23 февруари 2015

Лудостта е качество


Спомняте ли си кога за последно направихте нещо лудо? Толкова лудо, че да промени деня ви, настроението ви, дори мирогледа. Лудостта е качество. Всеки, който я носи в себе си е благословен, защото е готов да промени света, околните, дните си - без да цели това, а само защото вярва в своето призвание и/или страст. 

Ако Алън Тюринг не вярваше в способностите си да дешифрова "Енигма", светът щеше да е различен. Ако Алберт Айнщайн не беше убеден в своите теории, едва ли развитието на човечеството щеше да тръгне в тази посока. А колко луд трябва да си, за да изкрещиш "и все пак Земята се върти", когато вече си на клада?
Защо започвам така тази статия ли? Ще ви върна още малко назад във времето. Годината е 2000-ата, а аз съм на 13 и нещо. Занимавам се с ориентиране от една година и всеки ден със съотборниците ми тренираме в благоевградския парк "Бачиново". Бягаме. Много. Забавляваме се. Много. Но всеки път, в който преминем покрай някой разхождащ се гражданин, следват подигравателни погледи, а понякога и велики слова като "А, бе, 'що тичате, да не сте луди"? 

Натискам бутона "Forward" до 22-и февруари 2015-а година. Напът съм да гледам филм в поредния мол (ах, как мразя молове), но не поредната американска лента. Ще гледам филм за едно предизвикателство, за едно голямо бягане, развълнувало много хора и отворило съзнанието на още толкова за красотата на планината, за свободата на бягането и спортуването сред природата. 

Досещате се, нали? Става въпрос за изпитанието "Ком-Емине" от лятото на миналата година. Кирил Николов -Дизела опита да подобри рекорда за бързо преминаване на най-дългия маркиран туристически маршрут в България. 600 км за пет дни -  безумно, лудо начинание. Настанявам се в салона, препълнено е. Предимно влюбени двойки, а дори няма да гледаме "50 нюанса сиво". Филмът се казва "Достигни лимита си". Следват 50 минути, в които си задавам купища въпроси... някой от тях са фундаментални като "Дизела наистина ли е толкова луд?".

50 минути, в които осъзнавам, че онези моменти от 2000-ата година вече са безвъзвратно отминали. В България има заченки на спортна култура. Фактът, че гледам български филм за планинско бягане в комерсиално кино, е красноречив. И защо е така ли? Заради спортисти като Кирил Николов – Дизела, на които не само им хрумва подобна налудничева идея, а и са достатъчно убедени в нея, за да привлекат още „луди“ ентусиасти, които да ги подкрепят в начинанието.


Продължавам да гледам и всеки кадър ме пренася в планината. Всяка сцена ме подтиква да усещам болката на Дизела, а цялостното усещане е за една пълна лудост, но от онези, които и ти би искал да опиташ. Веднага, по възможност. Кирил не подобри рекорда, но това не е самоцел, както самият той каза преди да потегли от връх Ком. 

Проектът „Ком-Емине“ е успешен, защото със своята „лудост“ докосна мнозина. Рекордът ли? Той ще падне. Скоро. А дотогова помнете: лудостта е качество. 


Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
Следвай ме в Twitter: ТУК


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

3 comments:

Анонимен каза...

И все пак, крилатата фраза приписвана на Галилей е само един мит, както е и мит че е бил изгорен на кладата. Истината е че той официално се отказва от вижданията си за да спаси живота си. Което е съвсем нормално и човешко и в никакъв случай не омаловажава приноса му към човечеството. Само че на кой му е нужна прозаичната, човешка и понякога дори малко нагарчаща истина когато може да я замени с един божествен и митичен герой?

Unknown каза...

Въпреки, че не споменава имената им, в главата на автора е станала каша от историята на Джордано Бруно (изгорен на клада 1600 г.) и историята на Галилео Галилей, с фразата, която му се приписва и която за пръв път се появява в една картина от времето, малко след смъртта на Галилей. Иначе се сравняването на "лудостта" на Галилей с тази на Дизела е красиво и патетично. Доколко е на място, не се наемам да съдя.

Unknown каза...

Здравейте, приятели, радвам се, че статията е пробудила във вас подобни мисли. Запознат съм с легендата за Галилей, но в текстове като този е допустимо да се пренебрегне истината или да се доизкриви. Нали сте гледали "Игри на кодове", жесток филм, който доста грубо премазва исторически факти, но това не го прави по-малко истински.

А аз не си позволявам да сравнявам Дизела с Галилей. Тръгвам от там като отправна точка, пренасям ви в моята действителност през 2000-ата година и чак след това се появява историята на Дизела. А и думата "патетично" не е много на място, по-скоро проникновено.

Не приемайте нещата толкова "буквално".

Поздрави,

А