30 март 2015

Американците мразят футбол

Мразят ли американците футбола?
Съществува един свръхустойчив мит не само в българското, но и в европейското футболно съзнание, като статутът му в известен смисъл е на неопровержима истина. Но съмнението е движеща сила в развитието на човечеството и тъкмо заради това реших да се се превъплатя в ловец на митове (като онези по „Дискавъри”) и да „разбия” невярното твърдение, че в САЩ не обичат европейски футбол.
Дължа, разбира се, едно уточнение – американците никога няма да изпитват същите чувства по отношение на „сокъра”, каквито има сред спортните фенове зад океана по адрес на изконните американски спортове. И все пак това, което виждаме от началото на новия сезон в MLS благодарение на Евроспорт, се различава коренно от представите на европейския зрител за висшата лига на Щатите и Канада в този спорт.
„Мейджър лийг сокър” е основана през 1993г. Година по-късно е Световното първенство в САЩ – ето я и първата от двете български нишки, все много ярки и няма нужда да ги упоменавам в детайли; втората е свързана с отбора на Чикаго Файър и легендарния номер 8 от същото това „американско лято”. През ’96 се провежда първият сезон в лигата, като участие взимат 10 отбора.
Американската публика обаче остава хладна към спорта и финансовите загуби са колосални – 250 млн. долара за 5 години, а мачовете се играят на почти празни стадиони за американски футбол. И точно когато нещата изглеждат най-зле, се появява светлият лъч – четвъртфиналът на националния тим на САЩ в Япония и Корея през 2002г., построени са и все повече стадиони, предназначени специално за „сокър”, финалът на плейофите на лигата през същата тази година събира над 60 000 души. Така чрез едно малко очаквано добро представяне на националите и в далеч по-голяма степен благодарение добро менажиране, MLS днес изглежда по съвсем друг начин.
Понастоящем в лигата се състезават 20 тима, разделени в източна и западна конференция, а всеки отбор играе по 34 двубоя по време на редовния сезон.
Какво обаче ме кара да мисля, че в Щатите са променили мнението си за европейския футбол? Има един-единствен лакмус за успеха на дадена лига и това е посещаемостта. През миналия сезон в MLS средната посещаемост е скочила до 19 148 души на мач, което отрежда 8. позиция сред всички футболни лиги в целия свят. А като нищо това осмо място ще се превърне в седмо след 12 месеца, защото американското първенство „диша във врата” на холадската Ередивизи. Всъщност съм напълно сигурен, че това ще се случи, тъй като в първия кръг над 60 хиляди посетиха мачът на Орландо срещу Ню Йорк Сити - два чисто нови отбора, за които този двубой бе първи в MLS, а на терена имаше двама световни шампиони – Какá и Давид Вия.
Всъщност наличието на големи футболисти е един от основните фактори толкова много хора да са на трибуните и очевидно дори за „невежата” във футболно отношение американска публика играчи като Дейвид Бекам, Клаудио Лопез, Фреди Люнгберг, Рафа Маркес, Тиери Анри, Тим Кейхил и Джармейн Дефоу в миналото и Роби Кийн, Обафеми Мартинс и споменатите по-горе Какá и Давид Вия по настоящем са разпознаваеми със своя талант. Предстои към Щатите да отпътуват Стивън Джерард, Франк Лампард, Себастиан Джовинко, Шон Малоуни, Кевин Дойл. Ако следите внимателно, ще забележите, че не съм посочил нито един американски футболист. Ще стигнем и до там.
В същото време обаче, лигата е доста по-равностойна, сравнена с повечето европейски първенства. Две типични за американския спорт правила осигуряват това – ограничението на заплатите и драфта. И все пак за да ги има играчите, които изброих по-горе, съществува друго правило, което да го позволи. Състезателите от тази елитна група са със статут на „специални играчи”.
И за да не ставам досаден с подробности по правилата, ще ви предложа пътуване във времето до миналото лято. Нашите национали ходиха на море, американските – в Бразилия, на Световно първенство и се представиха повече от успешно. САЩ продължиха като втори в своята група, изпреварвайки Португалия и Гана, загубиха от Белгия на осминафинал, но след продължения. Както стана дума, американците са стигали и по-далеч, но качеството на състава определено бе високо на последния Мондиал и неслучайно все повече местни играчи получават етикет „специален” в MLS, a в родината им се случи събитие, което археолозите от бъдещето ще определят като епохално – първата американска „сокър треска”. Спортните фенове в Щатите следяха с интерес не само това, което прави техният представителен тим, но и шампионата като цяло.

Та така, ако някой утре ви каже, че в САЩ футболът не е на почит, покажете му пълните с пеещи фенове стадиони, звездите на терените и разкажете за големите пари, които вече се въртят в сокъра зад океана. Атакуващия, директен стил, който се практикува в MLS, би могъл да изведе тази лига в челото на личния ви топ на футболните шампионати. На мен вече ми се случи.

Атанас Кирачин

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:


Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
Следвай ме в Twitter: ТУК
Reactions: