Бивш световен рекордьор на 100 м (между юни 2005 г. и май 2008 г.), 82 пъти под границата от 10 секунди (най-много от всички спринтьори), най-бързият този сезон и само два бронзови медала от индивидуална дисциплина на голямо състезание. Звучи неправдоподобно, но когато се казваш Асафа Пауъл - провалът е специалитетът в менюто.
Големият ямаец бе разпределян като основен конкурент на Болт. Човекът, който може да свали от трона Светкавицата на предстоящото световното първенство в Дегу. Южнокорейците са изобретателни хора, дори се появиха плакати с лика на двамата бегачи под надслов „Кой е по-бърз", някак забравяйки за присъствието на Уолтър Дикс и Джъстин Гатлин. Но дуелът от рекламите няма да се пренесе на пистата. Пауъл е аут от първенството заради травма. Мъките на атлета по големите форуми продължават с притеснителна сила. Абсолютно същата травма, която го извади от шампионата в Хелзинки преди шест години, няма да позволи на Асафа да бяга и в Дегу. Възможностите на Пауъл да покрие големите си резултати със златен медал от големите състезания намаляват драстично.
Всъщност проблемите на спринтьора стартираха още на първенството в Париж през 2003 г., когато заради актьорското майсторство на Джон Дръмонд, фаулстартът му на четвъртфиналите във френската столица остана апокрифен. Година по-късно ситуацията бе тотално различна, Пауъл вече бе фаворит за титлата на Олимпийските игри и един от малцината, които дръзваха да разбият американската хегемония. Но провалът в Атина бе грандиозен. Ямаецът остана едва пети и дори не бе близо до медалите. Зареждащ се от собственото си разочарование като вампир с кръв, Пауъл спечели всички състезания до края на сезона. Но какво от това? Неуспехът на големия форум бе неизлечим.
Сезонът за Пауъл през 2005 г. започна прекрасно и завърши отново с разочарование. Още през юни в Гърция, ямаецът подобри световния рекорд на Тим Монтгомъри с давност от три години. Новото върхово постижение - 9.77 сек, но след месец време стана ясно, че няма да го видим на световния шампионат във Финландия заради травма. Поредната неизпълнена цел, която остана незадраскана в тренировъчния дневник на спринтьора.
Сезон 2006 се оказа най-успешен за Пауъл, но при липсата на Олимпийски игри или световно първенство. Година по-късно той все още държеше световния рекорд в дисциплината, но поредната травма го лиши от добра подготовка преди шампионата на планетата в Осака. Въпреки всичко Пауъл води убедително малко преди финалната линия в битката за титлата на 100 м, но атаката на Тайсън Гей от задни позиции така го вцепени, че той дари сребърното отличие на братовчед си Дерик Аткинс. Само, за да докаже максимата, че в спорта всичко се случва първо в главата. До края на сезона Пауъл отново бе над всички и подобри собствения си рекорд на турнир в Риети, поставяйки нова кота от 9.74.
През 2008г. рекордът му бе отнет от новото чудо в спринта Юсейн Болт, но все още Пауъл бе сред фаворитите за Олимпийските игри в Пекин. В китайската столица ямаяцът претърпя още едно разочарование - отново толкова близо да медал и същевременно толкова далеч. Асафа остана без медал от индивидуална дисциплина на Олимпийски игри и се утеши с присъствието си на последен пост в „рекордната" щафета на Ямайка.
В тези моменти от кариерата му бегачът беше принуден да изтърпява обилно количество критика от специалистите в леката атлетика, сред които се нареди великият Майкъл Джонсън, за липсата на психическа устойчивост на големите форуми. Ситуацията през 2009 г. вече беше много различна - на пистата имаше един доминант в лицето на Юсейн Болт, а за другите оставаше битката за второто място и сребърното отличие. Пауъл пробяга най-бързата стотачка (9.84), осигуряваща едва трето място от голям форум. Но и това не бе достатъчно за критиците му да спрат. Напротив те продължиха да коментират лабилната му психика - компонент от фундаментално значение за високи спортни резултати.
Преди ден ямаецът даде поредния сигнал, че той не е роден за шампион. Пауъл отново бе стоварен на земята от травма, която със сигурност го вади от бягането на 100 м, но евентуално ще го видим по време на щафетите. Бързината в мускулите е качество, което намалява с годините за сметка на издръжливостта. Пауъл ще навърши 29 години през ноември, а на Олимпийските игри ще бъде почти на 30, когато стигнем до световното първенство в Русия ще бъде почти на 31. Възможностите на един от най-големите атлети на нашето време да спечели бленувания златен медал от голямо състезание намаляват драстично. Ако той иска да промени историята, трябва да пребори травмите, но и случващото се в главата му.
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
0 comments:
Публикуване на коментар