Кирил Николов – Дизела е една от
най-разпознаваемите спортни фигури напоследък. Най-добрият ни летен
ориентировач натрупа известност около проектите „5 върха“ и „Ком-Емине“. Той е
любител на екстремното и предизвикващото. А последният му старт го отведе в
Париж за първото в историята вертикално изкачване на Айфеловата кула.
Българинът изненада всички специалисти в
този спорт и завърши втори на 22 сек. от Пьотър Лободжински (лидер в Световната
купа). А нашият разговор с Кирил ни отвежда отвъд състезанието във Франция,
говорим си още за подготовката, за леката атлетика, за любимото ориентиране, за
следващото „Ком-Емине“, за Министерството на младежта и спорта и някой важни
избори в живота на спортиста.
Здравей, Кирил, честито
второ място на изкачването на Айфеловата кула. Очакваше ли такъв резултат?
Не очаквах нищо (усмихва
се), Знам, че се бях подготвил добре за времето, с което разполагах и съм
най-щастлив от факта, че успях да се раздам до край.
Разкажи ни малко повече
за организацията на надпреварата. От прякото излъчване изглеждаше малко
хаотично. Как го усети ти?
И аз го усетих точно така..
Имаше много пропуски, неясноти, докато чакахме горе след старта, трудно се
разбираше кой с какво време е, след това се наложи да чакаме, заради допинг
контрола тридесетина минути на върха на кулата, на открито, и умряхме от студ,
а дрехи нямахме, но съм сигурен, че догодина тези неща ще бъдат изчистени от
организаторите. Всичките бяха много ентусиазирани и се усещаше, че работят с
удоволствие и желание.
В стартовия списък имаше
много специалисти в скоростно изкачване на сгради бяха ли изненадани от твоя
резултат?
Да, бяха и е нормално.
Все пак се появява „някой“ си за първи път и става втори. Но за мен резултатът
ми беше повече от нормален като времеви резултат, не говоря за място.
Как протече подготовката
за толкова специфично натоварване?
Когато разбрах, че съм
селектиран за това състезание на 20 януари знаех, че имам два месеца, за да се
подготвя някак. Програмата ми бе позапълнена със състезания по ориентиране и
знаех, че трябва да действам много внимателно.
Започнах с тренировки в
блока, в който живея (18 етажа). Правех по десетина изкачвания сутрин преди
основната си тренировка почти всеки ден, в който си бях в нас, а след това
съответно започнах да търся повече стъпала, тренирах на кулата на Копитото (600
стъпала), на стената на Язовир „Кърджали“ (500 стъпала), на Шипка (860 стъпала)
и финализирах подготовката си с паметника „1300 години България“ над Шумен
(1300 стъпала - това е и мястото с най-много стъпала в България). Но най-интересното
е, че смятам да продължа тези тренировки дори и след това състезание, защото те
ми дадоха допълнителна сила за бягането и особено за бягането в гора, където се
провеждат и състезанията по ориентиране
Има Световна купа в този
спорт. Мислил ли си да участваш на други подобни прояви като изкачването на „Емпайър Стейт Билдинг“ следващата година (тази година състезанието беше на
8-и февруари)?
Да, със сигурност, стига календарът ми със състезания
и събития да го позволява, а и най-важното за мен е като участвам, на каквото и да е състезание да знам, че съм се подготвил достатъчно добре, а не просто да
отида някъде просто да участвам.
Как реши да вземеш
участие в надпреварата. Ти си любител на тежките предизвикателства, но все пак
не обърква ли подготовката за важните състезания през лятото?
Всичко се случи съвсем
случайно,стана на 31-и декември получих съобщение от Димитър Димитров с текст:
„А,.бе я виж това състезание“. И ми прати един линк (б.а. линк-връзка към сайт
в интернет). По това време бях на лагер в Испания, точно бях приключил третата
тренировка за деня и бях много изморен, трябваше да пътувам 200 км, за да
празнувам Нова Година с приятели и му казах да ме запише той, защото не мога да
се разправям с точно това, точно в този ден. А
крайният срок за заявките беше същия ден (усмихва се). И всичко беше, като на
шега в началото, до момента, в който на 20 януари получих мейл от
организаторите, че съм одобрен за участие.
Преди всичко ти си
ориентировач и винаги си твърдял, че това е твоят приоритетен спорт. Какъв е
планът за тази година? Кои са най-важните състезания за годината и как ще
протече подготовката?
Най-важното състезание
за мен за годината от 2003-а насам винаги е било световното първенство по ориентиране.
Тази година ще се проведе в Шотландия в началото на август месец. Преди това
обаче имам други състезания, които са не по-малко важни. От скоро време се
опитвам да карам нещата подред. Тоест сега имам състезание в Париж и се готвя
само за него. След това имам състезание еди къде си и мисля само за него,
започнах да живея в настоящето, а не в бъдещето.
Ориентирането е
олимпийски спорт, но не е в програмата на Игрите. Как успяваш да финансираш
подготовката си, кой ти помага?
Успявам. Търся начини и
винаги намирам как. Лични спонсори (в последните години е по-лесно), Българска федерация
по ориентиране и клубовете ми по ориентиране „Вариант 5“ (Търговище) и Калеван
Расти (Фин). Пробвал съм да искам финансова помощ от Министерството на младежта
и спорта за някои световни купи и големи първенства. Но там нещата са МЕГА зле.
Единственото нещо, от което се интересува Министерството са медели и олимпийски
спортове. Спрях отдавна да се занимавам с държавни институции и ми е по-добре.
Любителите на леката
атлетика в България те познават и от стартове от държавния шампионат. Бил си
национален състезател в планинското бягане. Ще стартираш ли тази година?
Да, с най-голямо
удоволствеи, стига да мога да го включа в програмата си.
Ти вече си много познато
име, заради серия от много успешни проекти като „5 върха“ и „Ком-Емине“. Издай
ни тайната, ще има ли Ком-Емине втора версия и кога да я очакваме?
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
0 comments:
Публикуване на коментар