд“ има шест победи от осем мача в Голд Коуст. Има и добра новина за феновете на Коуст – отборът е първи в статистиката за „изчиствания“ с 44,4 на мач, а „магпайс“ едва на 11-о с 38, 1.
Къде и кога: стадион „Метрикън“ на 23 май от 09:30 пряко по Евроспорт 2.


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК