Победа с усмивка на лицето

Денят е 13 януари 2006г., а немските любители на биатлона все още се адаптират към решението на легендарната Уши Дизел да прекрати изумителната си кариера след края на сезона. В онзи януарски ден, Руполдинг за пореден път е домакин на кръг от Световната купа. Дизел е болна, но с номер 51 на старт застава момичето, което съвсем скоро ще накара германците да преодолеят липсата й – Магдалена Нойнер.

Тя дебютира в Световната купа със статут на световна шампионка при девойките, но преминаването към дамския биатлон не винаги е толкова лесно. Този урок много бързо научава и Нойнер. Усмихнатата девойка повежда след първа стрелба, но пропуска цели три мишени на втора и приключва 51-ва в крайното класиране за деня. Едно е сигурно, новото момиче на Уве Мюсиганг загатва за огромната си класа още в първия допир до сериозния спорт.

Една година по-късно, Уши Дизел вече е анализатор на немската телевизия, а Магдалена Нойнер печели своята първа победа при жените, все още ненавършила 20 години. С усмивка на лицето Нойнер впечатлява публиката в Оберхоф, печелейки спринт с две грешки в стрелбата. А този успех отключва изумителна серия до края на сезона. Нойнер печели две световни титли на първенството в Антхолц-Антерселва (Италия) и гарнира невероятната си година с още четири победи в последните два кръга. Светът на биатлона заговаря за „Феномена Нойнер”.

През следващия сезон Магда, както я наричат нейните приятели, качва още едно ниво в кариерата си. Нойнер се превръща в най-младата носителка на Кристалния глобус – едва на 21 години след четири победи през сезона, сред които трета световна титла от първенството в Йостерсунд.

Момичето от Валгау продължава да твори история сезон след сезон, записва победа след победа, превръщайки се в любимка не само на феновете, но и на журналистите, имащи отношение към биатлона, заради харизмата, поведението и неизмената й усмивка. Нойнер сбъдва мечтата си за олимпийско злато през 2010 във Ванкувър, като доминира в преследването и масовия старт, а в края на сезона отново прибира големия Кристален глобус у дома.

Пет години след първата си победа за Световната купа, Нойнер изравнява великата Дизел, с която неизменно търпи сравнение от началото на кариерата си. 24-годишната германка спечели на 2 февруари своята 30-та победа пред очите на норвежкия крал Харалд V, а 48 часа по-късно Нойнер вече изпреварва своята легендарна сънародничка.

След общо 58 подиума, 31 победи за Световната купа, десет титли от световни първенства и два олимпийски триумфа, единствената останала цел пред Нойнер е 42-те победи на фамозната шведка Магдалена Форсберг. Цел, която е недостижима, не защото Нойнер не е способна, а защото предварително обяви отказването си след края на настоящия сезон и втрещи всички любители на биатлона. Пикът в кариерата на великата германка ще бъде домашното световно първенство в Руполдинг, там където преди повече от шест години тръгна за големия биатлон.

След това… ами след това може да се обърне сериозно внимание на приятеля си Йозеф Холцер в родния Валгау, а за нас, приятелите на този велик спорт, остава надеждата, че отново ще видим чаровната й усмивка след поредната й победа за Световната купа. Защото спортът се нуждае от заразната й харизма

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още

On Focus: Lolo Jones

Частично възмездие и голямо облекчение. Това трябва да са чувствата, които са обзели душата, скрита в грациозното тяло , на една от най-чаровните атлетки - Лоло Джоунс. Американката е новата световна шампионка в дисциплината 60м. с препядствия. Нищо изненадващо, ако не бяха грандиозните провали на хърделистката на последните три големи форума.

Лоло Джоунс е уникална. Майка й е бяла, баща й - афро-американец, но във вените и тече кръв с френски, та дори норвежки гени. Родена е на 05.08.1982г. в столицата на щата Iowa – Des Moines. Животът на Лоло никак не е толкова приказен, колкото изглежда усмивката й. Бащата на Джоунс прекарва повече време в затвора, отколкото близо до многодетното си семейство. Майката на Лоло, Лори, работи на две места, за да издържа петте си деца. По това време младата атлетка сменя цели осем училища за същия брой години. Не са рядкост случаите, в които семейството остава без дом. На път за поредния нов град, Лоло се обръща към майка си с думите: „Мамо, не мога да живея в град, в който няма писта. Искам да преследвам мечтата си”. Джоунс е само на петнадесет години в онзи съдбоносен ден. Мечтите се сбъдват, само когато вярваш силно в тях.

Четири години по-късно, Лоло се е превърнала в най-перспективната хърделистка. Талантът й е безмерен, качествата много, но уникалната й техника я прави различна. Получaва стипендия за щатския университет в Айова, но предпочита да се присъедини към отбора на университета в Луизиана. Посъветвана от друг елитен хърделист - Ким Карсън.

И както се случва само по филмите, Лоло Джоунс изминава пътя от немотията към спортния триумф. Приказката започва. Успехите се редят един след друг. Печели медали от колежанските първенства и константно е част от националния отбор на САЩ. Олимпийските игри в Атина се превръщат в основна цел за талантливата бегачка. Неоспоримият й талант е забелязан от великия треньор Денис Шейвър, който се заема с подготвката за предстоящите Игри в Гърция. Два месеца преди тях се провежда националното първенство на САЩ, а провалът на Джоунс е неочакван. Тя не успява да се класира за финала, с което мечтата й за участие на Олимпийски игри е покосена. В онзи драматичен момент, Джоунс се приближава към своя треньор с думите „ Провалих се, искам да се откажа”, а Шейвър отвръща хладнокръвно – „ Ще се видим на тренировката утре”.

Да гледа Олимпийските игри по телевизия е болезнено за Лоло Джоунс, нуо тя не се предава. Следват няколко добри сезона, в които американката преминава като тайфун през редица състезания. Записва най-добрия си резултат на 100м. хърдели – 12.51. Целта отново е една, а именно Олимпийските игри, този път, в Китай. Тя влиза във финала като освовен фаворит за титлата и така до деветото препядствие, в което Джоунс се препъва, а мечтата й умира за части от секундата. Разочарованието е голямо, болката е убийствена, грешката – необяснима. Лоло не успява да скрие сълзите си, които се стичат по лицето й неконтролируемо. Провалът е запомнящ се , но онези кадри с плачещата Лоло ще останат в историята на спорта.

Въпреки това чаровната атлетка приема неуспеха с характерната си усмивка. Сезон по-късно тя е великолепна в състезанията на закрито. И точно тогава получава неприятна контузия, която нарушава тренировъчния процес за повече от месец. Възстановяването минава добре за Джоунс, тя се завръща точно преди националното първенство на САЩ, което е контролно бягане за определяне на отбора на „янките” за Световното първенство в Берлин през 2009г. Джоунс губи баланс отново в полуфинала, отново на онова проклето девето предпядствие и отново голямата й цел за сезона е неосъществена. Поредният голям форум , на който Лоло Джоунс няма да участва. От това се възползва най-авторитетната спортна телевизия в Европа – Евроспорт. Те канят красивата атлетка за анализатор на първенството, а рейтингите съвсем нормално се покачват.

Обречена да се проваля на големи състезания Джоунс започва сезона на закрито с големи надежди. Резултатите й са стабилни, а Световното първенство в Доха се приближава със страшни сили. Три старта до заветната титла. Лоло се класира без проблеми за предпоследния старт. Гледайки бягането в полуфинала и драстичното изоставане на Лоло, бях потресен. Не исках да повярвам, че тази велика атлетка ще се провали отново. В последните метри успя да развие бягането си и с голяма мъка да заеме четвърта позиция, която все пак я класира за финала. Американката е безкомпромисна в него, няма и помен от неубедителната Лоло, която сме зърнали само преди час. Джоунс прелита над всички препядствия и печели титлата с колосална разлика пред втората. Възмездие, облекчение, сладка мъка и много, много сълзи, но този път от щастие, обливат лицето на шампионката.

Възмездие и за нас, любителите на атлетиката, защото една от емблематичните състезателки най-после успя да докосне върха, но до него има още две стъпки – Световното първенство в Даегу догодина и Олимпийските игри в Лондон.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още

On Focus: Petter Northug

Петeр Нортхуг се утвърди като най-добрия ски бегач много преди Олимпийските игри във Ванкувър, но златно отличие от най-големия форум окончателно узаконяваше превъзходството му.

Той е роден на 06 януари 1986г. в Левангер (градче в централна Норвегия). Точно двадесет и четири години по-късно, норвежецът печели своята пета етапна победа в Тур дьо Ски. Петeр навлиза в Световната купа през сезон 2005-2006г, но все още редува участията си с тези в Скандинавската надпревара. Още в рамките на този сезон, 20-годишният Нортхуг печели своята първа победа и то каква. Надделява в дисциплината 2х10км преследване, а втори и трети остават Тобиас Ангерер и Аксел Тайхман. Първият грабва Световната купа за сезона, а Тайхман я печели година по-рано. Годината завършва с още два подиума, втори позиции в Япония и Франция. Ясно е едно - на сцената се е появил нов актьор, който е готов на всичко, за да промени статуквото.

Ударното начало на Нортхуг при мъжете идва съвсем естествено, само за две години той печели пет златни и един сребърен медал от две Световни първенства за младежи. Неслучайно именно той е първият ски бегач, който подписва спонсорски договор преди да пробие в Световната купа. Известен със своя силен характер, Нортхуг признава, че е бил тотално разочарован от треньорите, които не го селектират за Олимпийските игри в Торино през 2006г., а там норвежкото ски бягане претърпява тотален крах.

Лятото на същата година идва с приятна новина за Нортхуг. Той ще бъде основен избор на треньорите за сезон 2006-2007. Един път получил шанс да излети, норвежецът никога повече не се приземява. Следват четири невероятни години, в които печели десет победи и още три подиума. Завършва втори в генералното класиране за Световната купа през сезон 2008-2009 и е лидер във временното подреждане за настоящия. Две поредни години е втори в крайното класиране на Тур дьо Ски, а в четирите издания на надпреварата завоюва пет етапни победи.

Нортхуг печели своята първа световна титла при мъжете от първенството в Сапоро. Прави го в щафета 4х10км, заедно със сънародниците си Хетланд, Рьонинг и Бьорндален. Две години по-късно предизвиква истински фурор в Либерец, където става троен световен шампион, включително и на 50км свободен стил.

Нортхуг вече е легенда в своята родина, но знае, че за да остане в историята трябва да се докаже и на Олимийските игри във Ванкувър. Състезанията не започват добре за него. Крах в първото бягане на 10км. свободен стил, бронз в класическия спринт и единадесето място в преследването на 2х15км. Медиите в Норвегия вече говорят за грандиозния му провал, а той дори отказва коментар.

Денят е 22 февруари. Дисциплината е отборен спринт. Норвегия е в състав Остейн Петерсен и Петер Нортхуг. Пет изнурителни обиколки вече са изминали, а младият германец Тим Чарнке е направил бягане за историята. На последен пост за Германия е старият познайник на Нортхуг - Аксел Тайхман. Той води до влизането в последни 400м, точно тогава Нортхуг предизвиква истинска експлозия на Олимпийския парк в Уистлър. Феноменалният му финален спринт отказва съперниците замо за петдесет метра. Норвегия печели своя първи златен медал от мъжкото ски бягане. Нортхуг вече гледа към оставащите две надпревари в програмата, а след тях ще има възможност да се отдаде на любимото си занимание - покера.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още

On Focus: Vincent Jay

Почитателите на френския биатлон и в частност мъжкото му направление изпаднаха в траур, когато на 11 март 2007г. великият Рафаел Поаре реши да прекрати супер успешната си кариера. Тогава цялата тежест на надеждите и очакванията се стовари върху олимпийския шампион Венсан Дефран, а около него израстваше новото поколение на френския биатлон. Братята Симон и Мартен Фуркад се отличаваха, а по-големият дори облече жълтия стартов номер за водач в генералното класиране за Световната купа.

Всичко това се промени в един дъждовен ден обединил в себе си много празници – 14.02.2010г. Вторият състезателен ден от Олимпийските игри във Ванкувър започна с мъжкия спринт в биатлона. Шести по трасето, като пълен аутсайдер, потегли младият французин Венсан Жей. Двадесет и четири минути по-късно, той е основен претендент за олимпийската титла. Фаворитите са далеч зад него – Бьорндален сам бламира шансовете си, надеждите на другите бяха повалени от времето, а Жей вече усещаше, че е сътворил история. Първи златен медал за Франция в дисциплината, дори кумирът му Поаре не е достигал до този върхов резултат.

Жей навлиза в мъжкия състав на Франция в последната година на Рафаел Поаре. Венсан има възможност да бяга в четири старта заедно с великия биатлонист. Жей съвсем закономерно е интегриран в А отбора на „петлите”, година по-рано е спечелил сребърен медал в спринта от Световното първенство за младежи. Жей регистрира шест старта за Световната куа от сезон 2006-2007, а най-доброто му класиране идва в Ханти-Мансийск - 58-ми в спринта.

Сезон по-късно, Жей намира място в състава все по-регулярно, но резултатите не впечaтляват. Пробивът идва в сезон 2008-2009, когато Венсан започва да се yтвърждава като основен състезател във френския тим. Невероятното десето място в Хохфилцен е последвано от 15-та позиция в масовия старт в Оберхоф, а всичко това идва като предизвестие за изненадващото първо място от класическия биатлон във Ванкувър година преди Игрите.

