След бронзовия медал спечелен от Иван Сираков на Младежкото световно първенство в Австралия, не успях да проследя оставащите дисциплини от програмата.Причината за това беше предстоящия ми курс „Водни спортове”, провеждащ се на базата между Равда и Несебър т.е. между е доста пресилено, защото двете населени места са почти слети.
Предстояха ми 14 дни изпълнени с емоции и забавления, но ми беше нужна и малко воля, за да продължа да тренирам и там.Радостното беше, че успях малко трудно ми беше да намеря подходящо място, но все пак намерих една обиколка от около 600м.Почивните ми три дни са впечaтляващи като се вземат в предвид обстоятелствата.
Курсът иначе премина добре, много по-добре от зимния такъв.Спортът ми по избор беше Ветроходство, а другите часове бяха ‘Плуване’, ‘Гребане’, ‘Кану-Каяк’, ‘Водно-спасителен минимум’.На 23 юли се случи и нещо, което никога не съм вярвал, че мога да направя.Преплувах така нареченият ‘Плувен маратон’ с дължина от над 1800м, въпреки че не плувах класиката, а именно с.Равда – Несебър, а дължини (36) съм доста радостен от този факт, на всичкото от горе цялото растояние изплувах в стил ‘Кроул’.По-ранното ми плуване на изпита се наложи заради вече предвиденото ми участие в ‘Тара Оупън’.
Така на 25 юли взех последният си изпит и заминах за Бургас.Там имах повече от 6 часа за губене.Минавайки през Морската градина видях надпис ‘25 Младежко световно първенство по Ветроходство’ - ето какво щях да правя.Никога не съм си представял, че този спорт може да бъде толкова динамичен и увлекателен.С качването ми във влака за София започна едно наистина дълго пътуване до Баина Башта, което щеше да протече в два дни и в над 1000км.Пристигайки рано сутринта в София отидох до завод Витоша, откъдето с колата на Венци Венев заминахме за мястото на Тара Оупън.
Баина Башта се намира на границата на Сърбия с Босна и Херцеговина, трябваше да прекосим половината страна.Изключително тежко и уморително пътуване и в 20 часа местно време бяхме на ‘мястото на събитието’ – малък град, много хора и чудесно време.Настаних се в Спортната зала на града, където аз и Васил Димитров спахме на хандбалното игрище и по-специално до двете греди на една от вратите.Бъзикихме се, че нашата стая е 600кв.м с 1000 седящи места и още много екстри, но истината е че преживяването си заслужаваше.Дойде и време за състезание!
Средна дистанция – 27.07
Тя се проведе в ‘Национален парк Тара’, много каменист, средно-пресечен терен с обли форми и голямо количество понори.Стартирах осма минута разгрях добре и дойде време да взема картата в ръцете си.Първа точка – лесна.За втора загубих известно време не можех да свикна с мисълта, че на места вместо върху почва тичах върху камъни.Загубих се много лошо за пета и повторих упражнението за осма, така финиширах с второ време на 3’55’’ от победителя за деня , който беше чех.
Карта от средната дистанция не ми бе предоставена.
Дълга дистанция – 28.07.
Бях доста амбициран да се справя добре на Дългата дистанция, а това изискваше концентрация, затова половин час преди старта ми бях само аз и плейъра ми.Стартирах отново осма минута.Маршрутите за този ден бяха дело на доц.Валентин Гърков, а началото изобщо не ми допадна – 14 хоризонтала на горе.Грешка за трета, но нищо фатално.Без загуба на време до 9 точка, на която на няколко пъти си сменях варианта, изходния ориентир и накрая я подминах с около 70 метра.Преминах през видимата в добро физическо състояние, а следващата точка беше с 10 хоризонтала изкачване.След нея сбърках много глупаво за втората видима отсечка, отидох на съседна точка и докато се усетя бяха изминали 4 минути.Следваха две поредни дълги отсечки през поляната и финал В моята група имаше доста деклaсирани и така победих второто време с 19 минути,а в генералното поведох с над 25.
Дълга дистанция
Спринт град Баина Башта 29.07
Най-интересното за мен състезание от трите дни щеше да се проведе в самия град-домакин на състезанието.Рано сутринта аз и Васко се отправихме към стадиона на града, където беше предстартовата зона.Отново загрях доста добре като направих 10 обиколки на 400м писта и бях готов за един наистина хубав спринт.Стартирах уверен, бягах добре, не допусках и грешки, за 4 спрях за няколко секунди, защото ситуацията не ми хареса много, но все пак продължих, защото точката беше под стълбите на нашия ‘хотел’.До края не допуснах грешка и финиширах двукилометровото трасе с време 11’13’’ като победих второто време от моята група с на 2’30’’, а от всички възрасти имащи същият маршрут второто време беше с 51’’ по-бавно от моето.Наистина направих едно добро бягане като се има впредвид, че по минути на километър ме бият само Николай Димитров- Коко и победителя при мъжете за деня Игор Вукинич.Така с предмина от над 32 минути спечелих Тара Оупън в наистина слаба конкуренция, но съм доста доволен от втория и особено от третия ден.
