Предлагам ви една статия от лятото на миналата година, когато имах проблеми с достъпа до блога. Вдъхновен от световното първенство по ориентиране, моят любим спорт, и титаничното представяне на Тиери Жоржу написах тази статия, а тя започва така:
“Едва ли някога ще направя толкова перфектно бягане” – тези думи, изпълнени с поразителна доза самочувствие, идват от устата на 24-годишния Тиери Жоржу, който току що е спечелил средната дистанция от Световното първенство по ориентиране в Швейцария през 2003 година, побеждавайки легендата Бьорнар Валщад с 2:37 минути.
Променил изцяло философията си за ориентирането след незадоволителното първенство във Финландия през 2001г. (б.а. тогава шампионатите се провеждат на всеки две години), младият французин успява да достигне световния връх с изумителна лекота. Но тогава едва ли е предполагал, че осем години по-късно ще сътвори не едно, не две, а цели три бягания, които да се доближават до това, което го извиси в сърцата на приятелите на спорта като един от най-великите ориентировачи разхождали се по планетата Земя.
Теро, както го наричат в Скандинавието, завоюва прозвището си “Краля на средната” с още две победи на Световно първенство (Швеция и Япония) в добавка – две титли от Европейските шампионати в Дания и Естония. Първият му неуспех дойде на Световния шампионат в Дания през 2006г. когато сбърка фатално на 4-та точка и загуби любимата си титла от норвежеца Холгер Хот. Зареждащ се от собствените си разочарования като вампир с кръв, френският майстор отговори с още три последователни световни титли от първенствата в Украйна, Чехия и Унгария плюс европейско злато от Латвия през 2008г. Следват две последователни разочарования за Жоржу – средната дистанция на Европейското първенство в България и Световното първенство в Трондхайм, но те по-скоро показаха, че всеки гений има право на своя лош ден.
Нагълтал се от собствения си неуспех през 2010г., като казак с водка, Теро беше твърдо решен да избухне на домашното си Световно първенство в Савоа/Шамбери . Настана време на О-ТЕРОр. Преди шампионата Краля (освен титлите в средната) имаше едно злато от спринта в Украйна, сребро и бронз на дългата дистанция, сребро от щафетите в Япония. Идеята за златен медал от дълга дистанция буквално беше обсебила Жоржу. Какво по-добро място за титлата от родната му Франция?
Гледайки финала на дългата дистанция изпитах отново онова чувство на сигурност в предстоящото, така както съм се чувствал при победите на Майкъл Джонсън, Ланс Армстронг, Петер Нортхуг и Оле Ейнар Бьорндален – просто убеден в това, което предстои да се случи. Жоржу преминаваше през точките като зъл гений готов да заличи всичко и всеки пред него, но да стигне до своето. Теренът прилягаше на неговата изумителна техника, публиката беше с него, историята чакаше да бъде написана. Един час 47 минути и 29 секунди по-късно – ТЕРОрът беше започнал. Французинът изпълни своята първа цел. Оставаха още две.
Ден почивка беше достатъчен за Краля да стигне до своя девети златен медал от Световни първенства и общо седми от средната дистанция. Думите на втория Петер Йоберг (Швеция) обрисуват достатъчно акуратно случилото се през онзи ден – “Той просто е невероятно силен на такъв тип терен”. Победа с две минути и 21 секунди преднина доближаваща се до ТЕРОра от преди осем години време в Швейцария.
Дойде време за щафетата. Дисциплина, коята е тотално различна като психология от другите. Индивидуалността се среща с отборната мисъл. Бирата е съвсем друга, а за Жоржу в последните три години – тя беше топла. Три години, в които първата френска титла от щафета беше толкова близо, но и толкова далече, а Тиери беше главен герой във филма “Франция не трябва да печели златото” - я заради феърплей, я заради намеса на природата, я заради изумителна техническа грешка. Този път нямаше място за прошка, нито за хеликоптер. Филип Адамски и Франсоа Гоньон изведоха френското трио до първите позиции. Борба между Миша Мамлеев, Улав Лунданеш, Давид Андершон и Тиери Жоржу на последен пост. Още на втората вилица французинът имаше преднина от 22 секунди пред Лунданеш. Норвежецът никога повече не видя цветовете на френския спортен екип.
Отново гениално безгрешно бягане на Теро до края, което закръгли титлите му на десет, но тази беше по-различна. Тя беше извинение към френските треньори, съотборниците му (Адамски и Гоньон) и френската публика за последните три разочарования. ТЕРОрът приключи. Поне за тази година
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
-->
0 comments:
Публикуване на коментар