18 април 2015

Футбол или бизнес?


На какво е заприличала любимата на толкова много хора игра? Сигурен съм, че не съм единствения, който си задава този въпрос. Повечето от по-младите футболни фенове сме чували и чели какви ли не истории за знаменити мачове, играчи, които се раздават с цялото си сърце за клуба, който им е дал път в кариерата и за великата игра, която радва феновете. Въпроса е дали тази велика игра все още поддържа това си определение или все повече започва да прилича на един голям бизнес проект?

Все повече отбори стават собственост на хора, които реално не знаят с точно колко пари разполагат. Именно такива инвеститори в любимата ни игра могат да допринесат за тоталния крах в спорта. Всеки може сам за себе си да прецени дали е правилно или не да се дават по 90-100 млн евро за играчи. Да, повечето от големите клубове в Европа като Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед , ПСЖ и част от новоизлюпените грандове в Англия имат изключително високи приходи, което им позволява да харчат много на трансферния пазар. Дали това няма да доведе футбола в Европа до момента в който ще гледаме десетина отбора, които могат да си позволят всичко и останалите, които просто живуркат.

От няколко години насам станахме свидетели на финансовия феърплей, който уж трябваше да доведе до там, че отборите да не могат да харчат повече от колкото изкарват. Всички сме наясно, че има отбори с огромни дългове, но това по никакъв начин не им пречи да продължават да харчат като луд с картечница през летния и зимен транферен период. Нормално ли е всеки сезон да виждаме как добре познати имена от миналото фалират и биват изхвърлени по аматьорските дивизии? Нормално ли е да имаш 400-500 млн дългове и все пак да можеш да похарчиш 100-150 млн за нови играчи? За вас не знам, но за мен със сигурност не е нормално и хората по високите етажи на ФИФА и УЕФА трябва сериозно да се замислят за пътя по който е поела любимата на милиони хора игра. Ясно е че на тези хора главно им пука за собствените им джобове и как да изкарат още някое-друго милионче отгоре от някоя нова финансова транзакция.

Нормално ли е футболните агенти да стават все по-богати и по-богати? Комисионните на тези хора стават все по-големи и това със сигурност не е добре за играта, феновете,  клубовете, а и за част от играчите, които едва ли не са водени на каишка от тези хора и вървят в посоката в която ги насочат независимо дали им харесва или не. Това е днешния бизнес модел наречен футбол. Едно време играчите са изкарвали по 10-15 сезона в един единствен клуб. Колко такива играчи можете да изредите в днешно време? Не ви е лесно да се сетите и за един такъв футболист, нали? За жалост всеки следва парите, а не мечтите си и това да стане лидер и легенда в даден клуб. На играчите не им пука дали феновете ще ги заобичат, дали ще влезнат в клубната история със златни букви, тях ги е грижа да взимат повече пари, за да могат да си вземат ново Бентли, да се преместят от малкото си и скромно жилище, което разполага ‘само’ с 20 стаи, 3 джакузита, кортове за тенис, баскетбол и огромен басейн с олимпийски размери.

Парите завладяват света и за жалост това се случва и с футбола. Колкото е нормално, толкова е и неприятно това поради изредените по-горе неща плюс още някои неспоменати проблеми. Да, няма как да се развива играта без пари, без влагане на средства в играчи, треньори, школи и т.н., но можеше  да стане по един доста по-плавен и нормален начин, който да не доведе до вдигането на цените на играчи, треньори и комисионните на агенти до небесата. Вече се дават по 15-20 млн евро за знайни и незнайни играчи, които имат по 2,3 добри мача, пада и лудо надцакване между големите клубове за бъдещите Зидан, Роналдо (не, не става въпрос за португалеца, а за Феномена), Малдини, Буфон като цените на тези деца (13-14-15-годишни) стига до нечувани висини. Това не само влияе зле на играта, а и на самите таланти. Как мислите се чувства едно дете за което са дадени 20 млн евро? Това може да му подейства по два начина – или ще вирне нос и ще реши, че е голямата работа, или ще се срине психически от големите очаквния към него. И в двата случая е лошо за самите футболисти.

Друга интересна тема за размисъл, която възниква в съзнанието ми е купуването на играчи от по-екзотични страни. Всички сме ставали свидетели на това как играчи от Южна Корея, Япония, Мексико, САЩ , Русия отиват в даден отбор не защото е кой знае колко качествен, а главно като маркетингов трик или чисто и просто казано за продажба на фланелки в големи количества. Не казвам, че е неправилно, но аз лично не съм почитател на това. Варианти да вдигнеш продажбите на клубни артикули има много, но може би това е най-бързия начин да се избият парите от един многомилионен трансфер и да се спечелят още куп пари и ‘фенове’ на дадения клуб.

Като заключение може да се зададе следния въпрос – какво следва в любимата на толкова много поколения игра? Дали ще продължи тенденцията богатите да стават още по-богати и силни, а пък малките да изчезват от картата с още по-бързи темпове. Не мога да бъда категоричен, но определено не виждам много ярка светлина в тунела… или ако има такава то по-скоро е от идващия бизнес влак, който помита всичко и всички по пътя си към големите пари, големите приходи и погубването на една толкова голяма, толкова красива, толкова обичана от милиони игра.

Мартин Меранзов

 Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:



Харесай страницата ми във Facebook: ТУК
Следвай ме в Twitter: ТУК
Reactions: