27 април 2015

Смъртта на един отбор

Трагедията с "11-е на КК" разтърсва цяла Африка
Една от любимите ми телевизионни поредици е „Разследване на самолетни катастрофи“. Пускат я всеки четвъртък по „Нешънъл Джиографик“. Мои приятели ме определят като луд, когато им разказвам историите от предаването. И сигурно са прави. Но аз обичам истинските историите, обичам и да ги разказвам.  Поредицата преди години ме запозна със сърцераздирателния кошмар на една нация, която губи най-добрия си футболен отбор. Може би веднага се досещате за „Бебетата на Бъзби“ или мъката за феновете на Торино след злощастието на хълма Суперга. Но тази статия разказва за подобно нещастие, което също погребва цял отбор. С това и надеждата на една нация за големи футболни успехи.

Точно преди 22 години на 27-и април 1993-а година самолетът, който превозва националния отбор на Замбия, катастрофира близо до бреговете на Габон. Тридесетте пътници намират смъртта си мигновено. Осемнадесет от тях са част от най-добрия тим на Замбия за всички времена. Онези момчета от самолета побеждават Италия с 4:0 на Олимпийските игри в Сеул през 1988-а и показват качествата си пред целия свят. По онова време са огромни фаворити за класиране на предстоящото световно първенство в САЩ, но за частици от секундата надеждата на един народ се изпарява, както пламъците на катастрофиралия самолет обземат габонското небе. Бързо и неуморимо.

Тимът пътува за двубой от световните квалификации срещу Сенегал, но местната федерация няма достатъчно средства, за да подсигури комерсиален или чартърен полет и решава да използва военен самолет. Трябва да изминат години, за да се докаже причината за катастрофата. Казусът води до сериозни противоречия между Замбия и Габон на най-високо равнище.

Онзи замбийски отбор носи прозвището „11-те на КК“, заради огромната страст и любов към Великата игра на президента Кенет Каунда (б.а. той управлява страната 27 години). Най-добрият играч на Замбия по онова време Калуша Буалиа не е в полета. Спасява се, заради трансфер. Но си спомня едно пътуване. 

 „Един ден трябваше да пътуваме до Мадагаскар, за да играем квалификационен мач. Отново бяхме с военен самолет. Кацнахме в Малави, за да заредим гориво. Имаше кавги около плащането и загубихме пет часа. Излетяхме, а пилотът настояваше да носим спасителните си жилетки. Спомням си, че казах на момчетата -този самолет ще ни убие някой ден."

Така и се случва. Капитанът на самолета Фестън Мхоне планува общо четири спирки за зареждане на гориво в Лусака, Бразавил, Либревил и Абиджан, което доказва колко неподходящ е бил самолетът за пътуването до Сенегал.  Има забавяне, както обикновено. Военният самолет дълго време не е допуснат в конголското въздушно пространство. Решението е едно – директно кацане в Либревил. Правят се рутинни проверки в Габон и самолетът отново излита. Този път за последно.  Минути по-късно експлоадира и целият екипаж загива на място.  Шестима футболисти от Олимпийски отбор през 1988-а загиват в трагедията, а в нея намира смъртта си и най-обещаващият млад футболист в Африка по онова време – 19-годишният Моузес Чикуалаквала.

Веднага се появят спекулации, че самолетът е свален от габонска страна. Дипломатическите отношение между двете страни се влошават. Нито Габон, нито Замбия иска да поеме разноските по разследването. Една огромна трагедия се превръща в политическа битка.  Липсата на „черна кутия“ (б.а. военните самолети нямат такива) допринася за мистериозността. Едва през 2003-а година габонското правителство дава официално становище, обяснявайки за:

Прочетете цялата статия в Sporta.BG.


Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК