Двугодишното ми отсътвие от състезания по ориентиране намери своя логичен край. Бях поканен да коментирам Европейското първенство в Приморско. Идеален шанс да се видя с приятели, познати и дори съотборници. Целият елит на този спорт се бе настанил на 50 км. южно от Бургас, велик момент, който за жалост не бе оценен .Моята работа започна на 30.05 със спринтовата квалификация. Трябваше да изградя синхрон с най-добрия коментатор в скандинавието - Пер Форшберг. Истинска легенда в този жанр, когато става въпрос за ориентиране. Шведът е уникален професионалист и това си пролича от първите десет минути. Малко надменен, но отдаден на работата. Надявам се заедно с него и приятелката му да сме придали малко повече емоционалност на този голям форум. Благодаря и на екипа, който работи с нас. Не им беше лесно.
Първенството би трябвало да получи много добра оценка. Поне това е моето мнение. Имаше хора, които наистина бяха отдадени на идеята. Не мина и без оплаквания. Тези свързани с картата за средна и дълга нямам право да коментирам.
Но липсата на публика - мога. Това вече е проблем свързан с манталитета. Необяснимо за мен е нежеланието на хора, които се занимават с този спорт, да видят световния елит в почти пълния му вариант. Да избереш плаж пред такъв форум е очарователно глупаво. Купа "България" се проведе успоредно. Общо 600 състезатели бяха дали своята заявка за това състезание и над петдесет процента от тях не сметнаха за интересно да видят как Матиас Мерц минава през видимата като Юсеин Болт, как Тиери Жоржу и Емил Вингстед сдадоха
хегемонията си в средна и спринт, как швейцарците бяха над всички, как Симоне Нигли направи две мъжки бягания за златните медали в средна и дълга, как Кирил Николов стана 6-ти в най-убийствената дълга дистанция в историята на европейските първенства. Все моменти, които ако наистина обичаш този спорт, си заслужава да видиш. И то когато се случват на десет минути от плажа, на който си се настанил удобно с бира в ръка.Моите изводи от първенството са, че съм изгубил много в последните две години. Грешка, която се надявам да поправя съвсем скоро. Професионалният опит, който натрупах, работейки с Пер Форшберг е незаменим. А ориентирането страст, от онези големите.
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
-->
1 comments:
Благодаря ти много за емоцията, която достави не само на мен с коментара си на ЕОС 2010.
Не знаех, че си се занимавал с ориентиране.
Запомнил съм гласът ти и за да се уверя че си ти изгледах почти цял мач австралийски футбол по Евроспорт2.
Поздравления.
За публиката си прав.Ориентирането е един от най-масовите спортове практикувани състезателно в България,но както си казвам в последно време- голямата разлика между спортното ориентиране и футбола е че при него 1000 гледат, а 20 играят, а при на с точно обратно 1000 бягат -20 гледат.
Да си жив и здрав и дано скоро да гледаме OL и по Евроспорт.
С уважение: Слав Илиев
Публикуване на коментар