 |
| Петер Нортхуг със своите четири златни медала от шампионата във Фалун |
"Той е най-могъщият ски бегач, когото съм гледал някога"
- тези думи принадлежат на великия Томас Алсгаард. И не става въпрос за Бьорн
Дели, с когото Томас дели една стая през 90-те години, а за новото момче в
норвежкия отбор Петер Нортхуг. Цитатът е от 2005-а година.
Десет сезона по-късно той тежи на мястото
си и издава пророческите способности на Алсгаард. Скандален, но обичан. Мразен,
но уважаван, дори в Швеция. Това е Петер Нортхуг - младши. Кариерата му започва
по впечатляващ начин, още като младеж печели пет златни медала от световни
първенства в неговата възрастова група и е първият и за сега единствен бегач
със спонсорски договор без старт за Световната купа.
Голямото разочарование идва през
2006-а година, когато норвежките треньори не го селектират за Олимпийските игри в Торино. Норвегия
претърпя огромен крах в Италия. Сезон по-късно Нортхуг започва своя поход към
величието. Вече е основен играч. Човекът, върху когото се гради норвежкия
отбор.
Девет години по-късно, смело може да се твърди, че гладиаторът от Левангер е сред най-великите бегачи в историята на този спорт. А защо не и „най-най“?
Сравненията между епохите в спорта не ми се нравят и ги смятам за неправилни,
но Петер притежава „нещо“, което го отличава от всички досега. Наречете го харизма,
наречете го лудост, то е там и ни кара да затаяваме дъх при всеки негов старт. Просто
защото е способен да ни изненада мигновено, без проблем, дали ще финишира назад
пред шведската публика, дали ще „набие“ рало преди финал на световно
първенство, дали ще сътвори поредна „експлозия“ или пък просто за пореден път
ще се пошегува с някого.
Но.. световният шампионат доближи Нортхуг до Боговете. Това първенство беше апотеоза на
величието му. Шест старта, четири медала, четири титли. От спринт до класиката
на 50 км... Титли, спечеление по онзи, неговия начин, който никога не остава
незабелязан. Истината е, че „той даде повече от 100 % от себе си“ не е клише. И норвежецът го доказва. Той е способен да пребори умората, да я неглежира и
да натисне отвъд ординарното. Никога няма да забравя как лежа десетина минути
в несвяст след труимфа си на 15-те км във Вал ди Фиеме. Това го може само той. И
заради всичко изписано, приятели, е радващо, че можем да проследим кариерата на
най-великия скиор бегач за всички времена.
Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
2 comments:
Само където и Бьорн Дели е лежал ни жив, ни умрял след велики финиши. Затова, моля, без: цитирам статията: "Това го може само той"
Не си мислете, че не знам това. Бьорн Дели е велик, но в Нортхуг има нещо, което го извисява далеч напред. Класата и на двамата е неоспорима, но твърдо стоя зад мнението, че Нортхуг може да се натисне отвъд ординарното, много повече от който и да е друг бегач.
Поздрави,
Ангел
Публикуване на коментар