06 февруари 2007

Мразя зимата , мразя снега !!!

Снег пффф Пиша чак сега , защото търсех снимки от ски-курса ми, който се проведе от 16 януари до 29 януари , т.е. около две седмици.Тръгнахме от с.Железница и ни очакваше един доста приличен поход , при който качихме 1100 метра надморска височина за 2 часа.До тук добре.При качването обаче се подхлъзнах и си изкълчих палеца на дясната ръка , незнаех че такова нещо може да боли толкова много.Като отидох при лекаря ми каза дежурните думи за него "Нищо ти нЕма",след около месец и половина ще ти мине, тогава мислех че се шегува,ама явно не се е.И така се започна голямата къръщина около мен.Дадоха ми обувки,от кокто всекк път ,когато ги обувах трябваше да изпитвам ужасни болки.На всичкото отгоре няколко пъти ми взимаха щеките и ските по погрешка.Иначе като изключим липсата на сняг и това , че в хижата имаше 2 бани за 90 човека с топла вода 15 минути дневно всичко беше перфектно :).Два от дните покарахме , така наречените "писалки ", което си беше чисто удоволствие сравнение с алпийските ски.Направихме и един поход до Черни връх като аз отидох със ски-бегaчите,защото не издържах на наистина бавното темпо на групата.Пет дни преди да си заминем заваля доста сняг и положението стана доста зле ,виелици,вятър и тн.В последния ни ден ни изкараха на може би най-голямата виелица , която бях виждал , имаше сняг , колкото през целия си живот не бях виждал.Вятъра духаше от север , а аз не си бях сложил шапката правилно и едното ми ухо се показваше до половината.След 15 минути чувам как един от инструкторите ми крещи "Ей ухотото ти е бяло".Викам си "Тоя пък какво говори" и си продължавам.Добре , че дойде при мен и видях за какво става въпрос в отражението на очилата му иначе сега щях да съм без едно ухо , защото положението беше наистина зле.На следващият ден за капак на целия кърък ми се скъса сака и трябваше да ходя 2х със скъсан сак в еднометрови преспи сняг.За 14 дни горе имам 2 дни ски и 2 похода това е което отчетох като някакъв тренировъчен процес.
Reactions:

1 comments:

alvin каза...

Поздрави за блога, човече.
Навремето тренирах ориентиране около, мм, 7 години. После спрях и сега са ми останали само хубавите спомени и любовта към природата. Не знам в момента какво е положението по състезания, но преди 10-12 години всички отбори опъваха палатките и купона беше повсеместен.

Изтеглих си няколко карти, ще ти погледна и маршрутите. С изключение на тия в градовете. Мразя ориентиране сред стотици сгради. Местните имат ебаси предимството :)

Айде, успех :)