С
ледващите мисли се породиха по време на плахите ми опити да пробягам отново. Те са следствие на много статии, дебати и интервюта, които ми направиха впечатление, откакто XXI-те Зимни олимпийски игри във Ванкувър започнаха. Българските спортисти не се представиха добре, но ако някой е очаквал друго, веднага трябва да бъде обявен за непоправим оптимист. И всички започнаха да плюят и то в големи количества. Журналисти, любители на спортa, дори и хора, които не се интересуват от случващото се във Ванкувър – просто всички.
Уважавайте спортистите. В този момент в съзнанието ми излиза написаното в един спортен всекидневник за ски-бегача Веселин Цинзов, цитирам „ задоволявай се с мижавата си кариерка”. Всеки, който разбира поне малко от функционални спортове, знае че 50-то място на Цинзов на 15км свободен стил е достойно представяне. С тези условия – толкова. Не е достоен отказът му да говори пред журналистите, но затова може да има хиляди причини. Повод ли е това за коментари в такава стилистика? Моят отговор е отрицателен. Отказвам да приема българския манталитет като сериозен довод. Ако аз съм в грешка, руските спортисти трябва да бъдат разкъсани на парчета дори преди да са стъпили на родна земя. Нищо такова. В тамошната преса присъстват само добре аргументирани статии, в които се отчита и анализира крахът на Русия на тези Игри.
И още няколко мисли с тази насоченост. Имам възможност да комуникирам с много почитатели на различни видове спорт и забелязвам негативно отношение към звездите на тези дисциплини. Такива несъмнено са Юсейн Болт в атлетиката, Армстронг и Контадор в колоезденето, Бьорндален в биатлона, Фелпс в плуването, Петер Нортхуг в ски-бягането и т.н., и т.н. Хегемоните в своите спортове винаги са противоречиви личности - няма как и да е иначе, за да си велик трябва да притежаваш силен характер.
Тези уникални спортисти имат много почитатели, но винаги има една компактна маса, която изпитва неприязън към тях,
защото печелят. Да, и аз не харесвам много от тях. Бьорндален далеч не е моя любим биатлонист. Симпатизирах на Ланс, докато не прочетох автобиографията му, но не спирам да съм респектиран от успехите му. Тези атлети са дали много на своите спортове. Ако Юсейн Болт спре да бяга с тази скорост по пистите, точно в този момент леката атлетика ще изгуби 50% от блясъка си. Завръщането на Ланс бе само в полза на колоезденето, а легендарният Фелпс е най-голямата реклама на плуването по света. Тези спортисти са достойни за уважение. Те будят респект, а той трябва да бъде разграничаван от симпатиите.
Спортът е социален феномен, който е предназначен да събира, а не да разделя. Всичко друго е бягство от първоначалния замисъл.
ледващите мисли се породиха по време на плахите ми опити да пробягам отново. Те са следствие на много статии, дебати и интервюта, които ми направиха впечатление, откакто XXI-те Зимни олимпийски игри във Ванкувър започнаха. Българските спортисти не се представиха добре, но ако някой е очаквал друго, веднага трябва да бъде обявен за непоправим оптимист. И всички започнаха да плюят и то в големи количества. Журналисти, любители на спортa, дори и хора, които не се интересуват от случващото се във Ванкувър – просто всички. Уважавайте спортистите. В този момент в съзнанието ми излиза написаното в един спортен всекидневник за ски-бегача Веселин Цинзов, цитирам „ задоволявай се с мижавата си кариерка”. Всеки, който разбира поне малко от функционални спортове, знае че 50-то място на Цинзов на 15км свободен стил е достойно представяне. С тези условия – толкова. Не е достоен отказът му да говори пред журналистите, но затова може да има хиляди причини. Повод ли е това за коментари в такава стилистика? Моят отговор е отрицателен. Отказвам да приема българския манталитет като сериозен довод. Ако аз съм в грешка, руските спортисти трябва да бъдат разкъсани на парчета дори преди да са стъпили на родна земя. Нищо такова. В тамошната преса присъстват само добре аргументирани статии, в които се отчита и анализира крахът на Русия на тези Игри.
И още няколко мисли с тази насоченост. Имам възможност да комуникирам с много почитатели на различни видове спорт и забелязвам негативно отношение към звездите на тези дисциплини. Такива несъмнено са Юсейн Болт в атлетиката, Армстронг и Контадор в колоезденето, Бьорндален в биатлона, Фелпс в плуването, Петер Нортхуг в ски-бягането и т.н., и т.н. Хегемоните в своите спортове винаги са противоречиви личности - няма как и да е иначе, за да си велик трябва да притежаваш силен характер.
Тези уникални спортисти имат много почитатели, но винаги има една компактна маса, която изпитва неприязън към тях,
защото печелят. Да, и аз не харесвам много от тях. Бьорндален далеч не е моя любим биатлонист. Симпатизирах на Ланс, докато не прочетох автобиографията му, но не спирам да съм респектиран от успехите му. Тези атлети са дали много на своите спортове. Ако Юсейн Болт спре да бяга с тази скорост по пистите, точно в този момент леката атлетика ще изгуби 50% от блясъка си. Завръщането на Ланс бе само в полза на колоезденето, а легендарният Фелпс е най-голямата реклама на плуването по света. Тези спортисти са достойни за уважение. Те будят респект, а той трябва да бъде разграничаван от симпатиите.Спортът е социален феномен, който е предназначен да събира, а не да разделя. Всичко друго е бягство от първоначалния замисъл.
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
0 comments:
Публикуване на коментар