ПРЕ-ди спортът да означава пари

Стив Префонтейн бяга финал на 5000 м в Мюнхен

Определям себе си като киноман. Напоследък съм се насочил към европейското, но и в американското все още се намират негледани бисери. Така беше и през 2009-а, когато открих един истински шедьовър. Казва се „Префонтейн“ и в него играе Джаред Лето. Признавам си, че музикалните му изпълнения с “Thirty seconds to Mars” изобщо не са по моя вкус, но в този филм Лето прави зашеметяваща роля.  Онази, която го изстрелва за голямото кино.

Историята разказва за живота на един от най-запомнящите се лекоатлети на САЩ – Стив Префонтейн. Той превръща името си в синоним на вяра, талант, отдаденост, лудост и целеустременост.  Именно на Пре, както още е известен Стив, е посветен и един от класическите турнири по лека атлетика в Щатите – класиката „Префонтейн“, част от най-комерсиалната верига Диамантената лига.

За съжаление Стив има кратък (умира в катастрофа на 24 г.), но много съдържателен живот. Много бързо извървява пътя от градския герой  към колежански герой до международна лекоатлетическа звезда. А след смъртта си няма как да не се извиси до легендарен статус в историята на Царицата. И той е напълно заслужен, защото Пре твори на пистата и извън нея. Той е част от революцията в леката атлетика в Щатите и тясно свързан със сътворявянето на гиганта „Найки“.

Рядката комбинация от талант, дисциплина, себеотрицание, класа и човечност го превръщат идол за тези, които той нарича „моите хора“ – отдадените фенове, които следят всяко негово бягане и го подържат с викове „Давай, Пре“.

Стив е роден в градчето Кус Бей в щата Орегон, където по-късно се превръща в истински герой. Баща му Рейнолд е ветеран от Втората световна война, но именно тя го среща с най-голямата му любов майката на Стив – Елфрийде. Срещат се в Германия, а през 1951-а година се появява плода на тяхната страст.

Пре израства като активно дете. Всеки ден, всеки час той е на различно място и твори нещо различно. Отличава се от другите хлапета. Обича спорта и в основното училище е в отборите по американски футбол и баскетбол. Много рядко го допускат до игра, заради ниския му ръст. Влюбва се в бягането, когато училищният отбор прекосява футболното игрище. Изоставя отборните спортове и намира истинският си талант.

Още през 1965-а година се докосва до бъдещия си треньор Бил Бауърман (бъдещ създател на „Найки“). По онова време Стив се подготвя под наставленията на Уолт МакКлър, който забелязва таланта на момчето и го превръща в истински доминант в средните и дълги бягания в щата Орегон. Следват титли, рекорди и много слава.

Време е за следващата стъпка – колежанския спорт. Префонтейн получава над 40 предложения от колежи, които са готови на всичко, за да го притежават в своя отбор. Повече от обажданията той насочва към МакКлър, който е убеден, че Стив трябва да тренира с Бауърман в  университета на Орегон.

В едно писмо към Префонтейн, Бил споменава, че той може да се превърне в най-великия бегач на средни и дълги разстояния. Решението е взето. Кус Бей и цялата лекоатлетическа общност в Щатите не осъзнава, че в този миг се заражда една от най-харизматичните фигури в спортния живот на Щатите за всички времена.

Цялата статия може да прочетете в Sporta.BG

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Още

Тя проправи пътека на жените в спорта

Фани Бланкерс-Коен спеюели 4 златни медала на Олимпийските игри в Лондон през 1948-а

Хенгело (Холандия). 24-и май. Поредният турнир от „Световно предизвикателство“ на ИААФ. Или по-коректно  щеше да бъде поредният, ако стадионът не бе кръстен на легендарната Фани Бланкерс-Коен, а точно в този ден считаната за нейна наследничка Дафне Схиперс не бе подобрила националния рекордор на Кралството на 100 м.  Спомени, спомени. Някои от тях забравени, а за великите трябва да пише и споменава, защото те са една от причините леката атлетика да е Царица.

Фани Бланкерс-Коен (1918-2004) е позната още като Летящата домакиня. Холандката печели четири златни медала и подобрява световни рекорди на Олимпийските игри в Лондон през 1948 г., докато е бременна с третото си дете. 30-годишната атлетка е първата жена с подобен триумф. Успехът е зашеметяващ и помага за установяването на нежния пол като равноправен сред обществото в онези размирни години.

Франсина, каквото е пълното й име, дебютира на Олимпийски игри през 1936-а в  Берлин, когато е едва на 18. Тя не печели, но грабва нещо много по-важно. Автограф от нейния идол и герой – Джеси Оуенс. Години по-късно двамата се срещат отново.

„Когато го видях на Игрите в Мюнхен ’72 му казах „Ей, човече, все още пазя автографа ти, аз съм Фани Бланкерс-Коен, а той ми отговори веднага: „Няма нужда да ми казваш коя си. Знам всичко за теб. Беше толкова приятно. Джеси Оуенс знаеше коя съм“.   

Холандката споделя, че срещата й с американеца в Берлин я вдъхновява да тренира по-устремено. Но съдбата се намесва. Втората световна война спира Олимпийските игри през 1940 и 1944, но Коен не спира да тренира, мечтайеки за Олимпийско злато. Дори и да не е сигурна, че война ще спре навреме, за да е в своите най-силни години.

Войната спира. Опустошила всичко. Премазала мечтите на мнозина. Но не и на Коен. Мечтата й се сбъдва.  Когато Олимпийските игри в Лондон’48 чукат на вратата, холандката е на 30 години, омъжена с две деца – седемгодишно момче и двугодишно момиченце. Раждайки първото си дете, мнозина лекоатлетически специалисти смятат, че това е краят на нейната кариера.  По онова време майките сред топ атлетките са изключителна рядкост.  Коен си спомня:

„Получавах нападателни писма, хората твърдяха, че трябва да остана вкъщи при децата, а не да се боря за медали в Лондон. А един журналист написа, че съм прекалено възрастна и трябва да се грижа за семейството си. Когато го видях в Лондон само го посочих с пръст и се заканих, че ще го разубедя“.

Британският треньор по лека атлетика откровено се съмнявава в нейните способности, заявявайки малко нелепо -  „тази жена е възрастна, какво прави тук изобщо“. Но въпреки всичко Фани се класира като най-бързата холандка и избира четири дисциплини, на които да се бори за отличията – 100 м, 200 м, 80 м/пр и 4 х 100 м.

Цялата статия прочети в Sporta.BG

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Още