Кирил Николов – Дизела е една от
най-разпознаваемите спортни фигури напоследък. Най-добрият ни летен
ориентировач натрупа известност около проектите „5 върха“ и „Ком-Емине“. Той е
любител на екстремното и предизвикващото. А последният му старт го отведе в
Париж за първото в историята вертикално изкачване на Айфеловата кула.
Българинът изненада всички специалисти в
този спорт и завърши втори на 22 сек. от Пьотър Лободжински (лидер в Световната
купа). А нашият разговор с Кирил ни отвежда отвъд състезанието във Франция,
говорим си още за подготовката, за леката атлетика, за любимото ориентиране, за
следващото „Ком-Емине“, за Министерството на младежта и спорта и някой важни
избори в живота на спортиста.
Здравей, Кирил, честито
второ място на изкачването на Айфеловата кула. Очакваше ли такъв резултат?
Не очаквах нищо (усмихва
се), Знам, че се бях подготвил добре за времето, с което разполагах и съм
най-щастлив от факта, че успях да се раздам до край.
Разкажи ни малко повече
за организацията на надпреварата. От прякото излъчване изглеждаше малко
хаотично. Как го усети ти?
И аз го усетих точно така..
Имаше много пропуски, неясноти, докато чакахме горе след старта, трудно се
разбираше кой с какво време е, след това се наложи да чакаме, заради допинг
контрола тридесетина минути на върха на кулата, на открито, и умряхме от студ,
а дрехи нямахме, но съм сигурен, че догодина тези неща ще бъдат изчистени от
организаторите. Всичките бяха много ентусиазирани и се усещаше, че работят с
удоволствие и желание.
В стартовия списък имаше
много специалисти в скоростно изкачване на сгради бяха ли изненадани от твоя
резултат?
Да, бяха и е нормално.
Все пак се появява „някой“ си за първи път и става втори. Но за мен резултатът
ми беше повече от нормален като времеви резултат, не говоря за място.
Как протече подготовката
за толкова специфично натоварване?

Започнах с тренировки в
блока, в който живея (18 етажа). Правех по десетина изкачвания сутрин преди
основната си тренировка почти всеки ден, в който си бях в нас, а след това
съответно започнах да търся повече стъпала, тренирах на кулата на Копитото (600
стъпала), на стената на Язовир „Кърджали“ (500 стъпала), на Шипка (860 стъпала)
и финализирах подготовката си с паметника „1300 години България“ над Шумен
(1300 стъпала - това е и мястото с най-много стъпала в България). Но най-интересното
е, че смятам да продължа тези тренировки дори и след това състезание, защото те
ми дадоха допълнителна сила за бягането и особено за бягането в гора, където се
провеждат и състезанията по ориентиране
Има Световна купа в този
спорт. Мислил ли си да участваш на други подобни прояви като изкачването на „Емпайър Стейт Билдинг“ следващата година (тази година състезанието беше на
8-и февруари)?
Да, със сигурност, стига календарът ми със състезания
и събития да го позволява, а и най-важното за мен е като участвам, на каквото и да е състезание да знам, че съм се подготвил достатъчно добре, а не просто да
отида някъде просто да участвам.
Как реши да вземеш
участие в надпреварата. Ти си любител на тежките предизвикателства, но все пак
не обърква ли подготовката за важните състезания през лятото?
Всичко се случи съвсем
случайно,стана на 31-и декември получих съобщение от Димитър Димитров с текст:
„А,.бе я виж това състезание“. И ми прати един линк (б.а. линк-връзка към сайт
в интернет). По това време бях на лагер в Испания, точно бях приключил третата
тренировка за деня и бях много изморен, трябваше да пътувам 200 км, за да
празнувам Нова Година с приятели и му казах да ме запише той, защото не мога да
се разправям с точно това, точно в този ден. А
крайният срок за заявките беше същия ден (усмихва се). И всичко беше, като на
шега в началото, до момента, в който на 20 януари получих мейл от
организаторите, че съм одобрен за участие.
Преди всичко ти си
ориентировач и винаги си твърдял, че това е твоят приоритетен спорт. Какъв е
планът за тази година? Кои са най-важните състезания за годината и как ще
протече подготовката?
Най-важното състезание
за мен за годината от 2003-а насам винаги е било световното първенство по ориентиране.
Тази година ще се проведе в Шотландия в началото на август месец. Преди това
обаче имам други състезания, които са не по-малко важни. От скоро време се
опитвам да карам нещата подред. Тоест сега имам състезание в Париж и се готвя
само за него. След това имам състезание еди къде си и мисля само за него,
започнах да живея в настоящето, а не в бъдещето.
Ориентирането е
олимпийски спорт, но не е в програмата на Игрите. Как успяваш да финансираш
подготовката си, кой ти помага?
Успявам. Търся начини и
винаги намирам как. Лични спонсори (в последните години е по-лесно), Българска федерация
по ориентиране и клубовете ми по ориентиране „Вариант 5“ (Търговище) и Калеван
Расти (Фин). Пробвал съм да искам финансова помощ от Министерството на младежта
и спорта за някои световни купи и големи първенства. Но там нещата са МЕГА зле.
Единственото нещо, от което се интересува Министерството са медели и олимпийски
спортове. Спрях отдавна да се занимавам с държавни институции и ми е по-добре.
Любителите на леката
атлетика в България те познават и от стартове от държавния шампионат. Бил си
национален състезател в планинското бягане. Ще стартираш ли тази година?
Да, с най-голямо
удоволствеи, стига да мога да го включа в програмата си.
Ти вече си много познато
име, заради серия от много успешни проекти като „5 върха“ и „Ком-Емине“. Издай
ни тайната, ще има ли Ком-Емине втора версия и кога да я очакваме?
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
0 comments:
Публикуване на коментар