Познавам Кирил Николов – Дизела от 2000-а година, когато неговият отбор и моят бяха в много добри отношения и тренираха заедно в околностите на Варна. Аз бях на 12, а Дизела вече настъпваше сериозно в младежките групи в ориентирането. Още тогава бях впечатлен, помня, че говорехме за бягане на 10 000 м, а той каза всичко е възможно – само да имаш желание. И се оказа точно така, цялата му спортна кариера до момента се обуславя от неистовото желание да постига целите си, а нали за това живеем, за да ги осъществяваме. И мечтите започнаха да се превръщат в реалност една по една.
Бавно и методично с помощта на много хора, най-вече на личния си треньор Наталия Величкова, Дизела направи немислимото за българин – проби в Скандинавието, там където ориентирането е религия и начин на живот. Още през 2003-а той записа най-добри резултати за българин в историята на световни първенства – 12-о и 15-о място (на спринт и дълга дистанция). И мечтите продължиха. Дизела се утвърди като солидна фигура в световното ориентиране и много клубни отбори го искаха в своя състав за големите щафети - Тиомила и Юкола, премина през великите тимове на Щора Туна, Калеван Расти и Халден. И им се отблагодари като неколкократно се прибираше или първи, или сред първите на своя любим пост 1. И мечтите продължиха. Целите бяха ясни: преследване на още по-добър резултат на голям форум. И тази мечта се превърна в действителност през 2012-а година, когато Кирил спечели сребърно отличие на европейското първенство в Швеция. Първи медал с такова измерение за лятното ни ориентиране.
Да пробиеш в този спорт е немислимо. Скандинавците са луди по него. Пробив там е сравним с подвиг в мирно време. Все едно кениец да спечели световната титла на следващия шампионат по биатлон или ски бягане. Още повече, ако си роден в географски ширини, в които Валери Божинов и Николета Лозанова са звезди. Но Дизела го направи и то мащабно.
И мечтите продължиха. Нови цели, включително сериозни участия на други спортове и предизвикателства. Спечели медали в Царицата, участва на адвенчъри, европейски шампионат по вертикално бягане, трейл състезания, но винаги с един приоритет – любимито ориентиране.
И когато всичко е изпълнено трябва да се натиснеш максимално, за да продължиш да мечтаеш и да намираш мотивация и адреналин в това, което те кара да се чувстваш пълноценен всеки ден. За Дизела това беше предизвикателството – „5-те върха“ .
„ Един човек. Пет планини. Пет върха. 24 часа. Чисто екстремно бягане. „
Това беше слоганът на вече завършилото предизвикателство. Дизела изкачи петте най-високи върхове на България за по-малко от 24 часа. Вдъхновяващо. За мен, за теб, за всички нас и децата, които сега се докосват до величието на спорта. Да, някои ще кажат какво толкова, сигурно има поне още десет човека в България, които могат да го направят. И ще са прави, може би. Но защо спонсорите, без които не може да се проведе толкова екстремно събитие, повярваха точно в Дизела? Защото само в неговата глава и тази на треньора му може да се зароди такава идея. Защото те мечтаят, а тогава е лесно да намериш хора, които да ти повярват.
Постижението ще остане в историята, числата сега са само статистика, но преживяното ще бъде част от нас дълго време. Емоциите и адреналинът са в огромни количества. Думите са излишни. И именно за това, въпреки световното първенство по лека атлетика, аз бях на старт-финала в Драгалевци, не само, за да подкрепя Дизела в начинанието му, навярно той няма нужда от това, а просто да зърна историята в момента, в който тя се твори.
И ще завърша с един цитат от личен разговор с приятелката ми, когато чакахме Киро да тръгне към Черни връх.
„Ангеле, този човек, навярно е луд“. „Не, Деси, той просто мечтае“.
0 comments:
Публикуване на коментар