10 неща, които ще се случат на световното по биатлон

Логото на световното първенство по биатлон в Осло 2016

Осло ще приеме за шести път световното първенство по биатлон. Норвежката столица загуби битката за шампионата през 2015-а срещу Контиолахти. За последно столицата на Норвегия домакинства на първенството през 2000-а, а единственият все още състезаващ се биатлонист от онези времена е легендата Оле Ейнар Бьорндален. Краля на биатлона има намерения да прекрати изключителната си кариера пред краля на Норвегия.

Първенството включва 11 дисциплини, осем индивидуални (спринт, индивидуално, преследване и масов старт при мъжете и жените), две традиционни щафети и смесената, с която на 3-и март се открива форума. Първенството приключва на 13-и март с масовите стартове.

Оле Ейнар Бьорнадален - Краля 

Норвежците разчитат на медали основно при мъжете, където разполагат с великолепната четворка – Бьорндален, Йоханес Тингнес Бьо, Тарей Бьо и Емил Хегле Свендсен. Те обаче ще имат огромна съпротива от супер звездата на спорта Мартен Фуркад, който за пореден сезон показва своето превъзходство над другите. В борбата за медалите ще се намесят още Симон Шемп, Антон Шипулин, Симон Едер и други. Българският национален отбор разполага с намиращите се във великолена форма Красимир Анев и Владимир Илиев, които няма да изненадат с класиране в първите десет.

Оспорваният сезон при жените ще се пренесе и на територията на световното първенство. Норвегия е в криза, но Тирил Екхоф може да спечели медал в по-късите дистанции, докато борбата за златните отличия ще се разпредели между Габриела Соукалова, Доротея Вийрер.Дорен Абер, Макарайнен. Но когато става въпрос за световно първенство винаги оставяме отворена врата за много изненади.

Шампионатът може да наблюдавате в ефира на Евроспорт 1 с коментара на Ива Шкодрева Карагьозова, Асен Спиридонов и Ангел Искрев.

Световното първенство по биатлон може да наблюдавате на живо пряко в ефира на Евроспорт 1 от 03-и до 13-и март. 

А ето и няколко неща, които очаквам да се случат на световното първенство. Естествено с "намигване" и с пожелание за добро настроение. 

Две от най-чаровните биатлонистки в елита

1. Краля ще се срещне с Краля;

2. Габриела Соукалова ще използва поне три комплекта грим до 13-и март;

3. Норвежец ще спечели златен медал;

4. Симон Едер няма да има нито една бавна стрелба;

5. Пресконференциите на Йоханес Тингнес Бьо ще са хиляди пъти по-смешни от "Шоуто на Слави";

6. Поне 50 % от норвежкото население ще се влюби в Доротея Вирер. 

7. Братята Фуркад поне един път ще са наказани да белят картофи с голи ръце; 

8. Южнокорейските биатлонисти ще спечелят Оскар за най-много падания по пистата;

9. В края ще разберем дали ще има 44-годишен биатлонист на Олимпийските игри в Пьончан;

10. България ще има класиране в топ 10 на шампионата.

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК 

Още

Необикновеното тъжно

„Изяж си закуската или ще викна Трифон Иванов“ – така майките, а и бабите, на децата от моето поколение „заплашваха“ хлапетата си. И имаше причина, Туньо изглеждаше неподправено плашещо не само за малките, но и на всички нападатели, дръзнали да се сблъскат с желязната му дисциплина и себеотрицание, клонящо към липса на инстинкт за самосъхранение.

Трифон не беше най-голямата звезда на онзи отбор от Щатите. В него все пак бяха Стоичков, Балъков, Костадинов и много други. Но това, което той имаше в изобилие го отличаваше. Той притежаваше характер, който беше основен двигател в неговата футболна кариера. Освен това беше железен, стабилен и преди всичко добряк.

Всички помним онези голове срещу Уелс и Русия, всички помним и онзи момент, в който спаси сигурен гол срещу Германия с цената на силни болки в областта на слабините. Помним,  нали? Защото е важно. Защо ли? Защото такива като Трифон Иванов се раждат един път на много милиони. А в нашата държава ще става все по-трудно.

Един от най-сърцатите български футболисти, един от най-солидните защитници на България за всички времена, един от онези, които показвахащо е то отдаденост и мъжество. Един-единствен. Трифон Иванов. 

Скоро не ми е било толкова тъжно. Признавам  заплаках пред компютъра. Тъжно е, защото си отиде един от големите на България. Но нали знаете легендите никога не умират.

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК 

Още

Един разединен народ…

Още една приятна статия на Мартин Меранзов за "българина" в българина

Омраза, завист или просто балканска простотия? Този въпрос си го задавам от край време при всяко българско участие, независимо дали говорим за отборен или индивидуален спорт, а даже може да минем и отвъд границата на спорта.

България е една малка държава, която няма как да се сравнява по бюджет, население, икономика, приходи и какво ли още не с почти всички държави от Европейския съюз, а и не само. За сметка на това страната ни не спира да ражда спортни таланти, а и не само. Поради естеството на тази статия ще се придържам само към спортните ни дарования.

Сигурен съм ,че не съм единствения човек, който се чуди защо след всяка загуба на някой от родните ни таланти или отбори народа започва масово да плюе и да твърди, че това е нещо напълно очаквано и че не ставаме за нищо. Защо когато даден наш спортист/отбор  (например Григор Димитров, Димитър Бербатов, Кубрат Пулев, националите ни по волейбол) имат слаб момент и изиграят някой-друг слаб мач веднага им се нахвърляме като хиени?

Когато печелят им се радваме, а част от народа си мълчи и се крие, докато дойде следващото слабо представяне, когато дадените ‘специалисти’ излизат от хралупите си и започват да обясняват как видиш ли са били прави и нашите спортисти не ставали за нищо и че било типично българска черта да си мислим, че винаги сме по-големи и по-талантливи от колкото реално сме. А дали е така действително? Всеки може сам за себе си да прецени.

Чудя се дали част от тези ‘специалисти’ са се замисляли как се изграждат тези наши таланти, при какви условия тренират, дали изобщо има къде да тренират, как се финансира началото на спортната им кариера преди да се появят спонсорите, колко енергия, желание, под и сълзи се влага, за да достигнеш нивото, което винаги си мечтал да бъдеш и да можеш спокойно да се определиш като част от елита.

        

        Замисляли ли сте се през какво минават тези хора само, за да достигнат мечтаните висини в кариерата си и да развяват родния флаг из целия свят. Всички знаем, че има един път, един по-лесен път по който всеки роден талант може да поеме – да, става въпрос за отиването в друга държава и състезаването под нейния флаг за повече пари, при по-добри условия, при по-голямо внимание от държавата и хората отговарящи за спорта и развитието на младите таланти.

Винаги ще има такива хора, които ще изберат този път и честно казано не ги виня, но защо не ценим тези, които остават, тези които имат наистина голямо бъдеще пред себе си и единствено можем да им покажем малко подкрепа, малко спокойствие да им дадем и от време на време да възкликваме с едно ‘Българи юнаци’ пред екраните или на стадиона/залата/корта.

Защо когато даден наш спортист постигне успех не го поздравим за това, а се опитваме да търсим под вола теле? Защо трябва винаги да гледаме от отрицателната страна на живота? Защо винаги се опитване да вадим кирливите ризи вместо да се насладим на момента и да се гордеем с тези наши спортисти и заради това, че представят родината ни в една хубава светлина по света?

Думите си мога да подкрепя с факти и точни моменти – защо когато Митко Бербатов стана голмайстор на Висшата лига не се зарадвахме, че имаме наш спортист на върха в едно от най-големите, за някои даже най-голямото и успорвано първенство на континента. Защо опитахме да омаловажим това му постижение с изказвания, че е вкарвал по 3,4 гола на слаби съперници, имал бил голове от дузпи, много чести вкарвал на празна врата. Какво значение има дали вкарваш на празна врата или преодоляваш вратар и трима защитници? Да, едното изпълнение ще е по-красиво, но и в двата случая все е гол. Няма да получиш допълнителни точки за това, че си минал цялата защита на противника. Какво значение има дали ще вкараш на Уигъл или Челси? Все е гол и все носи три точки на отбора ти. Да не би всички голове на Меси, Роналдо, Агуеро, Тевес да са срещу силни отбори и все да са от възможно най-трудните позиции, където им се налага да минават по няколко съперници? И те вкарват на празна врата, и те вкарват на Гранада, Сасуоло и Хъл Сити.

Защо когато Григор Димитров спечели даден турнир не го поздравим за това, а започваме да говорим как нямало голяма конкуренция в турнира, големите играчи не били там, а ако е имало някой от тях то той не е бил в добра форма и не се е напъвал много срещу нашето момче. Това си е техен проблем. Играеш в турнира, стигаш финала и го печелиш. Нали това е целта на спорта? Защо тогава търсим отново под вола теле? Защо не можем истински да се зарадваме на успехите на нашите спортисти? Мъри излиза и победаждава Димитров и започваме твърденията, че нашия не става за нищо и това му се показвало всеки път срещу големите, но когато нашия успее да победи Мъри (просто го давам като пример) то тогава видиш ли шотландеца не е бил във форма, не е бил напълно концентриран за мача, не се е раздавал на 100% и нашия заради това е спечелил. Мога да продължавам с подобни пример за други наши спортисти, но мисля, че разбрахте идеята ми.

Трябва да се научим да ценим талантите си, да се радваме, че въпреки многото трудности, много неуредици в спорта ни, а и не само тези хора остават и продължават да се борят като българи! Не избират по-лесния път, който започва от Терминал 2 на летище София, напротив – избират трудния и неотъпкан път, който е изпълнен с хиляди трудности. Подкрепяйте българското, вярвайте в себе си и в младите ни таланти и ценете хората, които остават верни на трибагреника и се чувстват горди с това, че са българи и искат да развяват родното знаме навсякъде по света, където ходят да се състезават. 

Мартин Меранзов

Къде и кога: стадион „Метрикън“ на 06 юни от 09:30 пряко по Евроспорт 2

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Още

Програмата на Балканската купа по биатлон в Боровец.

Боровец ще приеме Балканската купа по биатлон

Да гледаш биатлон в България не е много лесно, а и не се случва толкова често. Европейският шампионат в Банско през 2013-а бе една от тези спорадични възможности. Тази седмица от 26-30.03 в Боровец има още една - Балканската купа, която важи и за държавно първенство. 

Всички български биатлонисти без Красимир Анев ще участват на шампионата. Ако имате път и/или желание ще се радвам да се видим там. А ето и програмата: 

27.03 - 10:00, смесена щафета. 

28.03 - 10:00, спринт

29.03 - 10:00, преследване

30.03 - 10:00, индивидуално 

Благодаря на федерацията по биатлон за предоставената информация.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още

И с Мъри е същото

Контролата между националните отбори по футбол на Швейцария и България бе и повторен дебют на Станимир Стоилов - Мъри като треньор на отбора.

Лично аз не видях някакво подобрение в играта на отбора. Да, наистина не допуснахме 6 гола, както в Белград, но и Швейцария определено не е най-доброто мерило за нашите качества. Мъри направи един тактически ход, който в последствие се оказа правилен - Бербатов игра зад Ивелин Попов, а точно заради това дойде и голът на младока.

"Новите" повикани от Стоилов не играха лошо, но и не впечатлиха, така че да кажем, че с право отново са национали.

Най-лошото бе късната победа на Ейре срещу Грузия у дома, която прави нашата цел почти непостижима.

Харесай страницата ми във Facebook: ТУК

Следвай ме в Twitter: ТУК

Харесва ти статията? Абонирай се за блога ми с email:

Още