Спринт град Баина Башта
Сега се прибирам в Благоевград и оттам след няколко дни заминавам за Мальовица, където ще бъда за 14 дни.
Предстояха ми 14 дни изпълнени с емоции и забавления, но ми беше нужна и малко воля, за да продължа да тренирам и там.Радостното беше, че успях малко трудно ми беше да намеря подходящо място, но все пак намерих една обиколка от около 600м.Почивните ми три дни са впечaтляващи като се вземат в предвид обстоятелствата.
Курсът иначе премина добре, много по-добре от зимния такъв.Спортът ми по избор беше Ветроходство, а другите часове бяха ‘Плуване’, ‘Гребане’, ‘Кану-Каяк’, ‘Водно-спасителен минимум’.На 23 юли се случи и нещо, което никога не съм вярвал, че мога да направя.Преплувах така нареченият ‘Плувен маратон’ с дължина от над 1800м, въпреки че не плувах класиката, а именно с.Равда – Несебър, а дължини (36) съм доста радостен от този факт, на всичкото от горе цялото растояние изплувах в стил ‘Кроул’.По-ранното ми плуване на изпита се наложи заради вече предвиденото ми участие в ‘Тара Оупън’.
Така на 25 юли взех последният си изпит и заминах за Бургас.Там имах повече от 6 часа за губене.Минавайки през Морската градина видях надпис ‘25 Младежко световно първенство по Ветроходство’ - ето какво щях да правя.Никога не съм си представял, че този спорт може да бъде толкова динамичен и увлекателен.С качването ми във влака за София започна едно наистина дълго пътуване до Баина Башта, което щеше да протече в два дни и в над 1000км.Пристигайки рано сутринта в София отидох до завод Витоша, откъдето с колата на Венци Венев заминахме за мястото на Тара Оупън.
Баина Башта се намира на границата на Сърбия с Босна и Херцеговина, трябваше да прекосим половината страна.Изключително тежко и уморително пътуване и в 20 часа местно време бяхме на ‘мястото на събитието’ – малък град, много хора и чудесно време.Настаних се в Спортната зала на града, където аз и Васил Димитров спахме на хандбалното игрище и по-специално до двете греди на една от вратите.Бъзикихме се, че нашата стая е 600кв.м с 1000 седящи места и още много екстри, но истината е че преживяването си заслужаваше.Дойде и време за състезание!
Средна дистанция – 27.07
Тя се проведе в ‘Национален парк Тара’, много каменист, средно-пресечен терен с обли форми и голямо количество понори.Стартирах осма минута разгрях добре и дойде време да взема картата в ръцете си.Първа точка – лесна.За втора загубих известно време не можех да свикна с мисълта, че на места вместо върху почва тичах върху камъни.Загубих се много лошо за пета и повторих упражнението за осма, така финиширах с второ време на 3’55’’ от победителя за деня , който беше чех.
Карта от средната дистанция не ми бе предоставена.
Дълга дистанция – 28.07.
Бях доста амбициран да се справя добре на Дългата дистанция, а това изискваше концентрация, затова половин час преди старта ми бях само аз и плейъра ми.Стартирах отново осма минута.Маршрутите за този ден бяха дело на доц.Валентин Гърков, а началото изобщо не ми допадна – 14 хоризонтала на горе.Грешка за трета, но нищо фатално.Без загуба на време до 9 точка, на която на няколко пъти си сменях варианта, изходния ориентир и накрая я подминах с около 70 метра.Преминах през видимата в добро физическо състояние, а следващата точка беше с 10 хоризонтала изкачване.След нея сбърках много глупаво за втората видима отсечка, отидох на съседна точка и докато се усетя бяха изминали 4 минути.Следваха две поредни дълги отсечки през поляната и финал В моята група имаше доста деклaсирани и така победих второто време с 19 минути,а в генералното поведох с над 25.
Дълга дистанция
Спринт град Баина Башта 29.07
Най-интересното за мен състезание от трите дни щеше да се проведе в самия град-домакин на състезанието.Рано сутринта аз и Васко се отправихме към стадиона на града, където беше предстартовата зона.Отново загрях доста добре като направих 10 обиколки на 400м писта и бях готов за един наистина хубав спринт.Стартирах уверен, бягах добре, не допусках и грешки, за 4 спрях за няколко секунди, защото ситуацията не ми хареса много, но все пак продължих, защото точката беше под стълбите на нашия ‘хотел’.До края не допуснах грешка и финиширах двукилометровото трасе с време 11’13’’ като победих второто време от моята група с на 2’30’’, а от всички възрасти имащи същият маршрут второто време беше с 51’’ по-бавно от моето.Наистина направих едно добро бягане като се има впредвид, че по минути на километър ме бият само Николай Димитров- Коко и победителя при мъжете за деня Игор Вукинич.Така с предмина от над 32 минути спечелих Тара Оупън в наистина слаба конкуренция, но съм доста доволен от втория и особено от третия ден.
Спринт град Баина Башта
Сега се прибирам в Благоевград и оттам след няколко дни заминавам за Мальовица, където ще бъда за 14 дни.
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
0 comments:
Публикуване на коментар