Датата е 11 март 2009г., точно две години след като Рафаел Поаре слезе от сцената - Франция намира своя нов герой.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още

On Focus: Anastasiya Kuzmina

Анастасия Владимировна Шипулина-Кузмина е първата рускиня, която взе златен медал на Олимпийските игри във Ванкувър. Той обаче ще бъде записан в сметката на Словакия. Първи златен медал в историята за страната. Изненадващо или не, Кузмина спечели спринта на 7,5км. дори с една грешка в първото си упражнение и остави зад себе си всички фаворитки в това число германки, французойки, рускини, норвежки и шведки.

Кузмина е родена на 25 август 1984г. в руския град Тюмен. Двадесет и една години по-късно тя дебютира в Световната купа по биатлон. Това се случва в немския зимен център Оберхоф, а дисциплината е спринт. Класирането е слабо, защото Анастасия Шипулина ( по това време) не попада в преследването и остава 67-ма. До края на сезона следват само още четири старта, а най-добрoто класиране Кузмина осъществява в спринта - 37-ма в Руполдинг. Успоредно на Световната купа, Анастасия печели европейски титли в Новосибирск от преследването и щафетата.

Сезон 2006-2007 започва обнадеждаващо за рускинята - 13-то място в първия старт за сезона индивидуалното в Йостерсунд. Травми я изваждат от биатлона за дълго време, а вторият и сезон в СК завършва само с три участия. Твърде недостатъчни, за да се отвърди в тима. През пролетта на 2007г. се омъжва за израелския ски-бегач Даниел Кузмин, а няколко месеца по-късно на бял свят се появява сина и - Елисей.

Подкрепяна от съпруга си, Кузмина предприема много важна стъпка в живота си- взима словашко гражданство и прави опит да възроди спортната си кариера. Установява се в Банска Бистрица, започва да тренира целенасочено и бързо се превръща в лидер на женския състав. Сезон 2008-2009 отново не започва добре за Кузмина и тя изглежда обречена да тъне в посредственост. Пропуска първите два кръга в Швеция и Австрия, но се вкючва в третия кръг в Хохфилцен. Резултатите - 36-та в спринта и 14-ти с щафетата на Словакия. Контузия я лишава от участие в четвъртия кръг в Оберхоф, възстановява се за състезанията в Руполдинг и Антхолц, но резултатите отново не са впечатляващи, а Световното първенство в Пьонгчанг вече е твърде близо.

Надпреварите в Корея започват великолепно за Кузмина, а именно седмо място в спринта и върхово постижение в кариерата и. Седемнадесетото място в преследването и двадесет и деветото в 15-те км. бързо я свалят на земята, но само, за да излети отново. Следва великолепно и също толкова неочаквано второ място в масовия старт, за който се класира благодарение единствено и само на седмото си място в спринта. Анастасия вече се сигурна, че е постигнала върха в кариерата си, а руснаците започват да съжаляват, че са я изпуснали. Завършва сезона с още две класирания в десетката и 30-та позиция в генералното класиране за СК.

Кузмина стартира слабо в откриващия кръг на сезон 2009-2010 в Йостерсунд, Швеция, но напомня за себе си в Хохфилцен и Поклюка като в Словения достига до втория си подиум - трета позиция в индивидуалното. Нова година Кузмина посреща по най-лошия възможен начин, точно на 01.01.2010 рускинята е на лагер в Обертилиах, една от най-трудните писти за биатлон в Европа. Миг липса на концентрация и последствията са жестоки - счупване на фаланги в дясната и китка. Травма, която я вади от строя за кръговете в Германия, но тя се възстановява изумително бързо и се връща в Антхолц-Антерсе
лва само с мисълта за добро представяне в предстоящата след месец Олимпиада във Ванкувър.

13 Февруари се оказва най-щастливия ден в живота на Анастасия Кузмина. Неочаквана, впечатляваща, втрещяваща, но заслужена олимпийска титла в спринта. Другото е история.

Анастасия е сестра на Антон Шипулин, който е в първия отбор на Русия. Двамата започват да се занимават със ски-бягане на много ранна детска възраст. Първият им треньор се казва Сергей Шестов, който работи в спортното училище в Тюмен. Междувременно Кузмина завървшва право в Тюменския университет, но никога не си е помисляла да се разделя със спорта и за добро, тъй като сме длъжни да очакваме още изненади от рускинята, коята бяга за Словакия, а в руския национален отбор имат всички причини на света да се ядосват за това, че не са и повярвали.

Статията може да прочетете и в Sportni.BG

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още