08 юни 2010

EOC 2010 - a week of experience

Двугодишното ми отсътвие от състезания по ориентиране намери своя логичен край. Бях поканен да коментирам Европейското първенство в Приморско. Идеален шанс да се видя с приятели, познати и дори съотборници. Целият елит на този спорт се бе настанил на 50 км. южно от Бургас, велик момент, който за жалост не бе оценен .

Моята работа започна на 30.05 със спринтовата квалификация. Трябваше да изградя синхрон с най-добрия коментатор в скандинавието - Пер Форшберг. Истинска легенда в този жанр, когато става въпрос за ориентиране. Шведът е уникален професионалист и това си пролича от първите десет минути. Малко надменен, но отдаден на работата. Надявам се заедно с него и приятелката му да сме придали малко повече емоционалност на този голям форум. Благодаря и на екипа, който работи с нас. Не им беше лесно.

Първенството би трябвало да получи много добра оценка. Поне това е моето мнение. Имаше хора, които наистина бяха отдадени на идеята. Не мина и без оплаквания. Тези свързани с картата за средна и дълга нямам право да коментирам.

Но липсата на публика - мога. Това вече е проблем свързан с манталитета. Необяснимо за мен е нежеланието на хора, които се занимават с този спорт, да видят световния елит в почти пълния му вариант. Да избереш плаж пред такъв форум е очарователно глупаво. Купа "България" се проведе успоредно. Общо 600 състезатели бяха дали своята заявка за това състезание и над петдесет процента от тях не сметнаха за интересно да видят как Матиас Мерц минава през видимата като Юсеин Болт, как Тиери Жоржу и Емил Вингстед сдадоха хегемонията си в средна и спринт, как швейцарците бяха над всички, как Симоне Нигли направи две мъжки бягания за златните медали в средна и дълга, как Кирил Николов стана 6-ти в най-убийствената дълга дистанция в историята на европейските първенства. Все моменти, които ако наистина обичаш този спорт, си заслужава да видиш. И то когато се случват на десет минути от плажа, на който си се настанил удобно с бира в ръка.

Моите изводи от първенството са, че съм изгубил много в последните две години. Грешка, която се надявам да поправя съвсем скоро. Професионалният опит, който натрупах, работейки с Пер Форшберг е незаменим. А ориентирането страст, от онези големите.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК


Следвай ме в Twitter: ТУК


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

-->

Reactions:

1 comments:

Анонимен каза...

Благодаря ти много за емоцията, която достави не само на мен с коментара си на ЕОС 2010.
Не знаех, че си се занимавал с ориентиране.
Запомнил съм гласът ти и за да се уверя че си ти изгледах почти цял мач австралийски футбол по Евроспорт2.
Поздравления.
За публиката си прав.Ориентирането е един от най-масовите спортове практикувани състезателно в България,но както си казвам в последно време- голямата разлика между спортното ориентиране и футбола е че при него 1000 гледат, а 20 играят, а при на с точно обратно 1000 бягат -20 гледат.
Да си жив и здрав и дано скоро да гледаме OL и по Евроспорт.
С уважение: Слав Илиев