19 декември 2011

Бегачът без крака


Събуждам се. Сряда е. Опитвам се да стана, за да се сдобия с първата чаша кафе за деня. Оказва се невъзможна мисия след редовния вторнишки мач с приятели. Глезените ме болят и отказват да слушат, докато проработят отново прибягвам към книгата на Барак Обама, която започнах да чета преди седмица. Десет минути по-късно всичко е наред и вече отпивам от кафето си с детинско удоволствие. Злободневна тема и до болка познато чувство за мен, но чувство, което Оскар Писториус никога няма да усети. И двата му крака са ампутирани от колената.

22 ноември 1986 година е най-щастливият ден за Хенке и Шийла Писториус, защото на бял свят се появява първородният им син Оскар. Девет месеца по-късно младото семейство е принудено да вземе драматичното решение да ампутира двата крака на най-красивото нещо в живота си. Оскар се ражда с влакновидни връзки вместо малки пищяли. Лекарите уверяват Хенке и Шийла, че единствения шанс отрочето им да ходи е незабавна ампутация. Едва ли тогава, някой от тях е подозирал, че Оскар не само ще ходи, а ще може да бяга толкова бързо, че да покрие норматив за участие на световно първенство и Олимпийски игри в една от най-тежките дисциплини в леката атлетика - бягането на една обиколка.

За да постигне своята мечта, Писториус трябваше да премине през дълъг, мъчителен и дори унизителен път. Южноафриканският смелчага за първи път се пусна в редовно състезание по лека атлетика през 2007 г., още тогава се забелязваше неговата непримиримост с несгодите. По онова време Оскар мечтаеше само за едно-едничко нещо, но толкова съкровено за него - участие на Олимпийските игри през 2008 г. Нормативът се оказа далеч от неговите способности, но това не бе най-силният удар върху амбициите на 21-годишния младеж. На 14 януари 2008 година IAAF взе едно от най-скандалните си и жалки решения - спиране на правата на Оскар Писториус за редовните лекоатлетически форуми, заради предимство, което получавал от карбоновите си протези спрямо глезените стави на другите състезатели.

Трудно ми е да си представя как цялостта на човешкото тяло може да бъде заменена адекватно, та дори с предимство чрез безчувствена материя. Едва ли всички ние, които нямаме увреждания, можем да си представим през колко тежки моменти е преминал Оскар Писториус, за да проходи, а какво остава да бяга толкова бързо. Решението на лекоатлетическата централа бе отменено от Спортния арбитражен съд и това запази хуманността на спорта, защото в противен случай, то щеше да остане в историята като едно от най-жалките и дискриминационни в историята на социалния феномен.

Но крайният зов на Съда не спря знайни и незнайни, прочути и не толкова учени да се упражняват върху „странния случай на Оскар Писториус". Данни със стойността на изследвания от типа „десет процента от мъжкото население на България пият бира, докато гледат предаването на Марта Вачкова" изникват със скоростта на хотели по родното Черноморие.

Истината е една. Писториус е герой на нашето време, посланик на спорта и човешката воля. Не можем да бъдем сигурни дали карбоновите му протези дават предимство, но сме сигурни в едно - не искаме да сме на негово място. Замислете се колко от нас събуждат хипохондрика в себе си, когато нещо в организма ни не работи, така както трябва. И колко плашещ е този момент за всеки? Оскар просто живее с тази мисъл и се бори, за да успее. Трудно би се намерил лекоатлет от световния елит в дисциплината, който да изиска отстраняването на бегач без крака. Би било смешно, патетично и на километри в страни от мъжеството.

Леката атлетика може само да спечели от присъствието на Бегача с остриетата и да възвърне част от позагубения си блясък, заради „правилното" управление на Ламин Диак.

Ето защо датата 19 юли 2011 година ще остане завинаги в историята на Царицата. Тогава Писториус пробяга едната обиколка за 45.07 в близост до „златните" брегове на Линяно Сабиадоро (Ит). Покрит норматив за световното първенство в Дегу и Олимпийските игри. Сбъдната мечта.

Моля, г-да учени, не отнемайте щастието на Бегача без крака. Единственото му предимство пред нас се крие в огромното му сърце.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:





-->